DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов да бъде проверен за накърняване на съдийската независимост. За това гласуваха днес 7 от общо 13 от членовете на Съдийската колегия на ВСС. „Против“ бяха 6. Отсъстваше само Севдалин Мавров.
Поводът за безпрецедентната стъпка стана оплакването от 11 съдии от апелативния спецсъд срещу разпоредената от Панов проверка на делата за арестите на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. От писмото на видни прокурори, които ги приканваха да не дават никакви материали на проверяващите, то ест да не изпълнят закона, апелативните спецсъдии не се оплакаха. А днес ВСС отказа да разисква този въпрос.
Решението на мнозинството в Съдийската колегия бе взето по предложение на Боян Магдалинчев. А по време на дългия дебат стана ясно, че 11-те от апелативния спецсъд допълнително са уточнили, че не се оплакват от накърнена независимост.
Това, според наблюдатели, е нов – но досега най-сериозен – опит за откриване на процедура за предсрочното отстраняване на Панов (срещу него се води и проверка на КПКОНПИ заради резивизионен акт за недекларирани данъци, декларирани и платени от негови близки). По Конституция импийчмънтът на „тримата големи“ е възможен при действия, които нарушават независимостта. А, по разписаната в Закона за съдебната власт процедура, предложения за предсрочното прекратяване на мандата им се прави от поне трима от съответната колегия на ВСС – в случая съдийската, от правосъдния министър или от пленума на съответния върховен съд – в случая ВКС. Решението за импийчмънт се взема от Пленума на ВСС със 17 гласа.
Другият предложен днес вариант бе оплакването на 11-те от АСНС да се остави без разглеждане.
Понеже дебатът бе красноречив, отвори много обществено важни и интересни теми, а стъпката – безпрецедентна – изброяваме гласувалите поименно.
„За“ сезирането на Инспектората да провери Панов, бяха: Боян Магдалинчев, Георги Чолаков, Вероника Имова, Драгомир Кояджиков, Даниела Марчева, Боян Новански, Стефан Гроздев.
Да се остави „без разглеждане“ гласуваха: Лозан Панов, Цветинка Пашкунова, Олга Керелска, Атанаска Дишева, Боряна Димитрова, Красимир Шекерджиев.
Предисторията
За яснота – малко припомняне. В основата на възникналия казус за „независимостта“ е гръмкото дело „Младост“. След като по мълниеносен прокурорски протест апелативният специализиран съд буквално за часове спря освобождаването на Десислава Иванчева и Биляна Петрова от килията под „домашен арест“ (постановено от гледащия наказателното дело съдия Иво Хинов и преди това определение дори да е подписано от целия състав), дни по-късно Лозан Панов разпореди проверка на ВКС. Възложи я на зам.-председателя Галина Захарова и на върховните съдии Капка Костова и Галина Тонева със задачата да се проследи администрирането,насрочването, случайния избор на докладчици по делата за ареста на Иванчева и Петрова в апелативния спецсъд. Веднага последва ответно писмо на шефовете на апелативната и на специализираната прокуратури към АСНС да не дават материалите на проверяващите, а после и писмото на 11-те апелативни спецсъдии до Пленума на ВСС с искане за становище дали това не е демонстрация на тенденциозно отношение към тях и дали е правомерна проверка по висящо дело.
После АСНС за пореден път окончателно остави Иванчева и Петрова в ареста, понеже обвиненията им били тежки, а делото обществено значимо. И едва след това проверяващите от ВКС се произнесоха: мълниесното спиране на освобождаването на двете жени е било извън правилата на закона.
На тази констатация, отново в епистоларния жанр, се възпротиви шефът на АСНС Георги Ушев, обявявайки, че специализираната институция защитила правосъдието.
Пленумът на ВСС пък препрати писмото на 11-те на Съдийската колегия, където му бе мястото. И така се стигна до днешния ден.
Тенденциозна!
