В делата по ЗОДОВ съдът може да намалява вече платен адвокатски хонорар, разтълкува ВКС

При иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

Това обявява Гражданската колегия на ВКС по тълкувателно дело 1 от 2017 г.

Тълкувателното дело бе образувано по искане на два граждански състава на Върховния касационен съд по две конкретни дела, за които Де факто писа. И двете са по искове срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и на общините за вреди (ЗОДОВ), в които от държавното обвинение като обезщетение се търсят средствата, платени за защита в наказателния процес. Въпреки възраженията на прокуратурата, СГС на първа инстанция и Софийският апелативен съд на втора, присъждат обезщетенията. Съставите на ВКС обаче откриват противоречива практика в самия върховен съд.

Какво е тълкуването на ВКС?

Съдът съобщава:

С Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 11 декември 2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

При иск по чл. 2, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес.

В мотивите си ОСГК посочва, че в Наказателно-процесуалния кодекс не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на Закона за задълженията и договорите за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ.

Върховните съдии приемат, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. „В случай че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение“, заявяват съдиите от ОСГК на ВКС.

При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, т. е. неговото поведение е единственият каузален фактор съгласно т. 3 от ТР № 3/22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, държавата не отговаря. Според върховните съдии, ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство.