DeFakto.bg DeFakto.bg
Коментар на бившия главен прокурор Никола Филчев пред pik.bg предизвика небивала досега реакция от наследника му на поста в държавното обвинение Борис Велчев, който днес е председател на Конституционния съд, написа *Lex.bg. Сайтът препечатва отговора на Велчев до Филчев с писмо до в. „24 часа“, поради изключителната му безпрецедентност.
Пред pik.bg Филчев развива тезата, че председателят на КС се домогва отново до поста на Обвинител № 1, защото „е много удобен, много приятен на управляващите, затова го искат за главен прокурор“. Дори прогнозира, че „може да се опитат да изнасилят Конституцията“ . Добавя: „Само п*д*расти разбират и тълкуват така..“. Следват още ред невчесани размисли, които могат да създадат сериозни проблеми на бившия № 1 в прокуратурата.
Без колебание и по „хигиенни съображения“, „Де Факто“ предоставя на своите читатели препечатката на колегите.
Нямах намерение да правя изявления по повод медийни изяви на Никола Филчев, но те твърде зачестиха и изискват реакция. Изобщо, възпитанието пречи. Тези, които го нямат, са значително по-свободни. Доскоро не можех да си представя, как в една цивилизована държава двама бивши главни прокурори си разменят обидни реплики през медиите, но всичко си има граници, дори и моето възпитание.
Видимо медиите много обичат Филчев. Това е особена слабост към жанра „фрийк шоу“.
Никола Филчев се опитва да ме обиди, но може да предизвика у мен само съжаление. Съжаление за това, което говори, за това как говори, за това, че е бил главен прокурор.
„Доблестното“ му сърце беше притихнало през времето на мандата ми на главен прокурор и той не пророни и дума по мой адрес от уюта на своя „плод-зеленчук“. Нищо учудващо – Филчев винаги е бил обсебен от страх. Особен, психопатичен страх, постоянен ужас от възможното възмездие за всички извършени в миналото мерзости. Постоянната борба с вътрешните бесове сигурно ужасно износва психиката. Както и броенето на дългите дни до изтичането на давност, която продължава да бъде далеч.
Страхът му от тези, които са власт, води до унизително раболепие, видно и от последните му интервюта. Омразата му към тези, от които се е страхувал, но от които вече не го е страх, е патологична. Вероятно психиатрите си имат дума за подобни състояния.
Да бъда обвиняван за разбити човешки съдби точно от Никола Филчев в неговите предходни медийни изяви е цинизъм. Впрочем, макар и след време, аз се извиних на министър Николай Цонев. Чудя се, на колко хора Филчев се е извинил. Искам да кажа, от живите. Нямам предвид нито Николай Колев, нито когото и да било друг от починалите.
Скоро разбрах, че аз нося вина и за промяната в НК през 2001 година за необезпечените кредити. Само дето нямам идея как. Очевидно връзката със здравия разум изтънява съвсем.
Дори и плачът му по комунизма изглежда комичен, когато си спомним, как от трибуната на Народното събрание с плам твърдеше, че „престъпниците са в лявата страна на тази зала“. Разбира се, под одобрителния поглед на своя тогавашен Командир, към когото също впоследствие разви патологична омраза. Естествено, след като последният падна от власт.
Престоят в „плод-зеленчука“ вероятно е имал за цел да забравим Никола Филчев и той сега да се представи като нов човек, който може да ни учи на морал. Трудно ще го забравим. А другото си е работа на медиите – нека му дават трибуна. Както вече казах, обичат си го. Фрийк шоу.
А иначе, поне за едно е прав. Нито един бивш главен прокурор няма конституционното право да повтори мандат. Нито някога подобна мисъл ми е хрумвала.
Нямам намерение да споря с Никола Филчев. Повече няма да го коментирам. По хигиенни съображения. А и не съм психиатър. Е, освен ако някой ден възпитанието ме напусне окончателно и реша да направя коментар по „целия конспект“ на Филчев.
