Университетските дипломи се признават автоматично в държавите от ЕС, ако обучението е по европейски правила

Университетските дипломи от курсове, които отчасти са проведени едновременно, трябва да се признават автоматично във всички държави членки, ако са спазени минималните квалификационни изисквания, определени в правото на Съюза.  Държавата членка, в която е издадена дипломата, трябва да гарантира, че тези изисквания са спазени, реши Съдът на ЕС дело C-675/17 Ministero della Salute/Hannes Preindl.

През 2013 г. Ministero della Salute (Министерство на здравеопазването, Италия – наричано по-нататък „министерството“) уважава молбата на италианския гражданин г-н Hannes Preindl за признаване на удостоверение за професионална квалификация като „Doktor der Zahnheilkunde“ с цел да упражнява в Италия професията „зъболекар“.  Това удостоверение му е издадено от Медицинския университет в Инсбрук (Австрия).

През 2014 г. г-н Preindl подава в министерството молба за признаване на удостоверение за професионална квалификация като „Doktor der Gesamten Heilnunde“, издадено също от Медицинския университет в Инсбрук, с цел да упражнява в Италия и професията „лекар“ (medico chirurgo).

Министерството отказва да признае последното удостоверение с мотива, че Директива 2005/36 относно признаването на професионалните квалификации1 не предвижда възможност едно лице да следва едновременно два курса на обучение.  Всъщност  редица изпити, положени от г-н Preindl, били признати едновременно както за издаване на удостоверението за квалификацията „зъболекар“, така и за издаване на удостоверението за квалификацията „лекар“. Записване в два курса на обучение, макар да е разрешено от австрийското право, то е изрично забранено от италианското законодателство, което предвижда задължително редовно обучение.

Г-н Preindl обжалва тази отказ пред италианските административни съдилища.  В този контекст Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) пита дали Директивата изисква от държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, да признава автоматично удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка след обучения, които частично се припокриват.  Consiglio di Stato пита също дали когато удостоверението е издадено след задочно обучение приемащата държава членка (в случая, Италия) има право да провери дали е спазено условието продължителността, нивото и качеството на задочното обучение да не е по-ниско от това на редовното обучение.

В днешното си решение Съдът отбелязва, че що се отнася до професиите „лекар“ и „зъболекар“, че Директивата предвижда система на автоматично признаване на удостоверенията за професионални квалификации, основана на минимални квалификационни изисквания, определени по взаимно съгласие между държавите членки.

Съдът констатира още,  че Директивата, от една страна, дава на държавите членки право да разрешат задочното обучение, стига неговата продължителност, ниво и качество да не е по-ниско от това на редовното обучение, а от друга страна, не изключва възможността за държавите членки да разрешават едновременно записване в няколко курса на обучение.
Следователно, държава членка, чието законодателство предвижда задължително редовно обучение и забрана за едновременно записване в два курса на обучение, трябва да признава автоматично посочените в тази директива удостоверения за професионална квалификация, издадени в друга държава членка, дори заинтересованото лице да е преминало задочно обучение или няколко курса едновременно или да се е обучавало по време на периоди, които частично се припокриват, стига да са изпълнени квалификационните изисквания, установени от посочената директива.
Съдът подчертава, че държавата членка по произход (в случая, Австрия), а не приемащата държава членка, е тази, която следва да гарантира, че продължителността, нивото и качеството на задочното обучение е не по-ниско от това на редовното обучение, и по-общо, че са спазени всички изисквания, установени в Директивата.

Всъщност система за автоматично и безусловно признаване на удостоверенията за професионална квалификация като предвидената в Директива 2005/36 би била сериозно застрашена, ако държавите членки имаха право по своя преценка да поставят под въпрос правилността на решението на компетентния орган на друга държава членка да издаде тези удостоверения, казва съдът.

1 Директива 2005/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (OВ L 255, 2005 г., стp. 22, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3, поправка в OB L 271, 16.10.2007 г., стр. 18).