Комисията по отбрана и бюджетната комисия ще обсъдят предложението на кабинета за започване на преговори със САЩ за придобиване на изтребители Ф-16. Дебатите ще бъдат закрити, защото част от документите били секретни. Очакванията са членовете на комисиите да подкрепят решението, а до края на седмицата то да бъде прието и от парламента.
След като стана ясна препоръката за разговори с американската страна, бе обяснено, че парламентът трябва да определи различен от записания срок за доставка – по дълъг от две години. Въпросът със сумата и схемата на плащане също ще се изяснява. Беше намекнато, че промяната се прави заради това, че американската оферта надвишава параметрите от 1,8 милиарда лева.
БСП обяви, че няма да подкрепи предложението. Преди Нова година Валери Симеонов поиска спиране на процедурата и обявяване на нова. От „Атака“ изразиха мнението, че 8 изтребителя няма да повишат боеспособността на българската армия толкова, колкото ако парите бъдат дадени за оборудването и въоръжаването на старите. От „Воля“ също заяиха, че не биха подкрепил сделката. ДПС обяви, че решението трябва да засили евроатлантизма, каквото и да означава това.
Не е зле, преди да вземат решение, народните избраници да се запознаят с мението на адвокат Владимир Шейтанов, известен специалист в областта на международното право, за да не излезе солено на данъкоплатците очакваното им гласуване.
Адвокат Владимир Шейтанов: Чака ни дело за милиарди, „Грипен“ не са гаражна аптека
Политическата 2019 г. започна у нас по стара традиция със здрав скандал, този път с международни измерения. Правителството взе решение за провеждане на преговори за закупуване на нови самолети за нуждите на ВВС с класираната доскоро на второ място държава-участник.
Провинциализмът на страната ни в областта на международните отношения отдавна е световно известна тайна.
На този безрадостен фон, очебийната ни дефицитност в областта на международната търговска политика не изненадва. За съжаление, и това направление в нашата външна политика, гледана от вън, изглежда по-скоро като територия на аскетизма отколкото на земя на модерната съвременна държавност.
Резултатът е горчив, но неизбежен, след като десетилетия наред управляващите пренебрегваха невежествено и високомерно една от най-лукративните сфери на външната политика. Заради нея, не друг, а президентът на САЩ, днес предизвиква глобални търговски сътресения, което показва колко мащабен е залогът. Винаги съм считал, че подобни истини е по-добре да си кажем сами, за да не изпадаме в неловкото положение да ни ги сочат чужди.
С Решението на МС от януари 2019 г. за промяна на процедурата за обществената поръчка за доставката на 8 броя самолети Ф-16, България вече е нарушила Международното споразумение за обществени поръчки на Световната търговска организация (СОП – GOVERNMENT PROCUREMENT AGREEMENT-GPA). Скоро получих неочаквано, но сигурно, потвърждение от един министър на външните работи, че не само аз считам така.
В света на световната търговия, гиганти като „Грипен“ не прощават нарушения на СОП.
Въпросът за обществените поръчки винаги е бил от първостепенен икономически интерес за развитите държави в хода на всички, без изключение многостранни търговски преговори в света – ГАТТ, СТО, ДЕС, МЕРКОСУР, Търговско споразумение за тихоокеанско сътрудничество, СЕТА, Търговското споразумение между САЩ, Канада и Мексико и др. Да не знаеш това, означава, да не си влязъл все още в детската градина на международните отношения.
Задължението на България да спазва СОП-1994 датира още от встъпването ни в Световната търговска организация през 1994г. и ратифицирането на Договора от Маракеш.
Същото задължение бе отново потвърдено с встъпването на България в ЕС от 01.01.2007 г. От тази дата СОП стана част от вътрешното право и дори има приоритет над него, когато то му противоречи.
На 6.4.2014 г. ЕС, като отделен субект на международното право, се присъедини към СОП-2014, от което произтичат новите права и задължения на всяка една страна-членка.
За юристите в областта на международната търговска политика, представям статута на ратификациите и присъединяванията на ЕС и страните-членки към Споразумението за обществените поръчки на СТО. https://www.wto.org/english/tratop_e/gproc_e/memobs_e.htm
Нарушенията на СОП (промяна на първоначалните условия на търга за самолетите) от страна на Република България са безспорни и лесно доказуеми за всеки грамотен юрист.
Красимира Стоянова, вицепрезидент за Централна и Източна Европа на СААБ за България, защищаващ интересите на „Грипен“, вече публично спомена едно от тях, а именно че решението за избор на доставчик не е основано на базата на познаване на производствените мощности за изпълнение на поръчката.
Засега по-скоро дипломатично, отколкото категорично, но достатъчно ясно тя заяви, че офертата за Ф-16 не отговаря на условията от тръжната документация.
Ръкавицата е хвърлена – можем да не се съмняваме. На това международноправно основание, Швеция очевидно ще започне процедура на търговски спор срещу България за нарушаване на СОП-2014г. пред органа на СТО за решаване на търговски спорове (Dispute Settlement Body – DSB).
