КПКОНПИ не може да предявява иск в тези случаи, разтълкува Върховният касационен съд
Прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка за предявяване на иск за гражданска конфискация. Това обявява Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС по Тълкувателно дело № 4 от 2016 г.
Тълкуването е по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, отменен с новия антикорупционен закон. Принципите на гражданската конфискация обаче останаха същите – гражданското производство за конфискация започва след повдигане на изчерпателно изброени обвинения, а нататък се развива независимо от наказателния процес (за разлика от първия закон „Петканов“, който изискваше наличие на влязла в сила осъдителна присъда). Въпросът, поставен от Четвърто гражданско отделение на ВКС, на базата на практиката, обаче бе какво става, ако наказателното производство бъде прекратено – т.е. когато предпоставката за внасяне на иск от КОНПИ (сега КПКОНПИ) за отнемане на имущество, е отпаднала. Като в конкретното дело пред този състав на ВКС е ставало дума за обвиняем за длъжностно присвояване, но към датата на предявяване на иска за гражданска конфискация спрямо него, наказателното производство е било прекратено заради недоказаност на обвинението.
И още – от питането бяха изключени хипотезите на чл. 22, ал. 2 от отменения закон за незаконното имущество. В тях ясно се заявява, че ако наказателно производство не е е образувано или е прекратено поради амнистия, изтекла давност, смърт на дееца или изпадането му в състояние, изключващо вменяемостта, пак се провежда гражданска конфискация.
Но какво става в останалите случаи, отговарят днес от ВКС.
Съобщението на ВКС:
Прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.), извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), осъществява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.
Върховните съдии посочват, че за да възникне за КОНПИ правото на такъв иск е необходимо да бъде извършена проверка за установяване на незаконно придобито имущество, която може да бъде осъществена от комисията само в изрично уреденото за целта административно производство с участието на собственика на имуществото, въз основа на надлежно сезиране от изрично посочени държавни органи и на изрично посочени основания в закона. Никой друг и на никое друго основание не може да сезира комисията, нито тя може да се самосезира.
В тълкувателното решение се подчертава, че по ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението. „Правото на иск на КОНПИ (сега КПКОНПИ) произтича от нейното надлежно сезиране. Ако тя не е била сезирана надлежно или някоя от предпоставките за нейното надлежно сезиране отпадне впоследствие, правото на иск не е възникнало надлежно или е погасено впоследствие“ – пише в мотивите. Според ОСГК законодателят може да постанови обратното и той е направил това в чл. 22, ал. 2 и 3, но само в посочените хипотези. Хипотезите прекратяване на наказателното производство на други основания не са уредени изрично и не могат да бъдат изведени от съществуващите разпоредби в закона. Върховните съдии напомнят, че в мотивите на Решение № 13 по конституционно дело № 6/2012 г. е прието, че законоустановеността на процедурата с ясни правила е сериозна гаранция за недопускане на произвол.
В мотивите си върховните съдии се позовават и на Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и Съвета от 03.03.2014 г. за обезпечителни мерки и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
В тълкувателното решение се анализира и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, според който никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
По тълкувателното решение е депозирано особено мнение“.
Особеното мнение е на 11 съдии.
Във ВКС има и друго тълкувателно дело, свързано с гражданската конфискация. То е по въпроса дали сроковете за извършване на имотна проверка от КПКОНПИ във връзка с гражданската конфискация са инструктивни или задължителни и дали изтичането им зачертава правото на иск.
Отделно от Катерина Енчева от СГС бе отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург дали изобщо механизмът на гражданската конфискация у нас отговаря на правото на Евросъюза.
Коментарът на КПКОНПИ: Решението засяга 80 производства, в новия закон няма такъв проблем
Вчера последиците от тълкувателното решение на ВКС (което още не бе обявено) е било коментирано от председателя Пламен Георгиев пред ресорната парламентарна комисия, пред която той се отчита на тримесечие, казаха от антикорупционната комисия.
По данните на Пламен Георгиев решението ще засегне 20 висящи съдебни производства за гражданска конфискация и 60 други, по които има наложени обезпечителни мерки, но не и внесен иск за конфискация. Тези производства са по отменения Закон за отнемане на незаконно придобито имущество и всички те ще бъдат прекратени. Имена не се сочат.
В новия антикорупционен закон обаче такъв проблем нямало, той изрично уреждал, че „съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство“ (чл. 153, ал.5).
Из тълкувателното решение на ВКС:
Ако законодателят има за цел отнемане на всяко имущество, за чието придобиване не е установен законен източник, той следва изрично да предвиди това без да ограничава кръга от лица, подлежащи на проверка, а оттам и на отнемане на имущество, респ. изрично да предвиди, че повдигането на обвинение за определени престъпления е достатъчно за формиране на обосновано предположение за виновност.
Ако производството по отнемане на имуществото продължи и след отпадане на посоченото в чл.22 качество, това би означавало, че кръгът от лица, по отношение на които законът допуска ограничаване на собствеността не е точно определен или че законът не установява връзка между извършването на определена престъпна дейност и възможността да бъде отнемано имущество, доколкото всяко лице се счита за невиновно до доказване на противното и нито в българското, нито в международното право, вкл. правото на ЕС, към настоящия момент не се допуска отстъпление от този принцип.
В този смисъл е и становището, изразено от Българската държава пред Комитета на министрите към Съвета на Европа относно изпълнението на решението на Съда по делото „Димитрови срещу България“, а именно, че целта на приетия през 2012 г. закон е борбата с корупцията и организираната престъпност чрез осигуряване на възможност на държавата да отнеме имущество, произхождащо от престъпна дейност или административни нарушения.
Из „особеното мнение“ на 11 съдии
Едва ли замисълът на законодателя съгласно чл.2 ЗОПДНПИ/отм./ е макар наказателният и гражданският процес да се развиват независимо един от друг,
то съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата да е предпоставено от абсолютна процесуална пречка – прекратяване на наказателното производство. Това означава в едни случаи, когато гражданският процес приключи по време на висящо наказателно производство искът да е допустим, а в други – когато все още не е приключил и наказателното производство е прекратено, същият да става недопустим.
Процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск са законово определени и не може осъществяването им да зависи от възможността производството по ЗОПДНПИ/отм./ да приключи или не преди прекратяването на наказателното производство. Законодателят не е имал за цел да постави в по-благоприятно положение тези, срещу които наказателното производство е прекратено по-бързо – преди приключване на производството за отнемане на имущество, в сравнение с тези, срещу които наказателното производство е прекратено след това.