Краткият отговор е – тя е прекалено голяма. Огромна като брой структури, многочислена заради броя на съдии и прокурори спрямо населението и разхищаваща заради почти двойно по-високия брой несъдебен персонал спрямо европейската практика.
Източник: CEPEJ
Прави ли се нещо по въпроса?
На страницата на постоянната комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика” на ВСС последната информация за реформата е от миналия състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) от март 2017 г.
Министерството на правосъдието, междувременно, в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа[1] отчита:
1) Създадена интерактивна карта на съдилищата, която отразява натовареността на всеки съд, съпоставена със средната натовареност за страната на съответното ниво съд[2].
Такава няма онлайн.
2) Забавяне на проект[3] по Оперативна програма „Добро управление”, който трябва да създаде модел на оптимизация на съдебната карта.
Към момента тече оценка на подадените седем проектни предложения и в най-оптимистичния вариант избраният консултант ще е готов през юли 2019 г. Това, обаче, би било само началото на процеса, защото трябва да има обсъждания на предложените реформи, ще има съпротива и ще отнеме време и смелост за реално вземане на решения, т.е. реалистично можем да очакваме някаква първа реална стъпка по съдебната карта у нас евентуално към средата на 2020 г.
Впрочем, този отчет за изпълнението на министерството не беше приет[4] от Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система към Министерството на правосъдието (МП), част от който е и ИПИ, а в становището[5] на Оперативна програма „Добро управление” се отбелязват откровени разминавания за дейности, които МП отчита като изпълнени или в процес, а всъщност такива няма, финансирани от програмата.
Затова и ЕК отбелязва в последния си доклад[6] следното:
„В момента прокуратурата предприема мерки за изпълнението на пилотен проект за укрепване на малък брой районни прокуратури като първа стъпка към по-широка реформа. Що се отнася до съдилищата, Висшият съдебен съвет е възприел предпазлив подход към този въпрос в очакване на резултата от текущ проект и в момента изглежда все по-невъзможно в близко бъдеще да се осъществи реформа на съдебната карта.”
Защо е важно да има реформа на съдебната карта?
- Ресурсите за съдебната система, както и за всички публични системи, са ограничени и е логично да се търси ефективност, включително чрез обединяване на структури, услуги и персонал;
- Натовареността на съдилищата в страната е много различна и силната натовареност на някои води до влошаване на качеството и реално ограничаване на достъпа до правосъдие точно за местата, където има съсредоточаване на бизнес и граждани;
- Високата натовареност е основание за забавяне на делата, а оттам и за дисциплинарна отговорност точно на най-натоварените в системата;
- В най-натоварените структури възниква срочна необходимост от допълнителен брой магистрати, а това на практика става по реда на командироването. Именно командироването отваря вратата на “телефонното правосъдие” – от устата на съдебния началник към конкретното решение;
- Свръхнатовареността е основание и за разчистване на сметки срещу осмелилите се да критикуват статуквото в съдебната система;
- Повече структури означава повече власт за тези, които искат да я използват за различни цели, а такива примери има.
[2] По проект „Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система“ по Програма БГ 14 на НФМ 2009-2014.
[3] Проект „Създаване на модел на оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на ефективна информационна система на съдилищата“ с бенефициент ВСС е в процес на изпълнение. След като беше прекратена на 24.05.2018 г., отново е обявена открита процедура за избор на изпълнител, която още не е приключила.
[6] ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, ноември 2018 г.