Последни новини
Home / Законът / Вицепрезидентът Илиана Йотова категорично: Кандидатите за гражданство по произход трябва да знаят български, а удостоверенията на ДАБЧ да изчезнат

Вицепрезидентът Илиана Йотова категорично: Кандидатите за гражданство по произход трябва да знаят български, а удостоверенията на ДАБЧ да изчезнат

Defakto.bg

У нас никой не знае какво става с „новите“ българи

За същностни промени в процедурата за придобиване на гражданство заради български предци (по натурализация на основата на произход) се обяви вицепрезидентът Илияна Йотова. Тя бе категорична: кандидатите по произход  трябва да владеят български език, а удостоверенията за произхода им, издавани от организации без контрол, да отпаднат.

Илияна Йотова

Илияна Йотова коментира темата на работна среща с ресорни журналисти. Традиционно и при президента Румен Радев указите за придобиване на гражданство са възложени на вицепрезидента. А, макар че на „Дондуков“ 2 нямат право на законодателна инициатива, те казват последната дума за „новите“ българи.

В същото време, още от управлението на кабинета „Костов“ промени в Закона за българското гражданство, предложени от ВМРО, „освободиха“ кандидатите по произход да се явяват на изпит по български език за разлика от всички останали. В резултат на което тези „нашенци“ масово не говорят български и това е факт, установяван неведнъж и от журналисти.

Що се отнася до удостоверенията за произход, давани от лицензирани организации в чужбина, върху които е невъзможно да се осъществява контрол у нас, и препотвърждавани от ДАБЧ, скандалите са много, гръмки и дори пресни (за последно в края на 2018 г. шефът и главният секретар на ДАБЧ бяха обвинени за участие в група за търговия с гражданство). Срамният алъш-вериш бе тема и на авторитетни европейски издания като „Нувел обсерватьор“ и „Монд“, цитиращи уволнения ресорен директор от Министерството на правосъдието Катя Матева, чиито многобройни сигнали не бяха възприети за „достатъчни“ у нас.

Проблемите обаче не приключват с един-два ареста и няколко публикации. Законите не определят какво трябва да съдържа въпросното „удостоверение“, подчерта днес вицепрезидентът Йотова. Тя се надява тези и други пробойни да намерят решение в проект за мащабни законови промени, подготвян от Министерството на правосъдието, чието пускане за обществено обсъждане е предстоящо.

А, тъй като са предстоящи и отчетите на Президентството за гражданството, конкретни числа днес не бяха назовавани.

Известно е и друго – бумът на молби за гражданство по произход тръгна след получаването на покана за еврочленството на България (през 2003 г., когато отпадат и ред визови режими) и се ризвихри след като станахме член на ЕС (от 1 януари 2017 г.) Изводът се натрапва – мнозина пожелават български паспорти не от патриотизъм, а за да пътуват спокойно в Евросъюза и не само. В момента българските граждани имат право на свободно придвижване в 169 държави, последната е Канада.

Процедурата

Тя е известна. Българско гражданство се придобива директно (по произход и по месторождение) и опосредствено (по натурализация, включително заради български предци, като тази процедура е облекчена).

Тя минава през няколко етапа – подаване на молба до Министерството на правосъдието, изискване на справки от МВР и ДАНС, разглеждане от 10-членен Съвет по гражданството към МП, председателстван от зам.-министър на правосъдието, при положително становище от него – отправяне на предложение от министъра на правосъдието за издаване на указ и, съответно, указ за придобиване на гражданство.

Любопитен детайл, напомнен и днес от „Дондуков“ – 2 е, че указите на вицепрезидента се приподписват от правосъдния министър, влизат в сила веднага, не се обнародват в „Държавен вестник“, от тях не се издават преписи и „новият“ българин може евентуално при поискване да получи само удостоверение от МП за даденото му гражданство. 

И още – те не подлежат на съдебен, а само на конституционен контрол. Т.е., като други актове на президента и вицепрезидента да се оспорят пред Конституционния съд, но само за несъответствия с основния закон. Подобни прецеденти досега няма.

В институцията на вицепрезидента от времето на Маргарита Попова има специална Комисия по българско гражданство, в момента тричленна, с председател Ирина Димитрова. След получаването на предложението от министъра на правосъдието, там правят детайлен преглед на информацията (включително и за съответствието на имената), отправят писма до МВР и ДАНС за препотвърждаване на информацията, че кандидатите не представляват опасност за националната сигурност, като всеки кандидат се разглежда поотделно. После всяка преписка се докладва на вицепрезидента Илияна Йотова и тя издава или отказва указ.

