DeFakto.bg DeFakto.bg
Съветът е разполагал с достатъчно данни за политическата обстановка и положението в съдебната система в Египет и за водените срещу членовете на семейство Мубарак съдебни производства, за да приеме посоченото решение, обяви съдът.
След политическите събития в Египет, започнали през месец януари 2011 г., на 21 март 2011 г. Съветът на Европейския съюз прие решение за ограничителни мерки спрямо определени лица, за които е установено, че са отговорни за присвояването на държавни средства на Египет, както и спрямо свързани с тях лица. Решението, което има за
цел замразяването на всички средства на тези лица в Съюза, се вписва в рамките на политика на подкрепа за мирен преход към съставянето на гражданско и демократично
правителство в Египет въз основа на принципите на правовата държава, посочва в съобщение пресцентърът на Европейсикя съд.
Ето и цялото съобщение:
Посоченото решение, срокът на действие на което е удължен пред следващите години, се отнася по-специално за г-жа Suzanne Saleh Thabet, съпругата на бившия египетски президент г-н Мухамад Хосни Мубарак, техните синове и съпругите на последните, тъй като срещу посочените лица се води съдебно производство, образувано от египетските власти поради присвояването на държавни средства. Посочените лица молят Общия съд да отмени актовете, с които е удължен срокът на действие на замразяването на техните активи през
2016 и 2017 г., тъй като считат, че те са лишени от правно основание, че в рамките на съдебните производства в Египет не се зачита правото на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност, защитени с Хартата на основните права на Европейския съюз, както и че Съветът е нарушил установените с решението критерии, правото на защита и принципа на пропорционалност.
С постановените днес решения Общият съд отхвърля жалбата и потвърждава решенията на Съвета да удължи срока на действие на замразяването на активите на жалбоподателите.
Общият съд разглежда най-напред законосъобразността на удължаването на срока на действие на съвкупността от ограничителни мерки, която жалбоподателите оспорват на основание член 277 ДФЕС.
На първо място той припомня, че изборът на правното основание на акт на Съюза трябва да се основава на обективни обстоятелства, които могат да са предмет на съдебен контрол.
Целта на решенията на Съвета, която се състои в замразяване на активите на лицата, отговорни за присвояването на държавни средства на Египет, и на свързаните с тях лица, е в съответствие с целите за укрепването и подкрепата на демокрацията, на правовата държава, на правата на човека и на принципите на международното право. Ето защо може да се счита, че посочените решения попадат в обхвата на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза и са могли да бъдат приети на основание член 29 ДЕС.
Общият съд освен това подчертава, че дори да се предположи, че положението в Египет е претърпяло развитие от 2011 г. насам, в това число в обратна на процеса на демократизация насока, това обстоятелство не поставя под въпрос компетентността на Съвета да удължи срока на действие на първоначалното си решение.
На второ място, като разглежда въпроса дали с оглед на удължаването на срока на действие на своето решение Съветът очевидно не е отчел значението и тежестта на обстоятелствата, свързани с политическата обстановка и с положението в съдебната система в Египет, Общият съд отбелязва, че за да се запази полезното действие на ограничителните мерки, те по принцип трябва да бъдат оставени в сила до приключването на съдебните производства в Египет. Ето защо те не зависят от правителствените промени, настъпили впоследствие в тази държава в рамките на процеса на политически преход.
На трето място Общият съд отбелязва, че представените от жалбоподателите доказателства сами по себе си не дават основание да се заключи, че посочените промени в
политическата обстановка и в положението в съдебната система са накърнили трайно способността на египетските власти да гарантират зачитането на принципите на правовата
държава и на основните права в рамките на съдебните производства, на които се основава решението на Съвета.
Следователно Съветът не е допуснал явна грешка в преценката като е приел, че разполага с достатъчно данни за политическата обстановка и за положението в съдебната система в
Египет, за да продължи сътрудничеството с органите на тази държава.
По-нататък Общият съд разглежда доводите на жалбоподателите, с които се оспорва по-специално законосъобразността на отделните решения за удължаване на срока на действие на замразяването на техните активи.
На първо място, във връзка с доводите на жалбоподателите, че египетските власти са нарушили правото им на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност, Общият съд в самото начало отбелязва, че Съветът може да се основе на водените в Египет съдебни производства, само ако е разумно да се предположи, че решенията, приети при приключването на тези производства, ще са обосновани, т.е. те не са израз на отказ от правосъдие или произвол. Ето защо Съветът може да е длъжен да провери твърденията на жалбоподателите относно нарушенията на въпросните права, ако те пораждат основателни съмнения.
В случая Общият съд отбелязва, че обстоятелствата, изтъкнати от жалбоподателите относно нарушаването на тяхното право на ефективни правни средства за защита и презумпцията за невиновност, се отнасят отчасти до общото положение на основните права в Египет през периода 2013—2017 г. или до преследването по съдебен ред на бившия египетски президент и нямат пряка връзка с личното им положение. Освен това обстоятелствата във връзка с наказателните производства, образувани срещу синовете на г-н Мубарак, не отразяват липсата на безпристрастност и независимост на египетските власти.
Ето защо тези обстоятелства не представляват достатъчно точни, конкретни и непротиворечиви данни, които могат да породят основателни съмнения от страна на Съвета.
На второ място, що се отнася до нарушаването на общите критерии в решението, Общият съд в самото начало припомня, че в съдебната практика тези критерии се тълкуват широко.
Ето защо е достатъчно срещу жалбоподателите да се водят висящи съдебни производства за деяния, които могат да се квалифицират като присвояване на държавни средства.
Впрочем в рамките на сътрудничеството с египетските власти Съветът по принцип не е длъжен да проверява точността и относимостта на обстоятелствата, на които се основават
наказателните производства срещу жалбоподателите. Общият съд отбелязва също така, че понятието „съдебно производство“ е приложимо спрямо производство, което има за цел
изпълнението на окончателно съдебно решение.
В случая, на първо място, що се отнася до г-жа Saleh Thabet, Общият съд констатира, че в документите, предоставени от Главната прокуратура в Египет, е посочено, че срещу нея се
водят множество висящи съдебни производства във връзка с предоставянето на луксозни подаръци, закупени от вестници, които са собственост на държавата. Доколкото от тези
документи достатъчно ясно е видно, че прокурорът по същество е квалифицирал въпросните деяния като присвояване на държавни средства, той приема, че спрямо г-жа
Saleh Thabet критериите в решението са изпълнени.
По отношение на синовете на г-н Мубарак Общият съд по-специално приема, че Съветът е могъл да се основе на съдебно производство относно използването на държавни средства за ремонт на частни жилищни сгради, тъй като към датата на приемане на обжалваните решения техните опити за доброволно уреждане на спора не са били успешни. На последно място, що се отнася до техните съпруги, той отбелязва по-специално, че спрямо тях са постановени обезпечителни мерки, които са в действие и са свързани с наказателни производства, в които участват техните съпрузи.
На трето място, що се отнася до правото на защита, Общият съд уточнява, че за да доведе наличието на нередовност, свързана с правото на защита, до отмяна на оспорен акт, е
необходимо поради тази нередовност производството да е могло да доведе до различен резултат, като по този начин се засяга правото на защита на жалбоподателя, а в настоящия
случай това не е така.
На четвърто място, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, Общият съд счита, че приетите от Съвета ограничителни мерки в
рамките на неговото решение преследват цел от общ интерес, каквато е подкрепата на правовата държава. Те са необходими и пропорционални на посочената цел, тъй като по
естеството си имат временен и обратим характер.
