Висшият съдебен съвет се завръща от зимната си ваканция, стартира заседанията си идната седмица. А прокурорската колегия първа е публикувала дневния си ред №1 за 2019-а.
От него се разбира, че кадровиците на обвинението ще разглеждат въпроси всякакви – дисциплинарни, атестации, назначения на служители.
Вниманието привличат няколко точки от заседанието, което ще се проведе на 16 януари.
Така членовете на колегията ще се запознаят със заповед на Сотир Цацаров за финалния етап от закриването на 11-те районни прокуратури в страната. Конкретно – за организационно осигуряване на закриването и създаването на териториални отделения.
Както е известно, закриват се прокуратурите в Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан, Чепеларе и Тополовград. Те преминават към 6 окрупнени РП във Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Перник, Смолян и Ямбол.
Деловодител, помощници, чистач
Прокурорската колегия трябва да гласува и назначения в администрациите.
Сред тях – на един съдебен деловодител в апелативната спецпрокуратура, както и за разкриване на щатове за прокурорски помощници в Софийската районна прокуратура.
И още – иска се разкриване на половин щат за длъжност „чистач“ в РП-Малко Търново и на един щат за „работник, поддръжка сгради“ в РП-Варна.
Стандартите за независимост и реакцията при кризи
„Обсъждане на Стандарти за независимостта на съдебната власт, одобрени от Съдийската колегия и приемане на процедура за публична реакция при засягане на независимостта на прокурори и следователи“ е последната точка в дневния ред с вносител главиня прокурор.
През октомври м.г. стандартите вече бяха приети от съдийската колегия на ВСС. Документът с обем от 42 страници очертава независимостта, нейните гаранции в Конституцията и националното законодателство, детайлно описва рисковете за нейното погазване и основните критерии, по които се счита, че независимостта и авторитетът на магистратите са накърнени от останалите власти и от медиите.
Като най-конфликтни се очертаха направените в стандартите предложения за законови промени, включително най-злостните, злонамерени, умишлени атаки срещу магистрати да бъдат инкриминирани като престъпления срещу правосъдието. Последва прочит, че това на практика било затвор за журналисти, но има и други интерпретации – че на прицел са изяви, подобни на тези на ексвътрешния министър Цветан Цветанов, който клеймеше съдии като съратници на мафията. Разбира се, без доказателства.
В крайна сметка въпреки обструкции, мнозинството в съдийската колегия застана зад тези предложения.
Да видим какво ще каже прокурорската колегия.