Шефът на апелативния спецсъд Георги Ушев: С мълниеносното произнасяне за Иванчева и Петрова защитихме правосъдието!

В „бързо“ становище опровергава констатациите от проверката на Върховния касационен съд

Апелативният специализиран наказателен съд показа едно безспорно качество в казуса „Младост“ – реагира бързо, когато се налага.

Поредното доказателство дойде днес във вид на становище на АСНС, подписано от председателя Георги Ушев. Адресати са съдиите от Върховния касационен съд и Съдийската колегия на ВСС. Поводът са резултатите от проверката на ВКС по делата за мерките за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, оповестени късно вчера. Галина Захарова, Капка Костова и Галина Тонева от ВКС бяха категорични – с мълниеносното спиране на освобождаването им от ареста апелативният спецсъд грубо е погазил закона. Нещо повече – подобно произнасяне е прецедент в практиката на АСНС.

Спазили сме закона и сме защитили интересите на правосъдието, обявява днес Георги Ушев.

Становището му е депозирано във ВСС, където след малко ще се занимаят със спряното освобождаване на Иванчева и Петрова, но от „друг ъгъл“ – дали разпоредената от Лозан Панов проверка от ВКС не е демонстрация на тенденциозно отношение към спецправосъдието. За това бяха настояли в предишно свое искане 11 апелативни спецсъдии.

Какво заявяват днес?

В становището се изразява несъгласие с три от констатациите на проверката:  първо, че АСНС не е отговорил на искането на защитата на Иванчева за открито съдебно заседание; второ, че делото е било ненадлежно образувано пред въззивната инстанция; трето, че произнасянето на въззивната инстанция по особеното искане за спиране предпоставя изтичане на 7-дневен срок от момента на връчването му на насрещните страни.

С две думи, че е налице тотално неспазване на законовите правила.

Не е така, отговорено е на искането за открито заседание и то е отхвърлено мотивирано, обявява Ушев от името на АСНС.

Далеч по-любопитни обаче са аргументите как точно е спазен законът с мълниеносно спряното освобождаване. Прави впечатление също, че апелативният спецсъд черпи мотивация от собствените си действия, а сочи и некоректни примери.

Тук цитираме дословно, без коментар:

„На стр.13, абзац последен от определението на АСНС е посочено, че в НПК и в Правилника за администрацията на съдилищата не е предвидена възможност за образуване на самостоятелно производство по особено искане по чл. 343 НПК. Но разискваното въззивно частно наказателно дело е образувано въз основа на частен протест на прокурор срещу акта на СНС за изменение на мерките за неотклонение, който протест е бил придружен от особено искане за спиране на изпълнението на протестираното първоинстанционно определение. Следователно, въпросното дело е образувано не само по особеното искане, а и въз основа на редовен частен протест, годен да предизвика въззивна проверка.  Друг е въпросът, че АСНС се е произнесъл незабавно единствено по особеното искане, а частния протест е върнал за надлежното му администриране, за връчване на преписи от протеста на подсъдимите и защитниците им и изчакване изтичане на срока на възражения по същия.

Категорично считаме, че произнасянията по искане за спиране по чл. 343 НПК, независимо от кого са отправени – от прокурора или от подсъдимия или защитника му, следва да бъде незабавно и не предполага изтичането на какъвто и да било срок за възражения – каквито възражения впрочем законът не предвижда – защото в противен случай се обезсмисля напълно ефективното упражняване на правно регламентираната възможност за спиране на определенията по мерките за процесуална принуда и останалите определения, контролирани по глава 22 НПК“.

Нататък в становището се признава, че специално при производствата по мерки за неотклонение на съдебната фаза определението на първата инстанция подлежи на незабавно изпълнение, освен ако първата или въззивната инстанция не постанови друго. Но, заявяват от апелативния спецсъд, обичайната практика на съдилищата при изменения на мярката в по-лека е точно обратната – първоинстанционният съд изчаква произнасянето на въззивния. Така е процедирал и спецсъдът при предходното изменения на мерките за неотклонение на Десислава Иванчева и Биляна Петрова.

„Ако разглеждането на искането за спиране не се извърши незабавно, както в случая, според нас въззивният съд правилно е процедирал, а се изчаква изтичането на законово неуредени срокове за възражения по това искане, би се създал опасен прецедент, пораждащ много сериозни рискове за увреждане интересите на страните и на правосъдието като цяло, в две насоки:

• В хипотезата на незаконосъобразно изменение или отмяна от първоинстанционния съд на мярка за неотклонение, ограничаваща правото на свободно придвижване – задържане под стража или домашен арест – се създава възможност подсъдимият, който е бил освободен поради изпълнение на определението за освобождаването му, до разглеждането на протеста да се укрие, в това число като напусне територията на страната. Пример е т.нар. дело за „депутатския брат“. (Нима апелативният спецсъд няма и капка доверие на органите на МВР, които контролират „домашния арест“ и отговарят за граничния контрол? А примерът с „депутатския брат“ хич не е подходящ – човекът бе заминал в чужбина, далеч преди прокуратурата да е решила да му повдига обвинения).
• А в хипотезата на незаконосъобразно определение за налагане на мярка за неотклонение, ограничаваща правото на свободно придвижване – задържане под стража или домашен арест – се създава възможност подсъдимият, който трябва веднага да бъде задържан или установен в дома си, да претърпи съществени или непоправими вреди в случаите на много тежко заболяване или възникнали други извънредни обстоятелства“