Чувството за мярка, господа!

Петър Обретенов, адвокат

Съдия Иво Хинов от специализирания наказателен съд за трети път постанови изменение на мярката за неотклонение спрямо подсъдимите Десислава Иванчева и Биляна Петрова от „задържане под стража” в „домашен арест”.

От съобщения в медиите се разбра, че съдията е изложил мотиви върху 40 страници в подкрепа на определението си за промяна на мярката за неотклонение.

Този факт не може да не възбуди любопитството  или учудването на всеки юрист. Такава пространна мотивировка е характерна за една присъда, а не за определение, с което се разрешава един въпрос, който не е пряко свързан с решаване на делото по същество, при което съдът е длъжен да изложи мотиви по цялата фактическа и правна проблематика по делото.. При определяне на мярката за неотклонение съдебният акт, с който разрешава този текущ за развитието на процеса проблем, се свежда до преценка на няколко визирани в закона /чл.63  НПК за задържане под стража/  обстоятелства. Законът повелява, че мярката „задържането под стража” се взема при кумулативното  наличие на обосновано предположение, че е извършено тежко умишлено престъпление и съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление. Здравословното състояние също е от значение, защото тази мярка не е наказание, което задължително трябва да се изтърпи в затвора. Тези обстоятелства могат да се преценят от съда с мотиви, изложени на няколко странички.

Предполагам, че първите два пъти съдия Хинов е бил много по – кратък. От това, което излезе в медиите се разбра, че той е наблегнал на няколко факта. Основните свидетели по делото са разпитани и няма как обвиняемите да повлияят на неразпитаните. Не е налице опасност подсъдимите да се укрият или да извършат друго престъпление. Освен това, здравословното им състояние е влошено. Законът изрично казва – чл.63,  ал.3 НПК:  „Когато  опасността  обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по- лека или се отменя”. Така че не е необходимо многословие, за да се направи една преценка, за която законът посочва няколко критерия в един текст на НПК.

Изгубил ли е съдия Хинов чувството за мярка, като се е мотивирал в изложение, разпростиращо се на 40 страници?

Спорът по този проблем, несвързан с разрешаване по същество на казуса, ни разкриват едно поведение на други длъжностни лица, които явно са загубили чувството за мярка като юристи и като граждани на държава, претендираща да е правова и цивилизована. Това налага да се отдели  повече внимание и да се изнесе лекция на някои магистрати, а и на обществото, как трябва да се правораздава и какви качества трябва да притежава съдията, за да бъде той на Богоравна висота – да решава човешки съдби. Професионализмът – перфектното владеене на правните норми, съвсем не е достатъчно, за да бъде той достоен за тази длъжност. Необходими са още много качества, някои от които са заложени още в гена на индивида, но и се придобиват в процеса на възпитанието, образованието и изграждането на характера. И не на последно място тук заема чувството за мярка. Особено ценно качество за всеки съдия, а и за всеки магистрат, трудно за придобиване, но и неотделимо от представата за тези длъжности.

Съдия Хинов има основание да бъде толкова обстоятелствен, защото прокуратурата и специализираният АС изгубиха чувството за мярка с упоритостта си на всяка цена да оставят обвиняемите зад решетките, в продължение на целия процес, въпреки ясната разпоредба на закона, цитирана по – горе. Никакви смислени аргументи не могат да се приведат, че съществува опасност обвиняемите да извършат някакво, каквото и да е, престъпление, в условията на домашен арест. А благодарение на неистовите усилия на КОНПИ и прокуратурата, Десислава Иванчева и Биляна Петрова станаха известни медийни звезди, чиито образ е познат на всеки в България, и само да се покажат вън от вратата на дома си ще бъдат тутакси разпознати и върнати обратно, този път в затвора, защото всеки, който им окаже съдействие, рискува да се отзове също там. Не са необходими дори електронни гривни, за поставянето на които е разпоредил съдията, въвеждането на които, не знам защо, се проточи с години ( но никой не търси политическа или служебна отговорност за това недопустимо нехайство).

Главният прокурор заяви, че има сценарий обвиняемите в този процес да бъдат изкарани като жертви на скалъпено обвинение.

Да, има сценарий, но той е написан от КПКОНПИ и специализираната прокуратура. Тези институции положиха неимоверни усилия да осъдят обвиняемите пред обществото преди още да са доказали пред съда обвинението и той да се е произнесъл с присъда. Позицията им по мярката за неотклонение е част от тези усилия. И понеже тя явно не е съобразена със закона, не трябва да се оплакват, че в обществото се прокрадва недоверие към тяхната безпристрастност при прилагане на закона. Сами са си виновни: изгубиха чувството за мярка! Ако не беше тази излишна показност и медиен шум при тяхното задържане, както и нарушенията на процесуални правила при определяне на мярката за неотклонение, никой не би посмял  да вдигне глас за защита на обвиняемите. Те може да са извършили престъплението, в което са обвинени, но трябва да бъдат осъдени съобразно законите в тази страна, а не „превантивно” пратени зад решетките чрез една несъобразена със закона мярка за неотклонение.

Предстои да видим дали специализираната прокуратура ще изчете  40 –те  страници от определението и дали ще протестира, като обори всеки един от аргументите изложени в него. Много е възможно за трети път да станем свидетели на един дотегнал на обществото съдебен фарс, който демонстрира как  КПКОНПИ, специализираната прокуратура и специализираният АС дружно се „борят” срещу организираната престъпност. Има и други, които им пригласят и основание за това ми дава факта, че Инспекторатът  ще разглежда не изводите от проверката на трима съдии от ВКС, с безупречна професионална репутация, които установяват закононарушения, допуснати от специализирания АС, а оплакването на самите нарушители, че са проверявани.

Уникален парадокс, който трябва да ни накара сериозно да се замислим дали сме правова държава.