DeFakto.bg DeFakto.bg
До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия.“ Това се казва в съобщението на Европейската комисия, която „настоятелно приканва България да преразгледа своите правила за това как търговците могат да събират вземания от потребителите“. Целта е те да съответстветстват на правото на ЕС за неравноправните клаузи в потребителските договори, съобщава * „Дневник„. И още:
Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, комисията може да продължи процедурата на следващ етап.
В текста се напомня, че има съответна Директива за неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО), която защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия, казват от комисията.
Напомня се също, че и българският съд има задължение – да прецени дали в предлагани договори има условия с неравноправен характер дори ако потребителят не повдигне въпроса.
В директивата от 1993 г. се посочва също: „В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи условия.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на настоящия член към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, той следва да докаже това с факти.“ С ежемесечния пакет от решения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Предупрежденията към България са в пет области, става ясно от съобщение на комисията: Земеделие и развитие на селските райони</strong></p> <p>Комисията изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни . България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС.
България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.
Европейската комисия изпрати още допълнителни мотивирани становища до България, Кипър, Полша и Словакия за това, че не са транспонирали напълно в националното си законодателство директивата за борбата с изпирането на пари от 2015 година. „Навременното и правилно транспониране на правилата е от решаващо значение за ефективната борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както показаха няколко неотдавнашни скандали за изпиране на пари в ЕС“, се казва в становище на Комисията, която подчертава, че пропуските в една държава членка могат да се отразят върху всички останали.
Също Комисията изпрати мотивира ни становища до 7 страни, сред които и България, че не са изпълнили Директивата за правоприлагането в областта на защитата на данните. „Правилата на ЕС гарантират, че личните данни на жертвите, свидетелите на престъпления и заподозрените лица са надлежно защитени“, се казва в становищата.
Еврокомисията призова България, Германия и Италия да спазват задълженията си за опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“. България е определила само 9 от 230 територии и не е посочила специфични за тях подробни цели и мерки за опазване.
