DeFakto.bg DeFakto.bg
Евродепутати питат ЕК за преследването на Десислава Иванчева и Биляна Петрова
Делото в спецсъда срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров стигна до изслушване на записи от специалните разузнавателни средства (СРС) – един от основните козове на прокуратурата, според самата нея. А защитата е категорична – обвинението няма нито едно доказателство за твърдението си, че като кмет и зам.-кмет на „Младост“ Иванчева и Петрова са искали подкуп от предприемача Александър Ваклин, за да „пуснат“ строежите му в квартала.
По решение на състава, председателстван от Иво Хинов, в съдебна зала се изслушват само „спорните“ записи, чието съдържание не отговаря докрай на дешифровките на хартия (веществени доказателствени средства), след проучването им от подсъдимите.
Прокуратурата, от своя страна, публично обяви готовност и желание да се изслушат всички СРС – в голям обем, с разговори всякакви, някои без връзка с предмета на обвинението.
„Днешното събиране не е по искане на прокуратурата, а на защитата, за да се слушат само онези места, по които има забележки“, категоричен бе Иво Хинов.
Извън съда Биляна Петрова бе привела говорящ пример за „разминаване“ между записано и свалено. Така нейна реплика: „Не искам децата да ходят в центъра“ се е превърнала в: „Не искам десет процента“.
От пуснатото в съдебна зала днес преобладават записите между Ваклин и Петко Дюлгеров, сочен от прокуратурата като посредник за рушвета. Вътре действително се говори за пари, които са договорени да бъдат дадени на Десислава Иванчева, за да бъде придвижена тази преписка, но самата Иванчева не звучи в тези записи, съобщи БНР.
Реплика на Ваклин към Дюлгеров: „Отивай и се разбирай с тези тия тъпачки“ предизвика смях в залата.
И още от Ваклин към Дюлгеров: „Оставят ме като някакво пионерче да стоя пред учителската стая. Е…х ти неуважението“.
Както и: „Аз за толкова пари по-добре да издигна кандидатура за столичен кмет, за толкова пари ще мина през парламента да променят закона, да са назначаеми тия тъпанари!“
Какво прави ЕК да предотврати нарушенията на човешките права на Иванчева и Петрова?
Казусът „Младост“ е стигнал и до Европейската комисия, благодарение на отправено питане от евродепутата от ЕНП Барбара Матера. Със своя позиция я е подкрепил и българският евродепутат Светослав Малинов.
Питането на Матера е анонсирано така: „Политически репресии и нарушаване на правата на човека на две жени политици в България“, отправено е до ЕК в края на ноември 2018 г., срокът за отговор е два месеца.
Италианският евродепутат заявява: „Напоследък арестуването и лишаването от свобода на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, кмет и заместник-кмет на район Младост на Столична община в България, постави под въпрос зачитането на демокрацията в региона. Няма доказателства срещу тези жени за предполагаемото им престъпление и те са били третирани с нарушаване на човешкото им достойнство по време на тяхното лишаване от свобода, подложени са били на словесно малтретиране, липса на достъп до слънчева светлина и чист въздух, затворени пространства и принуда. Нещо повече, не се спазва принципът на правовата държава предвид липсата на доказателства срещу тях, отказът за представителство при арест и отхвърлянето на принципа за невинност до доказване на тяхната вина. Г-жа Иванчева е демократично избран политик, чиито политически възгледи за поддържане на зелени зони в региона, включително противопоставяне на проекти за незаконно строителство, и стартирането на дело, което да разследва приватизацията на определени имоти, противоречи на позицията на управляващата партия в България. На този фон: Какво прави Комисията за разследване, разрешаване и наказване на тези очевидни нарушения на правата на човека? Освен това, какво може да се направи за разследване и противодействие на тези антидемократични практики в региона?“
На свой ред Светослав Малинов заявява:
„Подкрепям повдигането на темата на европейско ниво, тъй като смятам, че демонстративното потъпкване на правата на тези две жени, заплашва да се превърне в норма в нашата страна. Управлението в България в нарушение на фундаментални правни принципи създава законови норми, с които се отрича едновременно от нашата принадлежност към ЕС, към общочовешките ценности, утвърдени в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), и от основни елементи на правовата държава, каквито са независимостта на съдилищата, неприкосновеността на частната собственост и презумпцията за невинност.“
