Тази седмица предстоят избори за органи в повечето адвокатски колегии (без Софийската), а също и за делегати в Общото събрание на адвокатите от страната, което ще се проведе в края на февруари. В навечерието на събранията, да си припомним:
Адвокатът няма право да управлява фирма, да работи по трудов договор, да е държавен служител. Няма право на реклама и на посредници в намирането на клиенти. Няма право да се откаже от защитата на даден клиент по наказателни дела, нито пък – да поема казуси, от които не разбира. Забранено му е да сключва с клиента си сделки относно предмета на делото и да обещава постигането на конкретни резултати, както и, да поема работа в конфликт на интереси.
Длъжен е да има кантора, да се самоиздържа, да се самоосигурява, да застрахова своята професионална отговорност, да поддържа архив, да спазва етичните правила, да поддържа и повишава квалификацията си, да е независим, да поставя интересите на клиента си над своите и да пази тайните му. Да членува задължително в адвокатска колегия, която да следи за спазването на всички тези негови задължения. Всичко това за своя сметка.
Всъщност, дава около 40% от дохода си на държавата, а с останалото си плаща разходите за дейността и храни семейството си.
Подобни ограничения и несъвместимости има и за магистратите – но в замяна са им дадени възможност за кариерно израстване, имунитет, несменяемост, безплатни осигуровки, допълнителни заплати и бонуси годишно и други социални придобивки, брутни заплати при пенсиониране колкото години са работили като магистрат, високо, за българските стандарти възнаграждение.
На нотариуси и ЧСИ са дадени твърди тарифи и лимит в броя им, гарантиращи шестцифрен (поне) годишен доход.
Нашите ограничения и несъвместимости биват „компенсирани“ с:
- Нелоялна конкуренция от страна на всякакъв вид „консултанти“, които дават правни съвети и съставят юридически документи срещу възнаграждение, и то – без да спазват всички посочени задължения и ограничения;
- Главният прокурор и Конституционния съд отмениха правото на адвокатските съвети да ни защитават, когато не ни се оказва дължимото уважение и съдействие;
- Злоупотреба с фигурата на юрисконсулта при съдебно представителство;
- Наредбата за заплащане на служебните защити от държавата е подигравка и унижение;
- Наредбата за минималния размер на адвокатските хонорари е в конфликт с правото на европейския съюз, тези, които я спазват са в неизгодна позиция спрямо „нарушителите“;
- Когато съдът присъжда хонорари на страната, спечелила делото, все по-често присъжда под минимума, а понякога, въобще не присъжда, което провокира клиентите да не искат да плащат.
- Недобър имидж, подхранван и от внушенията на държавници по медиите.
През последните 10 години средната работна заплата е скочила двойно – от 600 лв на 1200 лв. Но адвокатските хонорари не се увеличават, а намаляват.
Имаме си и устройствен закон, който позволява в гилдията да влизат всякакви хора, адвокатска номенклатура, която допусна да се стигне дотук. Опитите за изменения в закона за адвокатурата са неуспешни, заради пасивността на Висшия адвокатски съвет и неумението му да презентира измененията сред обществото.
Погледната в съвкупност, посочената „регулация“, не води до повишаване на качеството на адвокатската услуга, а напротив.
Без промяна в политиката на органите, без изменения в закона, адвокатурата няма как да отговори на предизвикателствата на съвремието.