Въпросите на Де факто и отговорите

Де факто зададе на госпожа Йотова няколко въпроса. А именно: съгласна ли е със законовото „изключение“ кандидатите за българи по произход да не се явяват на изпит по български език? Достатъчно „достоверно“ ли е удостоверението за български корени, издавано от ДАБЧ и ако не – какъв е изходът? Имало ли е случаи да откаже издаване на указ при направено предложение от министъра на правосъдието?

Отговорите на вицепрезидента:

„Категоричното ми мнение е, че кандидатстващите за гражданство по произход трябва да владеят български език. Силно се надявам това изискване да залегне в проекта за законови промени, изготвен в МП“, заяви Илияна Йотова.

Тя напомни и друго – в рамките на ЕС има и европейска езикова рамка, българският е сред езиците на съюза, а МП пълното си право и възможности да удостоверява владеенето на български. Мнението на вицепрезидента е, че в случая би трябвало да се изисква второ ниво, по европейската класификация А2.

Още нещо важно – Илияна Йотова се обяви и за промяна, която да предвиди удостояването с гражданство на церемония, на която поне да звучи химнът на Република България. Защото „в момента ние едва ли не им пращаме съобщението по пощата“.

Що се отнася до удостоверението за произход – то не е достатъчно, нещо повече – в този му вид трябва да бъде премахнато.

Илияна Йотова поясни – има различни исторически практики в различните държави. В бившите съветски републики например в регистрите изрично се е уточнявал произходът на човека и извадката оттам е достоверна. В други държави обаче не е така, особено там, където българите са подлагани на политически процес на асимилация. Така се стига и до абсурди някогашен „домакински лист“ да се сочи като доказателство за български произход. Случвало се е и друго – при липса на каквито е да е документи, от ДАБЧ да са издавали удостоверение за произход с аргумента, че кандидадът идва от територии, където исторически са живели българи. (Как да не се сети човек за онзи „нов българин“ с талибанска външност и арабско име, получил гражданство заради предци, живели в Царпетрова България!!).

„Много са случаите, в които не издавам укази за гражданство“, обяви още вицепрезидентът Йотова. Когато фактите не са достатъчни или има разнимавания, от „Дондуков“-2 искат допълнителна проверка и отговори от ДАБЧ. Понякога получават, понякога – не. Тогава следва отказ.

Изходът

Проблемите на гражданството не се решават само с едноименния закон, отношение по темата имат и законите за българите в чужбина, за убежището и бежанците.

Тъй като са приемани по различно време, те не са в синхрон помежду си, сочат от „Дондуков“-2. А важни норми не се изпълняват.

Така в Закона за българите в чужбина е предвидено създаването на Национален съвет, включително с участието на представители на диаспорите в странство, но такъв орган до днес  няма.

Част от тези функции, по идея, е трябвало да се осъществяват от създадения с решение на кабинета ДАБЧ (чиято работа не е само да издава удостворения за произход, но явно спира дотам).

При това положение се развиват всякакви идеи – от ликвизиране на ДАБЧ до създаване на ново министерство за българите в чужбина.

Без да има яснота за параметрите на националната ни политика спрямо нашенците в странство обаче никой вариант не е „печеливш“.

Личното мнение на вицепрезидента Йотова е, че ако се ликвидират удостоверенията, издавани от ДАБЧ, Министерството на правосъдието може да се справи и без създаването на ново министерство.

Какво става с „новите“ българи? Никой не знае

Няма институция у нас, която да следи какво се случва с хората, придобили българско гражданство и най-вече дали остават в България, стана ясно още днес.

Но фактите са красноречиви – при наличието на близо 36 000 „нови“ българи със служебен адрес в София, община „Средец“, никой от тях не участва в изборите у нас.

About De Fakto

Проверете също

Президентът Румен Радев: Съмнението за опорочаване на вота премина прага на обществената търпимост

„Тичам да  поздравя Крум Зарков с новата партия“ Президентът Румен Радев иронизира лидера на “ДПС-Ново …

Атанас Атанасов, председател на ССБ: Има сериозни проблеми с легитимността на ВСС за избора на ръководители на ПРБ и ВАС

Има проблеми с легитимността на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) да проведе двете процедури – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.