За две окончателни решения, свързани с двама бивши кметове, информираха от ВКС.
Върховният съд е оправдал бившия кмет на Куклен Димитър Сотиров по обвинение за неизгоден договор за консултантски услуги.
Бившият кмет на Исперих Бейсим Шукри пък няма да отговаря за опит за убийство на шофьор на ловната инспекция. Неговата присъда остава 3 години и 6 месеца затвор, задето със заплахи не е позволил на ловни надзиратели да го изобличат като бракониер.
Съобщението за кмета на Куклен:
ВКС оправда бивш кмет на Община Куклен по обвинение за сключване на неизгодна сделка, от която е произлязла вреда за общината в размер на 36 000 лв.
С Решение № 179/2018 г. по наказателно дело № 617/2018 г., образувано по касационни жалби на подсъдимия Димитър Сотиров, тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя изцяло решение № 84/26.03.2018 г. по в.н.о.х.д. № 60/2018 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл) и оправдава Димитър Сотиров по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК. Решението не подлежи на обжалване.
С присъда от 10.02.2016 г. на Окръжен съд – Пловдив (ОСПл) подсъдимият – бивш кмет на Община Куклен, е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК – в качеството си на длъжностно лице съзнателно сключил неизгодна сделка – договор за предоставяне на консултантски услуги с предмет: консултации и съдействие за изясняване на точно местонахождение и идентификация на всеки имот, включен в бъдещ въвод във владение на Община Куклен в гори и земи от горския фонд, признати като собственост на общината със съдебно решение, като от това е произлязла значителна вреда за Община Куклен в размер на 36 000 лв. С решение от 03.08.2016 г. АСПл отменя изцяло присъдата и връща делото за ново разглеждане. С присъда от 21.11.2016 г. ОСПл отново признава подсъдимия за виновен. Въззивният съд с решение от 04.04.2017 г. потвърждава присъдата. С решение на ВКС от 23.01.2018 г. по к.н.д. № 571/2017 г. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. След трето производство по делото апелативният съд с решение от 26.03.2018 г., макар и с различни мотиви, отново изцяло потвърждава първоинстанционната присъда от 21.11.2016 г.
Тричленният състав на ВКС приема, че разгледани по същество касационните жалби (подадени от двамата защитници на подсъдимия и от него лично) са основателни. Върховните съдии напълно споделят разсъжденията на проверявания съд относно несъстоятелността на инкриминираните в обвинителния акт предпоставки за неизгодност на инкриминирания договор, дефинирани като: недействителност, изразила се в невъзможния му предмет; липса на предвидена неустойка за неизпълнението му от страна на изпълнителя; неспазване на процедурата по Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки; окончателно плащане, извършено преди договорът да е изпълнен. „Изчерпателните мотиви, с които тези доводи на обвинението са обявени за несъстоятелни, не се нуждаят от допълнителни аргументи и не се налага тяхното преповтаряне“ – пише в решението на ВКС.
Основният въпрос, останал спорен от гледна точка на съставомерността на деянието, е за неговата необходимост с оглед постигане целите на общината при финализиране процедурата по възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд. Според върховните съдии за оценката на един договор като необходим или ненужен не следва да се съди по това дали са постигнати или не очакваните резултати, доколкото те зависят от много и различни фактори, които не биха могли да бъдат известни на страните към момента на сключването му. Според разсъжденията на въззивния съд относно знанието на кмета и общинските съветници за атрактивните имоти, предпочитани от общината, за очакваното връщане на нежелани имоти от страна на държавната администрация и за проявената активност на кмета и съветниците за преодоляване на този негативен резултат, която не дала очаквания ефект, всички тези обстоятелства е следвало да предопределят техен отказ от по-нататъшни опити за по-добър финал на процедурата по възстановяване на признатото от съда право на собственост върху гори и земи от горския фонд. „Този извод е произволен и не почива на законова основа, защото в служебните задължения на кмета, както и в поетите ангажименти от общинските съветници към общината, е заложено изискване за полагане на максимални усилия за постигане на най-добри резултати за населението на общината, което в конкретния случай, макар и неуспешно, са се опитали да осъществят подсъдимият Сотиров и немалка група общински съветници“, пише в решението на ВКС.
