DeFakto.bg DeFakto.bg
Първият внесен в Народното събрание законопроект за 2019-а е Закон за защита на търговската тайна, става ясно от страницата на НС. Вносител е Министерският съвет. А мотивът за приемането на новия закон: С приемането на проекта ще бъде постигнато съответствие на националното законодателство с правото на Европейския съюз. Конкретно – на Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване, в сила от 2016 г.
И още: „Гарантирането на достъп до достатъчно и справедливо ниво на обезщетения в случаи на злоупотреба с търговска тайна и унифицирането на правната защита ще доведе до увеличаване на възпиращия ефект спрямо незаконното присвояване и злоупотреба с търговски тайни от трети лица, а оттам и до по-добра трансгранична защита на конкурентните предимства, които произтичат от търговската тайна. Ще доведе до нарастване на иновациите, на печалбите за предприятията, както и до намаляване на значителни разходи за защита на търговските тайни и увеличаване на стимулите за бизнеса.
Очакваното социално въздействие от приемането на законопроекта е положителният ефект върху условията за трудова мобилност и увеличаването броя на работните места“, пише в мотивите на МС с подписа на премиера Бойко Борисов.
Забраните не важат за правото на информация
Макар че търговската тайна не е ново понятие за българското законодателство, то е фрагментирано в различни закони, сочи правителството. А „в действащото българско право не съществуват специални правила за присъждане на обезщетения за нарушаване на търговски тайни. Възможните варианти се основават на общите разпоредби, свързани с обезщетенията за вреди, предвидени в Закона за задълженията и договорите и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди“.
Сега в един закон се дава общо понятие за „търговска тайна“ и нейната защита в съдебно производство по граждански дела с всички произтичащи от това ограничения.
В самото начало обаче в проекта се прави уговорка: ограниченията не засягат правото на свободно изразяване на информация и правото на мнение, както и разкриването на търговска тайна от обществен интерес и за упражняване правомощията на държавни органи.
Какво е търговска тайна?
В закона се казва:
„Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания:
- представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация;
- има търговска стойност, поради тайния си характер;
- по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
А притежател на търговска тайна е „всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна“.
Нарушител пък е „всяко физическо или юридическо лице, което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна“.
Предмет на нарушение са „стоки, чийто дизайн, проектиране, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са незаконно придобити, използвани или разкрити“.
Нарушение е налице и „когато се предлагат или предоставят услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са незаконно придобити, използвани или разкрити“.
Искът пред съда
Притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за:
- присъждане на обезщетение за претърпените вреди;
- преустановяване или забрана на използването или разкриването на търговската тайна;
- забрана на производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, съхранението на тези стоки, както и предоставянето и предлагането на услуги, при които е използвана търговската тайна;
- унищожаване изцяло или отчасти на какъвто и да е документ, вещи, материали, вещества или електронни документи или на части от тях, които съдържат или носят търговската тайна.
Едновременно с исковете по ал. 1 ищецът може да поиска от съда и налагане на следните мерки по отношение на стоките – предмет на нарушение:
- изтегляне на стоките от пазара или предаването им на юридически лица с нестопанска цел за дейности в обществена полза;
- премахване на тези характеристики на стоките или услугите, във връзка с които е установено нарушение;
- унищожаване на стоките или, когато е целесъобразно, тяхното изтегляне от пазара, при условие че изтеглянето не засяга защитата на търговската тайна.
Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице с разпореждане да предостави информация от значение за решаване на делото като:
- имена и адреси на производителите, разпространителите, доставчиците и на други лица, които са били държатели на стоките – предмет на нарушението, както и на търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
- данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от стоките – предмет на нарушението, съответно от предлагането или предоставянето на услугите;
- документи или части от тях, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна;
- лицето, от което са получили търговската тайна;
- лицата, пред които са разкрили търговската тайна.
В разпореждането се посочва срок, в който страната трябва да изпълни задължението си за предоставяне на пълна, точна, достоверна и незаблуждаваща информация.
Подсъдността е по правилата на Гражданския процесуален кодекс.
Правото на иск се погасява с 5-годишна давност, която тече от извършване на нарушението.
Въвеждане на „закрити“ заседания?
Законът предвижда и „мерки за поверителност в съдебното производство“, които на практика могат да доведат до закрити съдебни заседания.
Конкретно: „Във всеки един момент на делото страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели, могат да поискат от съда да определи дадена информация по делото като поверителна, тъй като съществува вероятност да съдържа търговска тайна“.
В тези случаи съдът може:
- да ограничи напълно или частично достъпа до представен по делото документ, който съдържа търговска тайна или за който се твърди, че съдържа търговска тайна, като предостави достъп до документа само на определени лица;
- да ограничи достъпа до съдебните заседания, както и до съответните записи или протоколи, като постанови разглеждането на делото или извършването само на някои действия да стане при закрити врата;
- да изготви вариант на съдебните актове за лицата, които са лишени от достъп до търговската тайна, със заличена търговска тайна.
Категорично обаче е записано, че „не може да се ограничава достъпът до информация на лицата, които са страни по делото, и на техните процесуални представители„. Те обаче са длъжни да пазят информацията, определена като поверителна и носят отговорност за използването или разгласяването й. Ветото пада само:
- когато съдът установи с влязъл в сила акт, че информацията, за която се твърди, че съдържа търговска тайна, не отговаря на определените в този закон изисквания за търговска тайна;
- когато информацията, защитена като търговска тайна, стане общоизвестна и достъпна за лицата от средите, които обичайно боравят с този вид информация.
Обезпечителни мерки
Преди предявяване на иска, както и по всяко време преди приключването на съденото дирене пред въззивната инстанция, по искане на притежателя на търговска тайна съдът може да наложи следните временни обезпечителни мерки:
- преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна като временна мярка;
- забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа на тези стоки, както и тяхното съхранение с тези цели;
- задържане чрез изземване и предаване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение, включително когато са били внесени от трети страни, така че да се предотврати тяхното пускане или движение на пазара; изземването и предаването се извършва по отношение на лицето, в което се намират, със запор;
- забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са придобити незаконно, използвани или разкрити.
Има и алтернатива: „Съдът може да определи внасяне на гаранция от ответника вместо прилагане на мерките по ал. 1. Размерът на гаранцията се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ищецът би претърпял, ако ответникът продължи да ползва търговската тайна. Не се допуска разкриването на търговска тайна срещу внасянето на гаранция. Размерът на гаранцията не може да е по-голям от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна“.
Обезщетение за вреди
„Нарушителят е длъжен да обезщети притежателя на търговска тайна за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Обезщетението се дължи, когато нарушителят е знаел или е следвало да знае при тези обстоятелства, че участва в неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна“, предвижда законопроектът.
Но! „Служителите и работниците не носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, когато не са действали умишлено“.
Определяне на обезщетението
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид:
- вреди, включително пропуснатите ползи, които са настъпили за притежателя на търговска тайна;
- печалбите, получени от нарушителя в резултат от неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговската тайна;
- неимуществените вреди, претърпени от притежателя на търговска тайна, когато е приложимо.
И още: „Когато искът е основателен, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът присъжда обезщетение, което е не по-малко от размера на възнагражденията, които биха били дължими, ако нарушителят е бил поискал разрешение да ползва търговската тайна, както и разходите, направени от притежателя на търговската тайна, като например разходите за идентификация и проучване“.
