DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите да не приемат на второ четене седем конфликтни промени в Наказателния кодекс (НК) и съпътстващи ги поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За това настоява Висшият адвокатски съвет.
Адвокатите остро възразяват срещу създаването на „двойна“ конфискация – веднъж в рамките на наказателния процес, а после и в отделно производство за „незаконно“ имущество“; срещу въвеждането на квалифицирани състави за „кражба“ на автомобил; срещу възможността за „скрити арести“ до 48 часа; категорично не са съгласни с въвеждането на задължения отказът на обвиняемия от защитник изрично да се мотивира.
Становището е по общия проект за промени в НК, по предложения на Министерския съвет (мотивирани с въвеждането на евроизисквания за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност, както и на директива за правото на достъп до адвокат) и на депутати от управляващите начело с Цветан Цветанов (криминализирането на нелегалното производство на цигари).
Духовете разбуни правителственият проект, забележки отправиха включително главният прокурор и Върховният касационен съд. Но миналата седмица правната комисия на НС пусна обединения проект за второ четене, предстои разглеждането му в пленарна зала.
Какво, най-общо, заявяват от Висшия адвокатски съвет?
Предлаганата промяна на чл. 53 НК (конфискация на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението) е в пряко противоречие с евродирективата. От една страна, защото не посочва изчерпателно материалноправни норми, които да уреждат хипотезите на пряка, разширена и конфискация от трети лица в рамките на наказателното производство, а от друга защото пряко противоречи на ясни, категорични по съдържание и изключващи предлаганото разрешение норми на директивата.
Ако отнемането на облагата съгласно чл. 53 НК е оправдано, то не би следвало да съществува законова възможност тази облага да бъде отнемана повторно, в това число чрез разширена конфискация, по реда на други закони. А сега действащата уредба не само не изключва тази възможност, но изрично я предвижда, например чрез Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, четем в становището. С други думи, създава се двоен режим за конфискацията, в разрез с европравилата.
Неудачно е изменението в чл. 195 НК, като се създава квалифициран състав на кражба на МПС. Наказателноправната доктрина е свързала завишената наказателна репресия при квалифицираните състави на кражбата не с вида на движимата вещ, предмет на посегателството, а най-вече с нейната стойност, с длъжностното качество на извършителя, с начина и средствата на извършването на деянието. Извеждането на кражбата на МПС в самостоятелен квалифициран състав е неприемливо – тя не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от кражбата на картина, компютър, яхта, кораб, самолет, комбайн и др., илюстрират адвокатите.
ВАдС отправя ред забележки по предлаганите промени в чл. 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. Първо, предвиждането за задържането по искане на обвиняемия незабавно да се уведомява поне едно посочено от него лице е рестриктивно и ограничава правата на обвиняемия, се казва в становището. Изводът се налага след сравнение с действащата норма, предвиждаща за задържането незабавно и задължително да се уведомяват семейството и работодателя.
Второ, една от най-критикуваните поправки – за отлагането на уведомяването на конкретно лице за ареста за срок до 48 часа поради „неотложна необходимост“ крие риск от произвол и влиза в противоречие с международните стандарти, заявяват от ВАдС. Така задържаните обвиняеми могат да останат в неизвестност не само за близките си, но и за обществото, според субективната преценка на наблюдаващия прокурор, че разгласяването на задържането може да доведе до възпрепятстване на разследването.
Да отпадне предлаганото изменение на чл. 96, ал. 1 НПК – мотивиране на отказа от защитник, което се протоколира, настояват още адвокатите. Веднъж, защото отношенията между обвиняемия и неговия защитник са конфиденциални и не може да се изисква причините за отказа да се изказват публично и да се протоколират. Освен това обвиняемият по принцип има право да не дава обяснения. Задава се и въпросът какви ще са последиците, ако отказът от адвокат остане немотивиран – нима обвинемият ще бъде принуден да приеме нежелан от него защитник против волята му?! ВАдС се противопоставя и на свързването на отказа от защитник с процесуалната годност на вече извършени процесуално-следствени действия.
