DeFakto.bg DeFakto.bg
Текстът от Наредбата на ВСС дописал закона
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) сложи точка на дълъг спор, свързан с кариерното израстване на магистратите.
С окончателно решение от вчера върховните съдии Татяна Хинова, Нина Докторова, Аделина Ковачева, Галина Матейска и Красимир Кънчев – докладчик, отменят текст от Наредбата на ВСС за конкурсите и избора на административни ръководители. Конкретно обявяват за незаконосъобразен параграф 6 от наредбата. Той позволяваше прилагането на нова възможност за повишение и преместване на магистрати, дадена с мащабните промени в ЗСВ през 2016 г., и спрямо заварени конкурси.
Конкретно чл. 193, ал.6 от ЗСВ, в сила от 9 август 2016 г., предвижда назначаване на освободена длъжност в орган на съдебната власт на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура не по-ниска от много добър „5.00“, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура. А параграф 6 от наредбата на ВСС уточняваше, че тази възможност се прилага за всички конкурси, независимо дали нови или заварени.
До това решение се стигна след дълги спорове в предния ВСС, най-вече в съдийската колегия, как следва да се прилага чл. 193, ал.6 от съдебния закон, т.е. за кои конкурси важи.
А след приемането на наредбата през февруари 2017 г., текстът бе атакуван пред ВАС от съдия Карамфила Тодорова.
Междувременно състав на Върховния административен съд на свой ред оспори пред КС конституционосъобразността на самата законова норма за назначения на кандидати, останали „под чертата“. Но Конституционният съд обяви, че тя не е в разрез с основния закон.
Що се отнася до делото срещу параграф 6 от наредбата (за прилагането на нормата и за заварени конкурси), двата състава на ВАС излизат с противоположни решения. На първа инстанция тричленката на съда отхвълря жалбата на Карамфила Тодорова и обявява, че съдебният съвет е действал в рамките на своята компетентност, а текстът е изцяло в синхрон със ЗСВ.
На обратното мнение обаче е петчленният състав на ВАС, според който в случая съдебният съвет е дописал закона.
Неговото решение е окончателно, влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“, тъй като става дума за подзаконов нормативен акт.
В изчакване на окончателното решение във ВАС са спрени 22 дела по жалби на съдии.
Любопитен момент в решението е произнасянето на съда за юрисконсултските възнаграждения, претендирани от ВСС. На първа инстанция тричленният състав на ВАС е приел, че заплащането в случая е по правилата за минималния размер на адвокатските хонорари. Печтленката на ВАС обаче е категорична – възнаграждението на юрисконсулта се определя по правилата на правната помощ. И се позовава на Гражданския процесуален кодекс.
Из мотивите на петчленния състав на ВАС:
Съобразявайки мотивите на Конституционния съд, както и правилото на § 210 ПЗР на изменителния закон, че започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт задължително подлежат на довършване при досегашните условия и ред, съдът намира, че новата ал.6 на чл.193 ще се прилага само за откритите /и приключили/ конкурси след 09.08.2016г. и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. От този момент възниква и материалното право на участниците в конкурса да бъдат преместени или повишени.
В противоречие с така извършеното тълкуване на закона, оспорената норма на § 6 от ПЗР на Наредба №1/2017, издадена от ВСС неправомерно разширява приложението на чл.193, ал.6 ЗСВ, като му придава обратно действие – дава възможност за прилагането на чл.43 от Наредба №1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл.193, ал.6 от ЗСВ – 09.08.2016г. В този смисъл тя противоречи на § 210 ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ, разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт – по законовата делегация на чл.194г от ЗСВ.
На второ място, настоящият съдебен състав счита, че процесната подзаконова разпоредба на §6 от ПЗР на Наредба №1 противоречи и на чл.193, ал.6 от ЗСВ. В последната е посочено, че съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура. Граматическото тълкуване на разпоредбата – употребеното единствено число и членуването на „предходната“ показва, че законодателят е имал предвид само тази конкурсна процедура, която последно е приключила преди освобождаване на съответната длъжност в деветмесечния период. В противоречие с това, нормата на §6 от ПЗР на Наредба №1 регламентира, че редът по чл.193, ал.6 от ЗСВ /по наредбата това е редът по глава трета, раздел ІV/, се прилага по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред.
На трето място, оспорената разпоредба на §6 от ПЗР на Наредба №1 е част от преходните и заключителни разпоредби на Наредба №1. Като преходна правна норма, тя не покрива изискванията по чл.34 и чл.35 от Указ №883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА), регламентиращи предметния обхват на преходните и заключителни разпоредби на нормативния акт. Според чл.34 от УПЗНА, с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения, или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акт. А чл.35 регламентира, че в заключителните разпоредби се включват правилата, с които се придава обратна сила на акта, отлага се неговото действие или то се ограничава за част от територията на страната. Когато с нов се замества действащ нормативен акт, правилата за неговото отменяне, както и правилата за отменяне, изменяне и допълване на други нормативни актове, се включват в заключителните разпоредби.
В отклонение от нормативните изисквания към коментирания вид правни норми, второто изречение на §6 от ПЗР на Наредба №1, че срокът от 9 месеца по чл.193, ал.6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, по същността си е първична правна уредба. При това, освен, че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителни разпоредби, в тази своя част § 6 от наредбата пряко противоречи и на чл.43, ал.2 вр. с ал.1 от наредбата досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура – с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат.
