ВАС разяснява: Когато обжалваш нормативен акт, данните ти излизат в „Държавен вестник“

Какви са пределите на защита на личните данни, а оттам и каква „анонимност“ ти е гарантирана, когато казусът е в полето на съда, а правосъдието у нас е публично? Най-вече – можеш ли да оспорваш нормативен акт (например наредба) и да останеш неизвестен?

Питанията влизат в редицата въпроси, неведнъж повдигани след влизането в сила на Еврорегламента за защита на личните данни (GDPR) на 25 май тази година и последвали законодателни промени у нас. Принципни отговори също са давани неведнъж. Но практика се създава на базата на конкретиката.

В случая става дума за конкретен казус, отправен на вниманието на административния съд – София-град (АССГ), а после и на Върховния административен съд (ВАС).

Оплакването е за разгласяване на лични данни чрез публикация в „Държавен вестник“ на обява за оспорване на Наредба за определянето и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград. Обявата, публикувана през юни 2017 г., е дадена от  административния съд в Кърджали, образувал дело по жалбата.

На 30 май 2018 г. жалбоподателят е поискал първо от АССГ, а после от ВАС да прогласят за незаконосъобразни действията на Народното събрание, което чрез публикацията в „Държавен вестник“ е предоставило „неправомерен достъп и разпространение на негови лични данни“. И се е позовал на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни – че при нарушения всяко физическо лице може да оспори действия и актове на администратора на лични данни.

Първата инстанция, АССГ, е прекратила съдебното производство на формално основание – срокът за обжалване е изтекъл още в края на юни 2017 г.

Върховният административен съд потвърждава това определение, но със съвсем други мотиви.

Върховните съдии Марина Михайлова (председател на състава и докладчик), Галина Карагьозова и Юлия Ковачева са категорични: защита на данните в случая не се дължи.

Защо?

Еврорегламентът за защита на личните данни (GDPR) безспорно е в сила за България от 25 май 2018 г и оттогава нормите му трябва да се прилагат директно, без да е необходимо да са транспонирани в националното законодателство (промените в нашия Закон за защита на личните данни бяха приети по-късно).

Самият регламент обаче изключва от обхвата му „обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения“. И още – GDPR изрично предвижда ограничения в прилагането на регламента чрез законодателни решения, свързани с работата на съдебната власт, се казва в окончателното определение на ВАС.

А когато се оспорва общ административен акт или нормативен акт (какъвто е наредбата), българският Административнопроцесуален кодекс предвижда оспорването да се съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, като по същия ред се съобщава и определението на спиране на делото (чл. 181 и чл. 188 АПК). Тъй като става дума за актове, засягащи интересите на голям брой хора публичното уведомяване е необходимо, за да могат при желание и те да се включат в производството. С други думи – оспорването на актове на властта не могат да се държат в тайна и това е в обществен интерес.