DeFakto.bg DeFakto.bg
Генералният адвокат Кампос Санчес-Бордона предлага на Съда на Европейските общности да обяви, че член 50 от ДЕС позволява едностранно отменяне на нотификацията за намерението за оттегляне от ЕС. Тази възможност продължава да съществува до сключването на споразумението за оттегляне, гласи неговото заключение.
В превод това означава,че Великобритания може да прекрати едностранно процедурата по Брекзит, заключава генералният адвокат на Съда на ЕС, съобщи пресцентърът на Съда.
Съдът трябва да прецени дали механизмът за излизане от Европейския съюз – чл. 50 от Лисабонския договор – може да бъде върнат обратно. Лондон активира чл. 50 с писмо към Брюксел на 29 март 2017 г. Въпросът е може ли да го „деактивира“? Ако съдът реши, че Великобритания може едностранно да се откаже от Брекзит, това е още една възможност пред британските депутати, които засега трябва да избират между извоюваното от Мей и Брекзит без сделка, който предвещава хаос, смятат агенциите.
Британското правителство намира въпросите пред съда за твърде хипотетични и абстрактни. Шотландският върховен съд обаче отправи запитването си към Люксембург и разглеждането му бе ускорено заради особените обстоятелства.
На практика Съдът на ЕС трябва да се произнесе дали държава-членка, която е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от ЕС в съответствие с член 50 от ДЕС , може едностранно да отмени това уведомление и ако е така и при какви условия.
В днешното си становище генералният адвокат Кампос Санчес-Бордона посочва, че въпросът не е само академичен, нито преждевременен или излишен, а има очевидно практическо значение и е от съществено значение за разрешаването на правни спорове по въпроса.
За да стигне до заключението си, Бордона е тълкувал различни разпоредби на Виенската конвенция за правото на договорите, на които се основава член 50 ДЕС, по отношение на въпросите, които не са изрично предвидени в този член. Според член 68 от тази конвенция, нотификациите за оттегляне от международен договор могат да бъдат оттеглени по всяко време, преди да влязат в сила. Генералният адвокат подчертава, че оттеглянето от международен договор, което е обратното на договорната власт, по дефиниция е едностранно действие на страна-членка и проява на нейния суверенитет. Едностранното оттегляне би било също така проява на суверенитета на заминаващата държава-членка, която решава да отмени първоначалното си решение. От своя систематичен анализ на член 50 от ДЕС генералният адвокат изтъква различни причини в полза на уведомлението за намерението за оттегляне.
Първо, сключването на споразумение не е предпоставка за приключването на оттеглянето.
На второ място, член 50, параграф 2 от ДЕС гласи, че държава-членка, която решава да се оттегли, трябва да уведоми Европейския съвет за „намерението си“, а не за своето решение, да се оттегли и такова намерение може да се промени.
Трето, едностранният характер на първата фаза на процедурата по член 50 от ДЕС, в който държавата-членка решава да се оттегли от ЕС в съответствие със своите конституционни изисквания, се прогнозира в последващата фаза (договаряне на условията за оттеглянето му с институциите на ЕС), така че ако решението за оттегляне бъде отменено в съответствие с конституционните процедури на заминаващата държава-членка, конституционните пречки ще изчезнат.
На последно място, отхвърлянето на отмяната на практика би довело до принудително излизане от ЕС на държава, която съгласно последната съдебна практика на Съда на Европейските общности продължава да бъде държава-членка на ЕС във всички отношения.
Би било нелогично да се принуди тази държава-членка да се оттегли от ЕС, за да може след това да преговаря за присъединяването си, казва генералният адвокат.
Мненията на генералния адвокат нямат задължителна сила, но съдът обикновено се съобразява с тях при вземането на крайно решение.
Днес британският парламент започва петдневни дебати по постигнатото от премиера Тереза Мей споразумение с Брюксел. Гласуването по него ще се състои на 11 декември.
