DeFakto.bg DeFakto.bg
Един бунещ духовете в системата, а – основателно – и извън нея въпрос как „справедливо“ да се определят и нарастват съдийските заплати, отново е на дневен ред.
Актуалният повод са последните протуберанси във ВСС за последните актуализации на възнагражденията на магистратите, за които – засега – бе решено да се увеличават с равен процент.
Споровете са известни, арументите – също. Факт е, проблемът обрасна с популизъм, особено в последните години, озове ли се във ВСС. Най-малкото защото заплатите на кадровиците вече не зависят от професионалните възнаграждения в системата, а се равняват на тези на „тримата големи“ (които пък зависят от възнагражденията на други – председателите на парламента и на КС).
Факт е и друго – законът отколе предвиди не само справедливост, но и достойност в заплащането на магистратите, равнявайки минималните сред тях на две средни заплати в бюджетната сфера. На този фон днес, особено днес, за много от българите повдигането на въпроса за магистратските възнаграждения е, меко казано, цинично.
В същото време поле за дебат – неизмислен – има. Като става дума за заплатите и на съдии, и на прокурори, и на следователи. Те вкупом са в съдебната власт и възнагражденията им се изчисляват по един и същи алгоритъм.
А въпросът е за ножицата в заплатите в Темида и как, справедливо, да се определя тя.
Дебат по този въпрос подема Съюзът на съдиите. А – обществената – надежда е магистратите да не се самозабравят.
Заявката на ССБ:
Всяка година при обсъждане на проекта за бюджета на съдебната власт се поставя въпросът за размера на съдийските възнаграждения и тяхното съобразяване с изискванията на чл. 218 от Закона за съдебната власт. Доколкото в закона са уредени единствено размерите на възнагражденията за най-ниската съдийска длъжност и тези на председателите на върховните съдилища, то възнагражденията за останалите длъжности се определя с решение на пленума на ВСС. Сега действащата система за изчисляване на възнагражденията на съдиите се приема с решения на пленума на ВСС (последното от 24.01.2019 г.), с които се определят максималните основни месечни работни заплати на съдиите съобразно длъжността, която заемат, както и размерите на
сумите, получавани за придобит ранг.
Формирането на съдийските възнаграждения по описания начин не позволява да се изведат принципите, върху които се основават съществуващите различия между заплатите на съдиите от различни нива, съответно не е възможно да се определи доколко справедливо и обосновано е това. В сравнително-правен аспект са познати различни модели за определяне на съдийските възнаграждения. Същественото е, те да отразяват националните специфики и традиции, но също така да отчитат естеството на полагания от съдията труд и нивото на неговата компетентност и качество на работа, така че да не се стимулира нездрав кариеризъм, а повишаване на компетентността и качеството на работа, което да бъде справедливо оценявано с по-високо възнаграждение без това да е свързано с повишаване в по-горен съд.
Тъй като в решението, взето на 24.01.2019 г. от пленума на ВСС, се
възпроизведе съществуващата система за определяне на съдийските възнаграждения, считаме, че е наложително провеждане на широко обсъждане от съдийската общност на принципите, които следва да определят нов и по-справедлив начин за заплащане на труда на съдията.
Поради това се обръщаме към всеки от Вас, за да разберем мнението Ви за това, как най-справедливо следва да се оценява финансово трудът на съдиите, на какви принципи следва да се формира съдийската заплата, кой от тях следва да е водещ, каква следва да е разликата в заплащането между отделните нива в съдебната система – районно, окръжно, апелативно и върховно, какъв да бъде паричният стимул за колегите, които са доктори по право, как да се определя пенсията на съдиите и други социални въпроси.
Надяваме се на отговори от всички български съдии, без значение дали те са членове на ССБ, друга съдийска организация или не са членове на никоя от тях.
Получените отговори ще бъдат анализирани от нас и използвани за формулиране на искания към ВСС относно евентуална промяна на принципите, от които се ръководи при вземане на бъдещи решения, свързани със заплащането труда на съдиите и въобще относно социалната му политика по отношение на съдиите, както и предложения за промени на Закона за съдебната власт в тази област.
Въпроси:
1. Посочете дали текстът на чл. 218, ал. 2 и 3 от ЗСВ определя
справедливо основно месечно възнаграждение на съдиите от различните нива в съдебната система или считате, че по-справедливо би било, ако основното месечно възнаграждение на всички съдии от различните нива в съдебната система се обвърже като процент от възнаграждението на председателя на Конституционния съд, който е различен за различните нива – районен, окръжен, апелативен,
върховен съд?
2. При определяне възнаграждението на съдиите водещ принцип следва да бъде:
А. Длъжността – съдия в районен, окръжен, апелативен или върховен съд.
Б. Рангът – съдия в окръжен, апелативен или върховен съд (например съдия от районен съд, но с ранг съдия от ВКС да бъде с основна заплата представляваща 80% от заплатата на съдия от ВКС или ВАС).
В. Годините съдийски стаж, от които се формира така наречения клас – чл. 219 от ЗСВ.
Г. За формиране на заплащането да бъде използвана комбинация от трите горепосочени принципа, но с превес като водещ принцип на:
– длъжността на съдията
– рангът на съдията (например съдия от районен съд, но с ранг съдия от ВКС дабъде с основна заплата представляваща 80% от заплатата на съдия от ВКС или ВАС)
– годините съдийски стаж, от които се формира така наречения клас.
3. Намирате ли за достатъчно сегашното възнаграждение на съдиите, които са защитили докторат по право?