Върховните съдии са категорични, че инкриминираният консултантски договор е сключен от подсъдимия Сотиров в изпълнение на решение на колективен орган (Общински съвет – Куклен), което изключва личната му наказателна отговорност и води до обективна несъставомерност на деянието, предмет на наказателното производство.
„Колкото до обективно настъпилата вреда за Община Куклен от неизпълнението на процесния консултантски договор, верни са изводите на въззивната инстанция за това, че неизгодността на сделката поради нейното неизпълнение не може да се обсъжда в наказателноправен аспект, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че е сключена с „цел да не бъде изпълнена“. Затова вредите и пропуснатите ползи следва да бъдат обсъждани на плоскостта на гражданскоправните последици от неизпълнението на договора, което не е предмет на настоящото производство“, пише още в мотивите на решението.
Съобщението за кмета на Исперих:
След решение на ВКС бившият кмет на Община Исперих Бейсим Шукри ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца
С Решение № 237/2018 г. по наказателно дело № 753/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила определението от 21.06.2018 г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по частен протест на Апелативна прокуратура – Варна срещу определение от 21.06.2018 г. за прекратяване на производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. на Апелативен съд – Варна, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Разград срещу присъда от 30.06.2015 г. на Окръжен съд – Разград.
Производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. е трето поред пред Апелативен съд – Варна, след като с решение от 10.05.2018 г. по к.н.д. № 113/2018 г. ВКС отменя въззивна присъда от 26.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 94/2017 г. в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (опит за убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му – шофьор на охранително звено при „Северноцентрално държавно предприятие“ Габрово), както и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, и връща делото за ново разглеждане в отменителната му част от друг състав на въззивния съд. В останалата ú част, с която подсъдимият е признат за виновен да е употребил заплашване с цел да принуди орган на власт – ловни надзиратели и шофьор, да пропуснат нещо по служба – да осуети задължението им по залавянето му като нарушител и бракониер (престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК) присъдата е оставена в сила. Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца.
С атакуваното пред ВКС определение по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. Апелативен съд – Варна прекратява производството, като приема, че не е сезиран със съответен протест за осъждане на подсъдимия по обвинението за опит за убийство на длъжностно лице.
Тричленният състав на ВКС приема частния протест за неоснователен. В мотивите се посочва, че Апелативен съд – Варна, изпълнявайки указанията в отменителното касационно решение, правилно е приел, че протестът на Разградската окръжна прокуратура не е годен да инициира въззивно производство за проверка на присъдата в частта, свързана с оправдаването на подсъдимия по обвинението за опит за убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му. Правомощието на въззивната инстанция да осъди оправдан подсъдим по повдигнатото му обвинение е обвързано с определени предпоставки – то може да се реализира само при наличие на съответен протест от прокурора или жалба на частния обвинител. Както в правната теория, така и в съдебната практика понятието „съответен протест“ се тълкува като протест, в който е направено еднозначно искане за влошаване положението на подсъдимия.
Апелативният съд внимателно е анализирал съдържанието на подадения въззивен протест. В диспозитивната му част прокурорът е формулирал две искания: за постановяване на нова присъда с осъждане на подсъдимия по първоначалното му обвинение по чл. 269, ал. 1 от НК, включително и за деянието по обвинението по чл. 116, ал. 1 от НК, като се наложи наказание „лишаване от свобода“ към средния размер; за изменение на присъдата, като се приложи закон за престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК и за деянието по обвинението по чл. 116, ал. 1 от НК и се увеличи наказанието за него.
Върховните съдии напълно споделят заключението на втората инстанция, че в депозирания въззивен протест не са изложени доводи и не е направено ясно и недвусмислено искане за осъждане на подсъдимия по чл. 116, ал. 1 от НК. Неясната, неточна и юридически непрецизна аргументация на протеста, която се признава и от прокурора, изготвил частния протест, е наложила въззивният съд да го тълкува в неговата цялост, за да установи волята на представителя на обвинението. Сам по себе си, този факт е достатъчен за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „съответен протест“, в който е изложено недвусмислено искане за утежняване положението на подсъдимия. Поради това съдът не е в състояние да изпълни правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК и да осъди подсъдимия Шукри по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Той не може да удовлетвори и претенцията в протеста по отношение осъждането по чл. 269, ал. 1 от НК, защото в тази част присъдата е оставена в сила с решението на ВКС, категорични са върховните съдии.