DeFakto.bg DeFakto.bg
Подкрепят ги от Париж, Милано, Белград
За премахване на запрещението, което лишава по-слабите сред нас от собствен избор и воля, се обявиха столичните защитници днес на финала на организираната от тях конференция за адвоката като общественик.
Вчера представителите на професията дебатираха професионалната си роля като гаранти за справедлив процес.
А днес най-голямата адвокатска колегия заяви категорична подкрепа за приемането на нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който предвижда отмяна на запрещението, определено от омбудсмана Мая Манолова като „форма на робство“. Срокът за общественото обсъждане на проекта, пуснат от Министерството на правосъдието, изтича днес. Становището на софийските защитници бе подкрепено от колегите им от Холандия, Франция, Италия, Германия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия и Македония.
В началото на деня столичните защитници бяха поздравени от националния омбудсман Мая Манолова и кмета на София Йорданка Фандъкова.
„От нас – от вас като адвокати, от мен като като адвокат на българския народ, се очаква много. Не е достатъчна пълната отдаденост към конкретния клиент, в конкретното дело, гражданите очакват от вас активна позиция винаги, когато се засягат права, незабавна реакция при всяко съмнение за противоконституционност на закони. Като омбудсман аз не мога да се справя сама, очаквам вашата подкрепа, аз също ви гарантирам своята. В нарастващата бедност, социалната уязвимост се превръща и в правна уязвимост, сигурна съм, че ще подкрепяте слабите и уязвимите от сърце“, каза омбудсманът Мая Манолова.
„В последните години обществото е особено чувствително по теми, свързани с правата на гражданите и справедливостта. Вашата професия може да гарантира чувство за справедливост. Като кмет на София за мен е важно да осигуря прозрачност при реализацията на проектите, с които се ангажираме, за това изключително важна е вашата екпертиза.
Предлагам партньорство, ние имаме редица групи в риск, за помощ на деца в риск, на жени и деца, жертви на насилие, доброволната помощ на водещи адвокати би била съществена“, обърна се към защитниците кметът Йорданка Фандъкова.
Трогателен бе адвокат Моше Алони, дългогодишен председател на адвокатската колегия на Израел – човекът, който стоеше в основата на номинацията на Българската православна църква за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи.
„Стоя пред вас жив благодарение на тази страна. Навремето вашите колеги, вашите предшественици – адвокатите се обявиха против антисемитските и расистките закони, тази история не може да изчезне. Ние не само ви почитаме, ние ви обичаме!“, каза адвокат Алони.
Битката за реформа
За реформата в режима на дееспособността у нас се говори отдавна, но резултатите са скромни. Въпреки че от 2008 г. има Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана от България през 2012 г. А тя изрично (в чл. 12) обявява заместващото вземане на решение, сред които и запрещението, за недопустимо и въвежда международни стандарти, с които страните по нея (в момента 177 и ЕС като съюз) задължително трябва да се съобразят, бе напомнено днес.
И още – след като България е осъдена от Евросъда по правата на човека в Страсбург по делото „Руси Станев“ и Голямата камара на ЕСПЧ постановява решение срещу България заради запрещението и ни поставя под мониторинг, в отговор преди около петилетка в Министерството на правосъдието се сформира работна група. Именно тя изготвя проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който три пъти е поставян на обществено обсъждане, подкрепен е от пет парламентарни комисии, влиза в листата на приоритетните законопроекти, но го няма и до днес. А сега МП отново го постави за обществено обсъждане, като има риск дебатите да тръгнат отначало.
Проектът, както Де факто вече писа, предвижда премахване на института на запрещението (което лишава поставените под него от правото на самостоятелни решения и го прехвърля на настойници и попечители) и въвежда на негово място мерки за подкрепа при конкретни правни действия, а в ситуации на риск – мерки за защита. Като личните решения, свързани с брака, развода, раждането на деца и други остават изцяло на самостоятелната воля на хората с увреждания.
Изброеното вероятно звучи твърде теоретично и отнесено за повечето от нас, имали щастието да не се сблъскват с проблема. Днес обаче „теорията“ потъна във впечатляващите разкази за съдби, решения, драми и търсенето на правото.
Обръщане на догмите
Адвокат Мариета Димитрова е ангажирана с проблема от 2008 г.
Чуйте я:
„Днешният дебат обръща всички правни догми, на които някога са ни учили.
Има ли запрещението алтернатива? Какво всъщност представлява, въплъщава и дали изобщо е защита? И най-вече не е ли правен парадокс да се защитават права чрез тяхното ограничаване?
