Окончателно: Десислава Иванчева и Биляна Петрова остават в ареста (допълнена)

Апелативният спецсъд отново се позова на тежестта на обвиненията, презумпцията за невиновност не се коментира

Десислава Иванчева и Биляна Петрова остават арестантки, разпореденото от съдия Иво Хинов смекчаване на мерките им за неотклонение в „домашен арест“ не е оправдано. Това обявяват с определение от днес Веселина Вълева, Димчо Георгиев, Даниела Росенова от апелативния спецсъд. Произнасяли са се в закрито заседание.

Докладчик и председател на съдебния състав този път е Веселина Вълева, зам.-председател на апелативния спецсъд.

Тримата отхвърлят исканията на защитата на Биляна Петрова за отвод, тъй като на 16 ноември изцяло са изпълнили искането на прокуратурата да спре пускането на двете жени под „домашен арест“, което навява на подозрения за необективност. Те отказват и провеждането на открито съдебно заседание по случая – това се правело само ако ще се събират нови доказателства.

Мотивът за продължаването на ареста и този път е „изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, вменени на двете подсъдими“, обявява апелативният спецсъд. Именно с позоваване на тежестта на обвиненията – чиято основателност тепърва се доказва в съда, втората инстанция веднъж вече отказа пускането им под „домашен арест“. От което се натрапва усещането, че други аргументи за продължаването на най-тежката мярка, осми месец поред, очевидно няма.

Нещо повече, за втори път апелативният спецсъд на практика дава рамо на обвиненията, независимо от развоя на наказателния процес. И обявява, че „обоснованото предположение“ Иванчева и Петрова да са извършили престъпление не е разколебана. За презумпцията за невиновност коментар няма.

„Съдът намира, че здравословния статус на двете подсъдими не е несъвместим с условията в следствения арест.
Задържането на двете подсъдими не накърнява правото им на защита, както неправилно е приел СНС. И двете подсъдими имат защитници, които им оказват високо квалифицирана правна помощ. От данните по делото е видно, че двете подсъдими не са били лишени в нито един момент от развитието на наказателното производство от възможността да се запознават лично и непосредствено с материалите по делото и да правят искания.
Продължаване действието на най – тежката мярка за неотклонение е
необходимо с оглед изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, вменени на двете подсъдими„, пишат Вълева, Георгиев и Росенова. Определението им е окончателно.

Двама от състава – Веселина Вълева и Димчо Георгиев участваха и в подписката срещу разпоредената от Лозан Панов проверка на делата по мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова в техния съд. Чакат се заключенията на проверката, извършвана от върховните съдии Галина Захарова, Капка Костова и Галина Тонева

Прокуратурата няма нито едно доказателство Биляна Петрова и Десислава Иванчева са искали твърдяния подкуп от 500 000 евро от строителния предприемач Александър Ваклин, а „г-н Гешев да твърди, че „те светят като коледни елхи“ е извън всякакви етични норми“, категорична бе и вчера в предаването „Честно казано“ на Евроком адвокат Ирен Савова. И напомни – и Петрова, и Иванчева изпращат жалби до Евросъда в Страсбург, подготвени от международен екип от адвокати. Пред Де факто адвокат Савова бе определила действията спрямо двете жени като „букет от нарушения на човешките права“.

Дъщеря ми е все по-смачкана, от ден на ден помръква. Сломена е, въпреки, че полага усилия да показва, че не е така. Всички видяха в какви условия ги държат.

„Казвала ми е че ще ги „сготвят“, казвала ми е, че ще ги закарат на Витоша и ще им се случи нещо. Знаеше, че ги подслушват, но не се притесняваше защото няма какво да крие“, разказа Любка Иванчева, майка на отстранения кмет на „Младост“.

На молбите и тревогата на майка си да се откаже Десислава е отговаряла, че хората са й гласували доверие и тя не може да ги изостави.