В началото бе докладвано ново писмено обяснение от АСНС, в която се заявява, че недоволните съдии не твърдят и не са твърдели, че независимостта им е нарушена. А искат отговор на два въпроса: колегията да даде оценка за евентуално тенденциозно отношение към специализираните съдилища и да се произнесе за допустимост и правомерност на проверка по висящо дело.
Какво, впрочем, са уточнявали, се оказа без значение. Докато дебатът набираше сила, усещането за предизвестеност набъбваше.
Предлагаме ви най-впечатляващите изказвания, а коментарът е излишен.
Драгомир Кояджиков (до неотдавна съдия в АСНС) обяви: „Смущаващото е, че проверката е назначена в хода на произнасянето по мярката за неотклонение пред въззивната инстанция. Това първо. Второ, не разбирам защо точно това дело на АСНС се проверява – досега на апелативните съдилища се правят комплексни проверки. Друга такава конкретна проверка е била по мярката на Ценко Чоков, но назначена и направена след произнасянето на АСНС, а конкретният повод е било изказване за нарушено право на случайния подбор. Считам, че това е форма на натиск от страна на ВКС и лично от вас, председателя, по отношение на произнасянето на апелативните спецсъдии.
Другото смущаващо са приложените материали от Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ – малко преди това тя е организирала поход за правосъдие в защита на Иванчева, Петрова и на вас. Каква е връзката ви с тези две подсъдими?
По съществото на проверката – тя излиза с някакви изводи, които няма как да бъдат споделени, включително и от мен, затова не се явяват безспорни, а спорни по прилагането на закона. Всяко спиране във всяко едно право има за цел да предотврати изпълнение на съдебния акт. Какъв е смисълът да се чака 7-дневния срок за администриране, след като е разпоредено незабавно изпълнение?
За мен това говори за тенденциозност на проверката и на проверяващия екип. В България такова чудо да се разпореди незабавно изпълнение няма!“
На финала Кояджиков предложи все пак Наказателната колегия на ВКС (онази, тенденциозната) да реши възникналия дискусионен въпрос относно правоприлагането – имало такава практика и при други казуси, а съдиите се вслушвали в думата на ВКС.
После Кояджиков предложи своя отговор: „Моят отговор на питането на колегите от АСНС е, че е налице тенденциозност от страна на ВКС към тяхната дейност„.
Намеса, минирала независимостта
Последва Вероника Имова (доскоро съдия от ВКС). „Какво означава правомощието да се разпорежда проверка на организацията на съдилищата? Че проверката трябва да направи анализ на неограничен брой дела, за период от време, който убедително ще покаже има ли нарушение при администрирането на делата, случайното разпределение, образуването, срочното разглеждане и решаване. (Цитираната от горния оратор проверка по мярката на Ценко Чоков бе инцидентна и пак в АСНС, но никой не я оспори).
Самата заповед е коректна. Но у мен буди учудване, че се прави проверка на висящо дело и по отношение на конкретни процесуални действия. Обществото е чувствително по това дело, има непрекъснато изразяване на отношение особено по отношение на продължаващото задържане. Тези атаки сатанизираха едната страна и демонизираха другата. Повод, според заповедта на г-н Панов, са „многобройните медийни публикации по отношение на мерките за неотклонение“, това буди тревога, как така по публикации на медиите?!
Реалната опасност се презумира от закона заради тежестта на обвинението. Вместо съдът да бъде оставен на спокойствие да прецени дали са налице материално-правните предпоставки, за да се промени решението, трима колеги, моите уважения към тях, са отишли в АСНС, гледали са материалите, правили са справки, делото непрекъснато е разнасяно до тях и връщано на състава.
Личното ми мнение – макар че констатациите в проверката отговарят на фактическото положение, интерпретацията на фактите е неправилна и излиза извън пределите на проверката, която трябва да се извършва по организацията за администриране на делото.
Не виждам как съдиите от ВКС, като отиде делото при тях, ще се произнесат по него след такава проверка. Присъединявам се към колегата Кояджиков, че е уникален случай да се прави проверка по висящо дело. Такава намеса е извършена и ние трябва да вземем адекватно решение, защото в противен случай няма да изпълним задължението си да браним независимостта на съда, която не е имагинерно понятие.