Запрещението утвърждава медицинския модел, то се основава изцяло на медицинска диагноза и експертиза, която дава включително отговор на юридическия критерий дали лицето е в състояние само да се грижи за своите работа. Един мой клиент – младеж, наркозависим, по настояване на роднините му е бил диагностициран с параноидна шизофрения и поставен под запрещение. Въпреки данните от психолог, че диагнозата трябва да се преразгледа, че той няма психично заболяване, преразглеждането се оказва почти невъзможно – на този човек вече гледат като медицинска диагноза. Представлявам го в дело за отмяна на запрещението. И чух включително и че психолозите работят само с „нормални“ хора, за „ненормалните“ била психиатрията.
Запрещението претендира, че предпазва тези хора – диагностицирани и с интелектуални затруднения, от грешни решения. А ние, „здравите и нормалните“, вземали ли сме грешни решения? Ако предпазването от грешни решения е уникално основание за ограничаване на дееспособността, защо не се прилага спрямо всички? То е дискриминация, позволена от закона, регулирана от правото, постановявана с актове на съда и прокуратурата.
Запрещението защитава интересите на третите лица и на гражданския оборот. Ползва се от роднини, за да спрат сделка с имот, често – от недобросъвестни лица. Но онези, които ценят близките си, децата си, не са щастливи от запрещението – знаят, че след собствената си смърт ги осъждат на контрол от други хора“.
Първият съдия, директно приложил конвенцията
Това е Вергиния Мичева, бивш зам.-министър на правосъдието в кабинета „Борисов“ 2.
Пред форума на адвокатите разказа своята „история за прилагането на чл. 12“ от конвенцията на ООН.
Историята е от времето, когато съдия Мичева гледа брачни дела в СГС, много от тях за поставяне под запрещение.
Един от казусите е за младеж с диагноза шизофрения, чийто основен проблем е, че обича да пазарува скъпи вещи (например мобилни телефони), които унищожава, а родителите му пенсионери са принудени да ги плащат. Именно родителите му настояват за поставяне под запрещение, за да го контролират – добронамерено.
„При изслушването не установих този човек да има необходимост да бъде лишен от всякакви права – единствената необходимост е при сключване на сделка да не действа емоционално, да има съветник, който да го насочва. Приложих директно конвенцията, постанових диспозитив, в който приех, че ответникът при сключване на сделка има нужда от подкрепящи мерки. Упълномощих бащата и майката, когато той сключва сделки, какви точно действия да извършват“, разказа Вергиния Мичева.
Решението тогава е предшествано от ред сигнали (от групи съдии), настоявания, търсене на решения.
На настояванията за запрещението като противоречащо на международен договор, по който сме страна, да бъде сезиран Конституционния съд, откликва единствено тогавашният омбудсман Константин Пенчев. Той атакува пред КС чл. 5 от Закона за лицата и семейството. А с решение от 2014 г. Конституционният съд постановява, че „привеждането на законодателството в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания не може да се постигне с неприлагането на въпросните разпоредби. Защитата на правата на хората с психически увреждания е въпрос от компетентността на Народното събрание, което трябва да приеме съответното законодателство за режима на недееспособността“.
„Радвам се, че вече не гледам такива дела, аз не мога да поставя никого под запрещение, но какво да правиш оттам нататък?„, риторично заключи Вергиния Мичева.
Няма връщане назад
Доцентът по гражданско и семейно право Велина Тодорова, също бивш зам.-министър на правосъдието, член на Комитета на ООН по правата на детето, бе категорична:
„Сигурна съм, че всеки от колегите някога е изпитвал срам. Цитираното решение на КС е абсурдно“. И разясни – абсурдно е пазителят на Конституцията да казва, че Конституцията може да не се спазва.
Адвокат Валя Гигова призова колегите си за ангажирането с конкретни инициативи и предприемането на конкретни стъпки. В това категорично я подкрепи председателят на Софийския адвокатски съвет Ивайло Данов.
„Изглежда адвокатите превърнахме призванието в занаят.
Благодаря на колегите от Софийската адвокатска колегия, на Софийския адвокатски съвет, които приеха присърце идеята да се осъществи конференция за обществената роля на адвоката – нещо, което трябваше да направи Висшият адвокатски съвет, но не го направи. С това софийската колегия показа, че е най-важната в страната.