Из определението на апелативния спецсъд

Защо не дават отвод

Частният протест и съпътстващото го искане са внесени в първата и във въззивната инстанция и защитата е била уведомена незабавно за претенцията на прокурора за блокиране изпълнението на определението по чл. 270, ал. 2 от НПК. При описаната процесуална ситуация въззивният съд пристъпи към
разглеждане на искането за спиране на изпълнението. Бързината е продиктувана от естеството на заявеното искане, защото отлагането във времето би го обезмислило.
Непроизнасяне в спешен порядък би лишило особеното искане от предмет, тъй като определението за незабавно изпълнение се изпълнява веднага. Прокуратурата има защитимия интерес да отстоява своите позиции. Евентуалното дезинтересиране на въззивния съд от искането за спиране на незабавното изпълнение би накърнило правата на държавното обвинение. 
Опасенията на защитника на подс. П. относно безпристрастността на съдебния състав не са обективно обосновани. Следва да се отбележи още, че разрешаването на определен въпрос от съда, по начин различен от
търсения от страните не означава предубеденост или заинтересованост.

Може да боледуват и в ареста, няма страшно

Другото ново обстоятелство са приобщените три експертни заключения относно
здравословния статус на подсъдимите И. и П..

Според вещото лице Р., подсъдимата П. е с влошено здравословно състояние, но заболяванията й не са пречка да пребивава в следствения арест. В заключението си, вещото лице е разяснило, че няма негативна динамика по отношение на установените соматични заболявания на подсъдимата П. По отношение на псих. състояние на подсъдимата П. не се ангажира със становище, тъй като няма компетентност в тази област. Според вещото лице продължаване прилаганата мярка по отношение на подс. П. няма да се отрази неблагоприятно на здравословното й състояние, стига да се спазват стриктно препоръките
на съответните специалисти и назначената терапия, каквото е и наличната фактическа ситуация. В частната жалба на защитника на подсъдимата П. се твърди, че част от предписаните лекарства не се намират в следствения арест. Такива обективни данни по делото няма, поради което съдът намира възражението за неоснователно.

За подсъдимата И. вещото лице е заключило, че промяна на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ ще допринесе за подобряване хода на посочените страдания, тъй като ще позволи стриктен контрол и своевременно вземане на налагащи се решения. Като се остави настрана, че този извод на вещото лице е необоснован, в ЗИНЗС са създадени механизми за адекватен и навременен контрол на здравословното състояние на задържаните лица.

При очертаните способи за полагане грижи за здравословното състояние на
задържаните лица, въззивният състав счита, че престоят в арестното помещения не е пречка за надежден контрол и лечение на подсъдимите П. и И..

„Обоснованото предположение“ не е разколебано и това е!

Тежестта на обвиненията не е единствения индикатор за съществуване на риск от извършване на престъпление, в случай на изменение на мярката за неотклонение на двете подсъдими. В този аспект въззивният съд съобрази видът на разследваното престъпление, неговата специфика и характера на засегнатите обществени отношения. Този подход е в унисон и с практиката на ВКС от времето, когато е контролирал като последна инстанция мерките за неотклонение „Задържане под стража“.
В решение №425/27.09.2001г. от 27.09.2001г. по н.д. №363/2001г. на ВКС е
разяснено: „Опасността не може да произтича единствено и само от тежестта
на предвиденото в закона наказание за конкретното престъпление, но няма
пречка конкретната форма на изпълнително деяние да сочи на тази опасност“.
В аналогичен смисъл е и решението по делото Клут срещу Белгия.
Въззивният съд не намира основание за промяна на многократно правената
преценка относно обоснованото подозрение. То не е разколебано от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Обратното
становище на защитата не кореспондира с доказателствените източници,
включително приобщените в съдебната фаза.
В частната жалба се навежда, че за изслушване на СРС и приобщаване на
експертните заключения не е нужно подсъдимата П. да е задържана. Няма
съмнение, че законосъобразното извършване на коментираните действия не
изисква подсъдимата П. да е с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Упражняването на тази мярка се налага заради съществуващата
опасност от извършване на престъпление.