Последиците ги виждаме в обществото – изключително поляризиране, всеки ден медиите ни заливат с коментари. Това е резултатът от тази недомислена намеса, която създава мини в справедливото и независимо правосъдие“.
Да се върнем към правото
Тук Лозан Панов се намеси. „Рискуваме да се загубим в словоблудство, ще си позволя да ви върна към правото – чл. 114, т.9 от ЗСВ (основанието за разпореждане на проверката) е пределно ясен. Нормата не прави разлика между приключили и неприключили дела, проверката не е по съществото на произнасянето, а по начина, по който се произнасят. Такива проверки и преди са правени в апелативните съдилища, ще продължат да се правят. Такава проверка е правена в АСНС, когато г-н Кояджиков беше там – отново по конкретно дело и по медйни публикации, касаеща Ценко Чоков, а главният прокурор дори попита дали ще бъде направена такава поверка и аз лично участвах в нея. Тогава нямаше обструкциии, възражения, искания за становища.
Каква е компетентността на Съдийската колегия на ВСС? Ако имаше твърдения за накърнена независимост, съм склонен на дебат. Но те сега ни обявяват, че не твърдят, че независимостта им е накърнена. Всякакви доводи от г-н Кояджиков и г-жа Имова в тази насока са несъстоятелни.
Правомерна и допустима ли е подобна проверка? Кога колегията на ВСС е действала като горна инстанция по заповед за проверка? На какво правно основание ще се води дебат за допустимост и правомерност? Това означава да се пита трябва ли да се прилага законът или не!“
Като друг пример за инцидентна проверка Панов посочи и тази в Софийския апелативен съд по „делото за 102 милиона лева“.
„Колегите от АСНС са казали – ние не се поддадохме на натиска, който ни се оказа. Но се чувстваме притиснати и в ситуация на риск, така трябва да се чете„, опонира Вероника Имова.
Проблем с проверката няма, но…
Включи се председателят на другия върховен съд – ВАС, Георги Чолаков.
„Правомощията за проверките на двамата председатели са абсолютно огледални, няма забрана за висящи производства. Но искам да питам за едно писмо от юни на председателя на ВКС относно отстраняването от длъжност по същото дело („Младост“) до председателя на АСНС? Г-н Панов, имате ли конкретно отношение по това дело?“
Чолаков попита и на базата на какви правомощия Панов е разпореждал проверки на специализирания първоинстанционен съд и на военните съдилища?
Отговорът: „Писмото ми до господин Ушев през лятото бе по публикации, че в съдебно заседание госпожа Иванчева и госпожа Петрова са били със белезници, имаше и много снимки. Отговорено ми бе, че това не е така. За мен подобно отношение е недопустимо спрямо който и да е подсъдим. За военните – върнете се съм протоколите на предния ВСС, в доклада на ЕК преди две години беше поставен акцент върху специализираното правосъдие и военните съдилища, докладът беше част от нашите ангажименти.
Но какво разглеждаме в момента, прескачането от тема на тема не е добър знак“.
И проверките на Инспектората ли ще отречем?
Цветинка Пашкунова (също доскоро съдия във ВКС) бе категорична: „Разпоредената проверка е изцяло в компетентността на председателя на ВКС и няма никакво значение дали делата са висящи и т.н. Такива са и проверките, правени от Инспектората, както и тематичните проверки, извършвани от ВКС, в които част от нас на тази маса сме участвали. В тази проверка няма нито произнасяне по същество, нито внушения за евентуален резултат, което би било намеса във вътрешното убеждение на съдията. Извинете, но аз не вярвам, че трима колеги с авторитет и безупречна репутация ще изпълнят незаконна заповед. И още – резултатите й бяха изнесени след произнасянето на АСНС. Друг е въпросът може ли АСНС да се произнася по дело, което не е образувано и без акта, който се оспорва?! Но няма да го коментирам, защото ние не сме инстанция на АСНС. Не сме ние и хората, които ще упражнявамме инстанционен контрол над ВКС.