Връщане назад няма. Моля ви да се включите в няколко първоначални, прости инициатива, които ще променят нещата. Да подкрепим този законопроект, защото е срамно в 21 век хора да не могат да упражняват правата си. Проектът може да не е най-съвършеният, но днес изтича срокът за становища по общественото обсъждане“, напомни адвокат Гигова. И цитира знакова реплика от „Списъкът на Шиндлер“: Дори и един човек да спасим, сме спасили целия свят.
Добави: Омбудсманът Мая Манолова е помолила от нейно име да се каже, че изцяло подкрепя този проект, защото днес създаваме „съвременни форми на робство“.
Ивайло Данов добави: „Подкрепям казаното от колегата Гигова и дълбоко вярвам, че да си адвокат не е професия“.
А Анета Генова, адвокатът на спечелилия делото в Страсбург Руси Станев, вече покойник, предаде посланието му към обществото: „Кажи им, че искам да бъда жив!“
И от свое име призова: „Ние сме хората, които можем да направим системата неудобна, за да се случи нещо!“
Декларацият (до правосъдния министър, НС, правителството):
Една от обсъдените в рамките на международната Научна конференция теми беше необходимостта от реформа в уредбата на дееспособността в България и тази тема не беше избрана случайно, а за да се постави на обсъждане правното и социално положение на хората с увреждания и интелектуални затруднения, които вместо да получат необходимата лична и обществена подкрепа, у нас са третирани практически като лица без граждански права. Институтът на поставянето под запрещение у нас се критикува и възприема от международната правна общност като форма на модерно робство (modern slavery).
Тази тема провокира нас, участниците в конференцията, с подкрепата на нашите колеги от Франция, Италия, Германия, Холандия, Полша, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Македония и Израел, в които страни този въпрос отдавна е решен в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, единодушно да приемем следната
ДЕКЛАРАЦИЯ
Подкрепяме приемането на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, приет от Министерски съвет Решение № 645 от 4 август 2016 година и впоследствие внесен в 43-то Народно събрание, с който ще се признае дееспособността на хората с увреждания в България.
Вземайки предвид развитието на обществените отношения и уредбата в останалите правни сфери и системи у нас считаме, че приемането на този законопроект е отдавна закъсняло. У нас все още съществува и се прилага режимът на запрещението, уреден през 1949 г., въпреки острите критики срещу страната ни и правния абсурд, в който се намираме, поради неизпълнение на ангажимента ни да приведем националното ни законодателство в съответствие със стандартите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България и от Европейски съюз.
Считаме, че съгласно Конституцията на Република България държавата и нейните институции са длъжни да изпълняват функциите си, а именно – функцията по гарантирано упражняване на правата и свободите и запазване достойнството на личността и функцията за закрила на най-уязвимите. Стандартите за защита на човешките права и достойнство прокламирани в българската Конституция ни задължават да намерим едно по-добро, по-справедливо и сигурно решение за всички български граждани, гарантирайки равенството пред закона за всички.
До момента страната ни е извървяла голяма част от пътя на реформиране на режима на дееспособността, като след сериозно обществено обсъждане и с участието на специалисти от различни правни сфери, е изготвен законопроект – (проет на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, приет от Министерски съвет Решение № 645 от 4 август 2016 година, който отговаря на всички международни стандарти и няколко години се ползва като модел от други държави, които вече са провели законодателната си реформа до край.
Сега е необходимо да се направи по-малкото – вместо да се изготвя изцяло нов законопроект, да се използва изготвеният проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, приет от Министерски съвет Решение № 645 от 4 август 2016 година (който поради предсрочното прекратяване мандата на 43-тото народно събрание не беше приет) и същият да бъде внесен в 44-тото Народно събрание, за да може да бъде проведена предвидената в Конституцията процедура по приемането му. Това ще даде възможност на цялата правна общност в България – на нас, адвокатите, на съдиите и на всички други лица, които са в досег с хората с увреждания, да действаме справедливо, поставяйки човешките ценности в основата на правоприлагането – така, както Конституцията на Република България изисква.
И най-важното – ще даде необходимата свобода и подкрепа на хората с увреждания, така че да не бъдат третирани като лица без граждански права в собствената си страна и да не бъдат жертви на „модерно робство“, каквито са поставените под запрещение лица у нас към момента.
И Висшият адвокатски съвет е „за“
Становище „за“ отмяната на запрещението е изпратил и Висшият адвокатски съвет. В него се изтъква, че това ще сложи край на продължаващата вече шест години колизия между норми от вътрешното право и международен договор.
