Конкретен повод е определение на Смолянския окръжен съд,  с което е потвърдено разпореждане на Смолянския районен съд за връщане на въззивна жалба поради невнасяне в срок на определената такса за нейното разглеждане.  Това определение на Окръжен съд Смолян е обжалвано като незаконосъобразно. Посочено е, че в нарушение на практиката на ВКС съдът се е произнесъл по  валидността на трудов договор, като го е обявил за привиден, а с аргумента, че  в този случай се дължи такса  за разглеждане на жалбата, е отхвърлил разглеждането на жалбата.

Състав на Четвърто гражданско отделение с председател Борислав Белазелков (на снимката) и членове Борис Илиев и Димитър Димитров най-напред приема, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК

За да постанови обжалваното определение въззивният съд (Смолянският окръжен съд б.р. ) е приел, че предявеният иск е за изплащане на трудово възнаграждение, но го  е отхвърлил, като е приел, че сключеният договор е граждански, поради което се дължи такса за обжалване на решението, констатират най-напред върховните съдии.  Касационното обжалване обаче  следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, заключават съдиите от ВКС.

Най-важното:

Върховните магистрати приемат, че  дали се дължи  такса за разглеждането на предявен иск, както и за нейният размер,  ако тя се  дължи, зависи от правната квалификация на предявения иск така, както съдът го е разгледал, независимо от това дали искът подлежи на уважаване, или на отхвърляне.

„Правната квалификация на предявения иск следва обективно от правното естество на претендираното или отричано от ищеца право. Ищецът може да посочи в исковата молба или по-късно правна квалификация на предявения от него иск, това обаче не обвързва съда. Той е длъжен служебно – най-късно в доклада по делото да определи вярната правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника, както и на направените реплики, дуплики и т.н. от страните.

Правната квалификация на предявения иск се определя от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, изяснени, уточнени и допълнени по реда на чл. 143 ГПК и чл. 145 ГПК с участието на съда, който разглежда делото и се произнася по иска, както е предявен.

Дължимостта на такса за обжалване на първоинстанционното решение, както и размерът на таксата, ако такава се дължи, зависи от правната квалификация на предявения иск така, както съдът го е разгледал.

В конкретиня случай, като приема, че частната жалба е основателна, съдът казва:

Такса би се дължала, ако съдът беше квалифицирал предявения иск като такъв за възнаграждение по договор за изработка или мандат и се беше произнесъл по  основателността на този иск.  

Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за администриране на подадената въззивна жалба.

Финално, ВКС допуска касационното обжалване на определение № 746/06.07.2018 на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 239/2018., отменя  пределение № 746/06.07.2018 на Смолянския окръжен съд по ч.гр.д. № 239/2018 и връща делото на Смолянския районен съд за администриране на подадената от Н. И. Б. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Определението е окончателно.