Можем да кажем две неща: упражнен ли е натиск с възложената проверка в рамките на компетентността на председателя на ВКС и дали той е проявил тенденциозно отношение към специализираните съдии?
Не, не сме изправени пред ситуация на упражнен вътрешен натиск върху вътрешното убеждение на съдиите на АСНС.“
Атанаска Дишева додаде: „Ако ще разсъждаваме за натиск – макар такова твърдение от АСНС да няма – защо изобщо не мислим за натиск в посоката, в която в крайна сметка е произнасянето, а не обратното?!
Не сме сезирани с искане, съдържащо твърдение за накърняване независимостта на съдии, само в този случай можем да се произнесем, а не по принцип или според нашите предварителни нагласи. В момента, според мен, се провежда другарски съд, който не е нито съд, нито, разбира се, е другарски!
Предлагам да вземем решение: не сме сезирани с искане за накърнена независимост и не считаме за тенденциозно отношение издаването на заповед по законови правомощия“.
А, не, проверката заслужава проверка!
Думата взе Боян Магдалинчев. „Искането до нас е да коментираме дали издадената заповед има за цел да направи опит за оказване на влияние върху вътрешното съдийско убеждение. Иначе, да, заповедта е издадена на правно основание.
Но всеки път, когато вземаме отношение по публикации по неприключени производства, ние казваме на медиите: нямате право, не го правете! А заповедта на г-н Панов се издава преди да са се произнесли колегите. Този въпрос заслужава проверка, но не от нас, не сме компетенти, а от Инспектората по чл. 54, ал.1, т. 8 – за накърняване на независимостта. Да препратим материалите на Инспектората„.
Между редовете
Тук Лозан Панов попита Вероника Имова дали с нейна резолюция писмото на 11-те е изпратено на Планума на ВСС (в който заседават и прокурорите) и защо е решила, че именно Пленумът е компетентен.
„Замествах г-н Магдалинчев като представляващ, аз препратих писмото, но то беше адресирано до Пленума“, отговори Имова.
Кояджиков моментално се включи с настояване председателят на ВКС да му отговори за връзката си с Иванчева, Петрова и „Правосъдие за всеки“.
„Бях свидетел как съдии от ВКС по други теми бяха унизявани. Няма да позволя колегите, работили по тази проверка, обявени и от вас за безспорни авторитети, да бъдат подлагани на това!“, обяви Панов.
Пощенска кутия ли сме?
Олга Керелска попита: „Констатирам противоречие в разсъжденията ни – от една страна казваме, че няма данни за накърнена независимост, а от друга – я да направим една проверка за това. А Инспекторатът с какви доказателствени средства ще установява дали е накърнена независимостта на съдиите от АСНС, които самите твърдят, че тя не е накърнена?!“
„Нека да оставим на Инспектората да прецени!“, пак се включи Магдалинчев.
Красимир Шекерджиев бе категоричен: „Не мога да разбера в изпълнение на кое от нашите правомощия ще се произнесем. Предлагам да оставим искането без разглеждане“.
Атанаска Дишева: „За да изпратим за проверка наличие на действия, накърняващи престижа на съдебната власт и накърняване на независимостта на съдиите на Инспектората, означава преди това ние да формираме наше становище, че, според нас, има такива действия. И ако твърдим, че са толкова страхливи тези съдии – а аз не го твърдя – защо не реагираха на писмото на прокурорите, което ги призоваваше да не изпълнят закона и не съзират никаква опасност за своята независимост в него?!“
Олга Керелска: „Ако ще пращаме на Инспектората, да го сезираме и за действията на прокуратурата при евентуалната проверка – има ли намеса, от кои страни, в каква степен във връзка с независиостта на съдите от АСНС, за която те изобщо не твърдят, че е била накърнена!“
Последва гласуване.
Завесата пада.
