Данаил Кирилов: ВКС има право на тълкувателни решения, но не „такива“!

Разделението на властите в челен сблъсък с шефа на правната комисия на НС

Кирилов възмутен, че върховните съдии не обсъдили с никого делото за гражданската конфискация

След като миналата седмица представители на всички власти дружно се обявиха срещу съда заради тълкуването за гражданската конфискация, днес шефът на правната парламентарна комисия Данаил Кирилов представи интересен прочит по въпроса какво може, не може, трябва и не трябва да прави ВКС.

Поводът е известен – Гражданската колегия на Върховния касационен съд разтълкува, че прекратяването на наказателното дело е абсолютна пречка за провеждане на гражданска конфискация, буквално дни по-късно Кирилов внесе законопроект, който зачертава това решение, който мълниеносно бе одобрен от правната комисия и от пленарна зала на първо четене. Събитията се разиграха в рамките на миналата седмица. А за предложения за второ четене бе даден тридневен срок, който изтича в края на деня днес.

Днес пред бТВ  теорията за разделение на властитена Шарл дьо Монтескьо  се сблъска челно с тезата на председателя на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), който в прав текст заяви, че  щом съдиите могат сами да решават как да тълкуват един закон, това  могат да правят и депутатите.  Защото тяхна работа било приемането на законите.  „За парламента трябва да има задължително обсъждане, а за върховните съдии не трябва да има задължително обсъждане”, възнегодува Кирилов.  Така  шефът на правната комисия  откъсна с едни гърди пусналата корени идея на Монтескьо, че съдебната власт власт е независима  от законодателната и изпълнителната.  Депутатът- юрист Данаил Кирилов обяви: „ВКС с кого обсъди тълкувателното си дело? За парламента трябва да има задължително обсъждане, а за ВКС не трябва!“ (От вниманието някак е убегнал фактът, че между функциите и правомощията на върховния съд и на Народното събрание и народните трибуни има разлика, както и че когато тълкуват правилното прилагане на законовата норма „обсъждането“ във ВКС е в рамките на самия съд, колегия и т.н. Така, впрочем, е навсякъде по света, в правовите държави).

Нататък председателят на правната комисия на НС обясни „спешността“ на депутатските действия с въпроса: „А какво да направим, да чакаме да прекратят всички висящи дела ли? Делото с Бисеров го прекратиха (СГС прекрати делото за гражданската конфискация, посочвайки, че по повдигнатите му от прокуратурата обвинения Христо Бисеров е окончателно оправдан, с което поводът за конфискация е отпаднал. А трето и четвърто е дали слабите обвинителни актове трябва да бъдат „награждавани“ с гражданска конфискация!“)

Кирилов илюстрира „опасността“ на решението на Върховния касационен съд по следния начин (изпадайки в известни противоречия): „Това е единственото такова тълкувателно решение на ВКС. Доскоро говорехме за „Гражданска отговорност“, увеличението пак е резултат от тълкувателно решение на ВКС.

ВКС има право да взема тълкувателни решения, но не по този начин и не по така поставен въпрос. Така, както е поставил въпроса един състав на съда, това обезсмисля цялата гражданска конфискация. Решението засяга правния ред, правната сигурност, добрата ни комуникация с ЕС“.

На въпрос дали с предлаганите промени КПКОНПИ (новата антикорупционна комисия, отговорна и за гражданската конфискация) не е поставена над съда, отговорът на Данаил Кирилов бе:

„КПКОНПИ не е поставена над съда, тя е състезател, който участва в състезателен процес пред съда, другият е онзи, отнемането на имущество на когото се иска. Европейските норми допускат доста по-рестриктивен режим за собствеността“. И изради надежда, че след законовите промени КПКОНПИ ще успее да събере 22-та милиона лева, които председателят на комисията Пламен Георгиев обяви за застрашени след тълкувателното решение на ВКС. Сумата е сбор от претендираното за отнемане имущество по гражданските дела, които би трябвало да се прекратят заради свалени обвинения и т.н.

Шефът на правната комисия коментира и други поправки – в Наказателно-процесуалния кодекс, направени с преходни разпоредби в НК, сред които т.нар. „скрити арести“ и отпадането на задължението на прокуратурата да чете обвиненията в съда.

За отпадането на четенето на обвинителния акт в началото на делото Кирилов обяви: „Налага се за процесуална икономия. Представете си огромен по обем обвинителен акт, представете си препълнените зали. Няма смисъл да се затормозява и бави съдебен процес с четене, особено за такива престъпления. Обвиняемите, а най-вече техните защитници са достатъчно грамотни и са се запознали предварително с обвиненията“. Отрече тази поправка специално да е по повод делото „КТБ“ с хиляди страници обвинителен акт, който още се чете в спецсъда.

За отлагането на уведомяването за извършен арест до 48 часа, депутатът каза: „Не иде реч за близък на задържания, а за конкретно лице. Например ако в дело за тежко престъпление арестуваният иска да уведоми съдееца си, това уведомяване може да бъде спряно до 48 часа. Но това не означава, че лицето не ползва адвокатска защита. А и мярката е под наблюдението и на прокурор, и на съда“.

Александър Кашъмов:  Поправките са връщане към тоталитаризма

Преди това адвокатът-правозащитник Александър Кашъмов даде различен прочит на коментираните законодателни промени.

За отпадналото четене на обвинителния акт в началото на делото каза: „Няма как да е за добро, това четене е страните да се уведомяват в какво се обвиняват и това се правеше дори в тоталитарната държава. Очевидно изменението е отнесено към някаква реалност, а коя друга да е тя освен делото „КТБ“? Но това, че някой не си е свършил работата там и е написал обвинителен акт от десетки хиляди страници не означава, че трябва да се накърняват права“.

Отложеното уведомяване на посочен от арестанта човек до 48 часа и до 24 часа при непълнолетни, Кашъмов коментира така: „Имаше време, когато родителите тичаха от едно районно в друго да питат дали децата им са там, защото не са се прибрали вкъщи. Правото на близките на уведомяване е част от защитата срещу задържането, която фигурира в някои европейски дъпжави от времето на средновековието. Това е и право на информация на близките, защото за тях не е маловажно какво се е случило – дали човекът го е ударила кола, дали е в болница или е задържан в полицейското управление.  Сега се слиза дори под стандарта, който беше предвиден в българския закон. Да, правото на адвокат в тези случаи остава и могат да се търсят всякакви начини да се преодолеят негативните промени. Въпросът е какво се случва с хората – полицейското насилие у нас понамаля покрай делата в Страсбург, сега то ще се върне с използване на този период на „отлагане“, за да им се оказва натиск.“

За спора за гражданската конфискация правозащитникът каза: „Това е битка срещу българския гражданин и неговите права“. Направи и аналогия – подобно „скоростно“ обсъждане е правено единствено при национализацията от 40-те години на миналия век.