DeFakto.bg DeFakto.bg
Казусът повдига тежки въпроси за „престъпленията“, извършени от бедност и за оцеляване
Радослав е бездомник. В една студена февруарска вечер влязъл в чужд дом, сипал си уиски и прилегнал да почине. Не е откраднал нищо, не се е и канел да краде, не разбил и вратата дори, влязъл с ключ.
Но е извършил престъпление. Обвинен е по чл. 170, ал. 2 от Наказателния кодекс за влизане в чуждо жилище със „специално техническо средство“ и то нощем, което се наказва с от 1 до 5 г. затвор.
Казусът „да влезеш в чужд дом, за да се стоплиш“ се завърта на три съдебни инстанции, които предлагат различен прочит и отговори за престъплението, неговата обществена опасност и справедливото наказание. Като въпросът не е дали дали нахълтването в чужда къща е правилно или укоримо, законно или престъпващо чертата. Тези отговори са ясни. Проблемът е дали подобни простъпки – а те ще стават все по-чести, с нарастващия брой бездомни у нас – са толкова обществено опасни, та извършителите им да се третират като престъпници.
И още – работа на правосъдието ли е да решава социалните и хуманитарни проблеми с хората без подслон, замествайки държавата, която им дължи грижа. Защото че на „тези“ мястото им е в затвора, пък и там ще са топло и сити, е верую, споделяно от не един и двама, та даже и от прокурор по делото на Радослав. Но ако на страдащите от липса на състрадание лаици е простено да са правно невежи, дипломираните юристи би трябвало да си припомнят, че затворът не е приют, а лишаването от свобода е тежко наказание.
Със същото решение е приведена в изпълнение и друга присъда, постановена от районния съд в Перник, с която Радослав е признат за виновен и осъден на шест месеца затвор ефективно, при първоначален „строг“ режим. И бездомникът влиза в затвора.
СГП настоява за отмяна на оправзателната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.
Решението на Върховния касационен съд
Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то“.
обективен анализ на посочените обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия е общественоопасно, тъй като засяга собствеността и личната сфера на друго лице чрез нарушаване неприкосновеността на жилището му, но тази обществена опасност е явно незначителна. Това заключение въззивният съд е обосновал на първо място с обстоятелството, че подсъдимият е бездомен /факт, който е приет за установен от предходните съдилища въз основа на изготвените по делото полицейски справки и от показанията на разпитаните по делото
свидетели/ и че мотивът му да проникне в чуждия дом без поканата или разрешението на собственика, е желанието му да се подслони в студеното време / деянието е осъществено на 02.02.2016 год./ и да намери храна.
Обстоятелството, че подсъдимият не е останал в първата къща, а е проникнал с намерения в нея ключ в дома на св. Господинов, тъй като в първото жилище не е намерил храна, е само потвърждение на този извод, а това, че е консумирал и от намерения алкохол, не води до неговото опровергаване. Въззивната инстанция е интерпретирала правилно
показанията на св. Господинов за това, че нищо от дома му не е липсвало и че въпреки наличието на скъпи вещи /напр. лаптоп/, те не са били приготвени от подсъдимия за изнасяне, като е направила вярното заключението, че подбудите на поде. Благоев да извърши деянието, са били свързани с неговото физическо оцеляване. В подкрепа на извода за малозначителността на деянието е и обстоятелството, че при осъществяването му подсъдимият не е причинил съществени материални щети, тъй като е отворил прозореца на първата къща с отвертка, без да го счупи, а за влизането във втората къща е използвал намерения оригинален ключ. Въззивният съд е съобразил и становището на св. Господинов за необходимостта на подсъдимия да бъде оказана помощ, а не да бъде строго санкциониран, като индиция за незначителността на негативните последици на деянието от гледната точка на пряко засегнатото от престъплението лице.
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, е изцяло в съответствие с материалния закон.
целите и задачите на правораздавателната дейност, в частност на наказателното производство, не включват осигуряване на подслон и храна на гражданите на Република България, което е задължение на други държавни органи и изключва намесата на съда по претендирания от прокурора начин.
Дали щеше да е така, ако Радослав беше влязъл в дома на някого от състава на съда??? А във вашия дом??
Спокойно, Мария – вярвам, че ще постъпите правилно и Вие като съдия, без да има нужда да се озовавате на улицата за да Ви се избистри гледната точка. 🙂
Колкото по корумпирани и безчестни са служителите в правораздаването. Толкова повече се умиляват пред престъпниците. В психологията се нарича идентифициране, така те несъзнавано оправдават себе си. Като оневиняват престъпника.