DeFakto.bg DeFakto.bg
От 1 януари до 21 декември 2018 г. в Народното събрание са постъпили 177 законопроекта, като 91 от тях са внесени от народни представители. Предложените проекти за решения са 161, от които 134 са на депутати.
А Народното събрание е приело 146 закона и 138 решения.
Това сочи справката на парламента, оповестена днес.
Теглим ли чертата, излиза, че повече от половината от законопроектите са внесени от депутати. Което означава, че не са разработвани от групи от експерти, не са подлагани на предварително обществено обсъждане и т.н., основно с аргумента (който чувахме неведнъж през годината) за бързина и експедитивност на законотворчеството. За сметка на неговото качество.
За тази порочна законодателна техника, впрочем, неведнъж говориха и от опозицията. Която също внасяше законодателни промени.
Между редовете
В отчета на НС се сочи: Сред приетите от Народното събрание нови закони са: Закон за хората с увреждания, Закон за личната помощ, Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, Закон за киберсигурност, Закон за физическото възпитание и спорта, Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и др. Парламентът е гласувал промени в Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за пътищата, в Закона за устройство на територията, в Закона за държавната собственост, в Закона за семейни помощи за деца и др.
Липсват обаче поправките в Закона за банковата несъстоятелност, прочули се като Закона „Пеевски“ за КТБ, последните промени в антикорупционния закон, поправките „Домусчиев“ в Закона за приватизацията. Всички те – наред с мащабните промени в АПК, бунеха и продължават да бунят духовете и на юристи, и на граждани. Част от тях са оспорени и пред Конституционния съд, обективно мерило за нееднозначност на законотворчеството.
Друг критерий е ветото на президента. През 2018 г. Румен Радев 7 пъти е наложил вето върху приети от парламента закони, като само едно от тях – върху поправките в приватизационния закон (които „освобождаваха“ от ангажименти приватизорите), бе подкрепено и законът – преразгледан. Останалите са върху промени в: Закона за посевния и посадъчния материал; Закона за банковата несъстоятелност (Законът „Пеевски“ за КТБ); Административнопроцесуалния кодекс (АПК); Закона за държавната собственост (премахването на забраната за апортиране на имоти и вещи на предприятия с над 50 % държавно участие); Закона за корпоративното подоходно облагане (с който се изменяха ред закони, включително за данък върху недвижимите имоти и уволненията в митниците); Наказателния кодекс (съпътстващите поправки в НПК за „скритите“ арести).
Парламентарен контрол
Какво отчита Народното събрание? Това:
„В Народното събрание от 1 септември до 21 декември 2018 г. са постъпили 440 въпроса и 18 питания. В този период е имало изслушване на министъра на енергетиката Теменужка Петкова за предоставяне на информация във връзка с Процедурата по избор на стратегически инвеститор/и за изграждането на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на проекта. На извънредно заседание на 21 август 2018 г. Народното събрание е изслушало министър-председателя Бойко Борисов за сигурността на електронните бази данни, съхранявани от Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието.
По време на петата сесия на 44-ото Народно събрание беше отхвърлен и един вот на недоверие към Министерския съвет за провал в областта на здравеопазването.
Членовете на правителството са отговорили на 375 въпроса и 10 питания. На най-много въпроси и питания са отговорили министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – 68, министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – 67, министърът на околната среда и водите Нено Димов – 34, министърът на вътрешните работи Младен Маринов – 32, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – 30, вицепремиерът по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – 22, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – 19, министърът на културата Боил Банов – 16, министърът на финансите Владислав Горанов – 15, министърът на труда и социалната политика Бисер Петков – 13, министърът на икономиката Емил Караниколов – 13 и т.н.
Най-много въпроси и питания са отправили народните представители Георги Стоилов – 41, Иван Димов Иванов – 35, Николай Цонков – 34, Георги Гьоков – 31, Любомир Бонев – 31, Светла Бъчварова – 23, Надя Клисурска-Жекова – 18, Пенчо Милков – 16, Георги Йорданов – 15, Кристиан Вигенин – 13, Иван Валентинов Иванов – 12 и т.н.
От ПГ „БСП за България” са внесли най-много въпроси и питания – 354 въпроса и 15 питания. От ПГ на ПП ГЕРБ са отправили 42 въпроса и 2 питания, от ПГ „Обединени патриоти” – 15 въпроса, от ПГ на ДПС – 12 въпроса и едно питане и от ПГ на ПП ВОЛЯ – 6 въпроса.“
