Може ли да се слагат камери пред операционните като мярка за контрол и как това се вписва в регламента за защита на личните данни?
Проблемът бе коментиран днес от специалиста по медицинско право адвокат Мария Шаркова (на снимката) пред БНР. Поводът е идеята за разполагане на камери в инвазивната кардиология, по която НЗОК и Лекарският съюз са на път да постигнат съгласие. Така НЗОК ще проверява подозренията си, че има отчетени, но реално нелекувани пациенти в болнците за инвазивна кардиология. Тази мярка обаче се сблъсква с регламента GDPR, в сила от 25 май тази година.
„Не бива да се стига до подобни крайности за контрол, като въвеждане на камери пред операционните. Не може да се практикува медицина по този начин“, категорична е адвокат Шаркова. Тя сочи като основен проблем липсата на доверие между всички заинтересовани страни и точно в тази посока трябва да се насочат усилията, пък и издята с камерите в болниците не е нова.
„Когато говорим за поставяне на камери и такъв начин на контрол, нека обясним, че говорим за обработване на чувствителни лични данни, т.е. пациентът може да бъде идентифициран. Информацията, която се обработва, е чувствителна, защото се отнася за здравето му. Допустимо е такова обработване, т.е. то не е незаконосъобразно априори, когато например преследваме някаква легитимна цел или когато това е нужно за системата на здравното осигуряване или пък когато пациентът изрично се е съгласил на това, но при условие, че това обработване е пропорционално на целта, която искаме да постигнем. Трябва да направим своеобразна преценка дали се стремим да постигнем много по-висша цел от това или тази цел може да бъде постигната и с други методи“, заяви Мария Шаркова.
И попита: „Ако твърдим, че се извършват някакви фиктивни интервенции, не е ли по-лесно да попитаме пациента дали това действително се е случило, вместо да използваме камери?“.
Ако се вземе решение – основанието за обработване на тези лични данни да е съгласието на пациента, то се изисква от регламента съгласието да бъде недвусмислено и да не бъде предоставено под натиск, коментира още адвокатът. По думите й няма как да бъде отказана медицинска помощ, ако пациентът откаже да бъде заснет.