Данаил Кирилов „подсигурява“ гражданската конфискация след тълкувателното решение на ВКС (допълнена)

Defakto.bg

Междувременно СГС е прекратил делото за конфискация срещу оправдания Христо Бисеров

Поправки в антикорупционния закон, които да подсигурят провеждането на гражданска конфискация и при прекратено наказателно дело е внесъл шефът на правната комисия на НС Данаил Кирилов. Проектът му е влязъл в деловодството на 10 декември, става ясно от страницата на парламента. Затова пък вече е в дневния ред на правната комисия на заседанието й утре.

Инициативата е в отговор на тълкувателното решение на Върховния касационен съд, което обяви, че прекратяването на наказателното дело е абсолютна пречка за внасяне на иск за гражданска конфискация. То бе взето на базата на отменения вече Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, но принципите бяха повторени и в новия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. И в единия, и в другия случай исковете се предявяват от комисията, оглавявана от Пламен Георгиев – преди КОНПИ, сега КПКОНПИ. А проектът на Данаил Кирилов разкрива едно – въпреки уверенията на господин Георгиев, че производствата по новия антикорупционен закон не са застрашени, това явно не е така.

Нещо повече – шефът на правната комисия на парламента предлага изпреварващо „решение“ и по болния проблем за характера на сроковете – инструктивни или задължителни – за извършването на имотната проверка на КПКОНПИ и последиците от тяхното неспазване. По този въпрос също има тълкувателно дело на ВКС, но върховните съдии още не са се произнесли.

И още – поправките осигуряват на КПКОНПИ спокойствието да искат гражданска конфискация дори при произнесена от съда окончателна оправдателна присъда. Като им се придава обратна сила от 23 януари 2018 г.

А защо се налага това, стана ясно от изпратено съобщение на антикорупционната комисия. Тя информира, че на основание на Тълкувателното решение на ВКС на 10 декември Софийският градски съд е прекратил делото по иска на КПКОНПИ срещу Христо Бисеров на стойност близо 1 998 046 лв. Мотивът на съда е, че бившият зам.-председател на Народното събрание е бил окончателно оправдан по наказателното дело, послужило за започване на процедурата по гражданска конфискация.

Поправките на Кирилов:

В чл. 153 се създават ал. 6 и 7:

(6) Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежно упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал.1 от закона.

(7) Неспазването на срока за извършване на проверка по чл. 112, ал.1 не води до прекратяване на производството пред съда, не е основание за недопустимост на исковете по ал. 1 и не погасява материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

Алинея първа се изменя така:

(1) Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от Комисията.

Създава се нова алинея втора:

(2) Неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон.

Преходна разпоредба: Законът влиза в сила от 23 януари 2018 г.

Мотивите

На десетина страници Данаил Кирилов разяснява, че предложенията му са в изпълнение на действителната воля на законодателя, прави правни анализи и опровергава тълкуването на ВКС, че прекратяването на наказателното производство е абсолютна пречка пред иск за гражданска конфискация (желаещите могат подробно да се запознаят с тезите на отговорния народен представител от ГЕРБ).

Още по-любопитни обаче са заявленията на господин Кирилов, че Евродирективата от 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС (по която именно бе отправено преюдициално запитване от СГС до Съда в Люксембург) съдържа „минимума от разпоредби и страните-членки могат да разширяват обхвата на приложното й поле на национално равнище. В Директивата са определени минималните изисквания към страните – членки на ЕС и същата не ограничава европейските държави да прилагат вече съществуващи закони или да приемат нови нормативни актове, с които да се разшири приложното поле на заложените разпоредби. В това отношение Републка България е с една стъпка напред, тъй като през 2012 г. бе приет ЗОПДНПИ, регламентиращ отнемането на незаконно придобито имущество без постановена и влязла в сила осъдителна присъда„.

Добре е, че за съответствието на национални норми с европейското законодателство си има съд – Съдът на ЕС в Люксембург. Той вече бе сезиран от български магистрат за всички режими на гражданска конфискация у нас. И още не се е произнесъл – така че колкото и да спринтират управляващите в законотворчеството, спасявайки конфискацията от тълкуванията на ВКС у нас, последната дума ще е на Евросъда. А за неспазването на нейни решения санкциите са сурови.

КПКОНПИ отчете „загубите“

След тълкувателното решение на ВКС антикорупционната комисия трябва да оттегли 19 иска за 21 790 660 лв., информираха сега оттам.

Съобщението:

„Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) трябва да оттегли от съдилищата в страната исковете за отнемане на незаконно придобито имущество по 19 дела по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 21 790 660 лв. Това сочи първоначалният анализ на органите на Комисията. Задължението произтича от публикуваното на 7 декември 2018г. Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело 4/2016г. Според мнението на върховните магистрати, КПКОНПИ няма право да води дела за отнемане на имущества срещу лица, които са оправдани или чието наказателно производство е прекратено.

Анализът показва, че това са:

– две дела по уведомления за измама (чл. 109 и чл. 211 от НК) на обща стойност 1 113 711 лв.

– две дела по уведомления за документна измама в особено големи размери (чл. 212 ал. 5 от НК) на обща стойност 898 858 лв.

– едно дело по уведомление за изнудване (чл. 213а) на стойност 56 548 лв.

– едно дело по уведомление за безстопанственост (чл.219 и чл. 220 от НК) на стойност 1 998 438 лв.

– две дела по уведомления за незаконен дърводобив (чл. 235 от НК) на обща стойност 770 242 лв.

– едно дело по уведомление за използване на техническо средство с цел придобиване на информация от платежни инструменти (чл.249 ал.3 от НК) на стойност 375 804 лв.

– две дела по уведомления за пренасяне през граница на недекларирани ценности и суми (чл.251 от НК) на обща стойност 8 543 703 лв.

– две дела по уведомления за данъчни престъпления (чл. 255 от НК) на обща стойност 821 770 лв.

– две дела по уведомления за престъпления по служба (чл. 282 ал. 2 и чл. 283 от НК) на обща стойност 2 665 603 лв.

– едно дело по уведомление за подкуп, осъществен от служебно лице (чл. 302 от НК) на стойност 626 350лв.

– две дела по уведомления за организирани престъпни групи за производство на наркотици в големи размери и за акцизни стоки без бандерол (чл.321, ал.3, чл.354а, ал.2 от НК и чл.321, ал.3, чл.234, ал.2 от НК) на обща стойност 1 921 587 лв.“