Процедурата допуска в спора да бъдат привлечени като заинтересовани противоположни заинтересовани страни и САЩ и ЕС: САЩ – като страна, оказала лобистки, противоправен натиск върху България, довел в последна сметка до нарушаване на СОП-2014; ЕС – като страна, чието право е било нарушено.
Швеция никак няма да бъде затруднена да представи безспорни доказателства за нарушената процедура от страна на България: това са актове на Правителството и Народното събрание за смяна на избрания за преговори кандидат.
Всяко следващо решение на законодателната или изпълнителната власт по този казус, налива бензин в огъня на огромните неустойки, в който икономика от размера на нашата може изцяло да изгори.
За европейските държави, най-авторитетните съдебни или квазисъдебни органи, където се решават спорове за нарушения на СОП-2014г. са два:
Органът за решаване на търговски спорове в СТО и Европейския съд в Люксембург. Не пречи да се ангажира и някой от международните търговски арбитражи, например при Международната търговска камара в Париж или при Стокхолмската търговска камара.
Всеки от тези органи има определена специфика и Швеция ще има правото да избере онзи, който в най-голяма степен отговаря на нейните търговски интереси.
Затова, за всеки експерт в областта на международното търговско право е кристално ясно, че България ще бъде съдена и осъдена за казуса с „Грипен“.
А това означава, че ние ще платим два пъти въпросната доставка.Световната търговия не е най-подходящото място за невежи.
Тук студентските познания по споразуменията на СТО няма да са от голяма полза. На това място всяко невежество се наказва болезнено, с обезщетения от милиони долари. Такава е съвременната международноправна съдба на България, която е съдена толкова много напоследък, че ако обществеността знае за това, националната територия няма да ни побере. Затова, тази информация е една от най-строго пазените държавни тайни, в която могат да проникнат само шепа български експерти.
„Грипен“ не са гаражна аптека. Подготовката на световна фирма от този ранг за участие в процедурата на обществена поръчка за въоръжение на българските ВВС с нови самолети, продължила над 10 години, е скъпо удоволствие, което дори такива като „Грипен“ не могат да си позволят с лека ръка. Някой ще трябва да плати огромните разходи на шведската Транснационална корпорация в България.
В правото отдавна съществува желязното правило: не се съди с по-богат от теб. Оставям на читателите да преценят сами на чия страна е „правото на силата“ и „силата на правото“.
Споровете в СТО са за милиарди долари. Нека напомня, че едни от първите най-големи търговски спорове в СТО са били между „Боинг“ и „Ербъс“, между „Фуджи“ и „Кодак“, между САЩ и Китай, между Индия и САЩ, между САЩ и Русия, между САЩ и ЕС.
Там спорят държави и транснационални компании, подкрепяни от своите правителства, чиито годишни финансови печалби надхвърлят стократно БВП на България.
Едно загубено дело пред СТО е в състояние да доведе до смазване на българската икономика от налагане на непосилни санкции. Мисля, че това може би ще бъде първия сериозен търговски спор срещу България в СТО и резултатът няма да ни зарадва.
На хоризонта се задава ново огромно плащане на неустойка заради неизрядно търговско поведение на България и нарушаване на международен договор.
С почти 100 % сигурност може да се твърди, че след това поведение на Правителството, предстои ново плащане от порядъка на милиони, ако не на милиарди долари неустойка, както беше при арбитражното дело с „Атомстройекспорт“ за реакторите в АЕЦ „Белене“. Неустойката за сделката със самолетите ще бъде още по-голяма, защото страни по спора ще бъдат две държави, а не търговски дружества.
И тогава, никакви търговски или междуправителствени преговори няма да помогнат.
И цялото българско правителство да се включи в преговорите, плащането ще последва неизбежно като лански майски дъжд.
Максимум, който може да се постигне, е леко намаляване на сумата, да кажем опрощаване на лихвите. Дори това не е сигурно, защото „Грипен“ не е руската „Атомстройекспорт“.
Не знам с какво ще се похвалим тогава пред българския данъкоплатец. Страхувам се, че оправданието,че огромната сума била намалена няколко пъти като по т.нар.“Газово дело“ срещу БЕХ няма да укроти гнева на българите.
Плащайки огромни неустойки за щяло и нещяло, за десетилетия напред, България никога няма да може да капитализира своята икономика и да плати достойни заплати на своите учители, лекари, инженери, военни, полицаи, деца, майки на деца с увреждания, пенсионери.
Нито пък някога ще може да постигне необходимите темпове на развитие. Само комисионерите и агентите на влияние ще понапълнеят.
Корупцията и липсата на експертни познания днес е главната зла магия над националното ни развитие.
Крайно време е подобни тежки антибългарски прояви да бъдат най-сетне спрени. Инак ще плащат и правнуците на днешните българи, които още не са родени.
*Източник: Гласове
*Авторът е първият адвокат на обвинените ни медици в Либия (2000 – 2002 г.) Завършил е френската гимназия в София. Той е дипломат от кариерата със солидно образование по „международно право“ в МГИМО, Москва, и следдипломна квалификация от София, Женева и Вашингтон. Първите му ангажименти като адвокат са свързани с дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.