Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220 – това каза доц. Ива Пушкарова, специалист по наказателно право, пред БНР. Изказването й е по повод днешна дискусия за наказателната политика в България, динамиката и предизвикателствата пред нея. Пушкарова коментира, че: „Наказателната политика се опитва да решава проблеми, които не са наказателни, по наказателно-правен път. Законодателят явно не предпочита превантивни, ненаказателни, регулационни и други мерки, които изискват по-висока компетентност. Законодателят се притеснява от отменителната функция, което води до експанзия на наказателния закон, при която той навлиза в обществени сфери, в които не е подходящо да има висока репресия“.
Пушкарова обърна внимание на отдавнашната практика – всяко нещо, което не се харесва на някого, се изразява в претенция за криминализиране. Според нея тази тенденция е опасна и дебалансира властите: „Това създава рискове – обвинителната власт да се раздуе и да започне да ѝ се прехвърлят отговорности и авторитет, които не са нейни. По този начин българският съд започва да става виновен и отговорен за всичко и в същото време политическите власти се разтоварват от типични техни отговорности. Освен това такъв тип наказателна политика създава очевидни корупционни рискове“.
Специалистът очерта две тенденции: „Общото свиване на общата престъпност, която е ясно видима тенденция от средата на 90-те години насам. Разкриваемостта постепенно се качва. В същото време наказателния закон проявява обратна тенденция – той се разширява, все повече неща стават престъпления и наказанията постоянно растат. Тази тенденция е изключително опасна – тя свива сериозно ефективността на наказателния закон и по наше мнение е основният проблем, с който би следвало да се занимае българското общество и политици“.
„Наказателният кодекс, както и предходните два, в някаква степен и най-първият български наказателен закон след Освобождението не са имали късмета да функционират в обичайна криминологична среда“, подчерта тя и припомни, че най-тежките години на престъпност в страната ни са от средата на 70-те до средата на 90-те години. По думите ѝ за този период може да се говори за повсеместна криминализация:
„Открихме решение на МС от 70-те години, в което ясно се вижда учредяване на каналите за организирана престъпност, които се ползват и до ден днешен и които са били в рамките на държавно контролираната организирана престъпност в периода до 90-а година. Криминализацията обхваща както всички етажи на държавния апарат, така и много голяма част от българското общество“.