Един от мотивите е да се избегне търсенето на отговорност на държавата
Специализираната прокуратура оттегли „особеното искане“ да се спре освобождаването на Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров от килията под „домашен арест“. Така тримата ще напуснат ареста в събота по обяд и това вече би трябвало да е сигурен факт.
Принципният прокурорски протест срещу по-леката мярка за неотклонение остава, но той ще се разглежда от апелативния съд в обичайните законови срокове и по обичайните правила – вероятно след Нова година. И тогава може да последва и нов арест. Но… да видим.
Стъпката на държавното обвинение е хем изненадваща, хем разумна. Вчера от спецпрокуратурата информираха за поредния протест срещу поредното, трето поред определение на състава на спецсъда, председателстван от Иво Хинов, за „домашен арест“ на Иванчева и Петрова. За Петко Дюлгеров то е второ поред. А в интерес на подсъдимите, за да не повтаря познатият вече екшън с постановено и спряно освобождаване, този път съставът на Иво Хинов сам е „отложил“ влизането в сила на определението си до 12 ч. на 22 декември, събота.
В същото време, както Де факто вече информира, този път мотивите на специализирания съд са изключително подробни, съпроводени с детайлен анализ на българското законодателство, практиката на ВКС и на Евросъда в Страсбург. А изводите – нелицеприятни, особено за апелативния спецсъд.
Резултатът – в края на работния ден вчера прокурор Георги Николов е депозирал отказ от „особеното искане“ за спиране на освобождаването на тримата подсъдими.
Защо?
Защото: „След обстоятелствено запознаване с мотивите на съда за отлагане на изпълнението на определението и анализ на същите считам, че следва да бъде преразгледано направеното особено искане, което ангажира произнасянето на Апелативния специализиран наказателен съд в изключително кратки срокове предвид началото на поредицата от почивни дни, с оглед предстоящите коледни и новогодишни празници. За да се предотврати възможността въззивната инстанция отново да се произнася при условията на спешност, което би затруднило подробното запознаване и анализиране на мотивите на първоинстанционното определение и материалите по делото, както и евентуалното отделно произнасяне по направеното особено искане, следва да бъде оттеглено направеното особено искане по реда на чл. 343 НПК за спиране на определението на съда.
Не без значение е и фактът, че независимо от решението на второинстанционния съд по подадения протест от СП, забавянето при произнасянето по особеното искане би създало обективна възможност за ангажиране на отговорността на държавата“.