DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдийската колегия на ВСС правилно и мотивирано е отказала да разследва дисциплинарно председателя на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева.
Това постановяват Наталия Марчева, Росен Василев и Сибила Симеонова от Върховния административен съд (ВАС) и отхвърлят жалба на Лозан Панов. Решението не е окончателно, може да се оспори пред петчленка на ВАС.
В основата на казуса е нашумялото миналата година „дело за 102 милиона лева“, свързано с КТБ и с основния прокурорски свидетел Бисер Лазов. И най-вече оповестената от отстранения докладчик по него в САС Милен Димитров хронология на преразпределянето на делото от председателя на съда на самата нея, както и съмнения защо е било направено това. В крайна сметка „делото за 102 милиона“ бе решено от състав на САС с друг докладчик. Междувременно имаше проверки на прокуратурата, на ВКС и на Инспектората, в които не бяха установени данни за престъпления, но бяха констатирани нарушения. Панов поиска образуване на дисциплинарно разследване, а ВСС отказа.
От своя страна съдия Даниела Дончева даде на съд за клевета съдия Милен Василев, като този казус отиде в Пловдивския районен съд.
Сегашното решение на ВАС е по жалбата на Панов срещу отказа за дисциплинарно разследване. То коментира и един важен за дисциплинарната практика въпрос – дали ВСС може предварително да обсъжда и преценява основателността на искане за дисциплинарно наказване на магистрат, без да образува дисциплинарно производство. Въпросът бе поставен и в тълкувателното решение на ВАС по темата за дисциплинарното преследване на магистрати, но бе отклонен заради липса на неправилна практика.
Какво казват тримата върховни съдии?
В Закона за съдебната власт не са посочени изчерпателно условията за образуване на дисциплинарно производство. Доколкото като условие за образуването му е предвидено да е налице предложение за налагане на дисциплинарно наказание, в случая такова е налице – направено е предложение от председателя на ВКС, който съгласно чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ има право да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори и следователи, административен ръководител и заместник на административен ръководител.
В закона също така липсва указание относно необходимото съдържание на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, нито примерно, нито изчерпателно. В случая предложението по т. 3 не е мотивирано с конкретни фактически обстоятелства, освен във връзка с издаването на предходната заповед № А-1168/27.09.2017 г., не е направена правна квалификация, че издаването и представлява нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ (след указанията за изправяне на нередовностите по предложението, дадени от КДДВИВСС), и е подписано от председателя на ВКС. По делото са налице данни, че са изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, при които не се образува дисциплинарно производство. Всъщност единствената изрично предвидена в ЗСВ хипотеза, която предвижда да не се образува дисциплинарно производство е тази, предвидена в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.
За давността
В случая е установено, че по отношение на заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № А-1198/04.10.2017 г., с които без фактическо и право основание за преразпределение на дела на докладчици, различни от първоначално определените чрез системата за електронно разпределение на случаен принцип, утвърждаване на Вътрешни правила за случайно разпределение, съдържащи несъответствие с правилата на Единната методика за приложението на принципа за случайно разпределение на ВСС, както и действия в противоречие с чл. 85, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 106, ал. 1 от ЗСВ и правомощието на ОСС САС, тъй като е изтекъл 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ.
Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли дисциплинарно производство не се образува. При нарушение, което накърнява престижа на съдебната власт, сроковете по ал. 1 започват да текат от публичното оповестяване на деянието.
Върховният административен съд намира, че са налице основанията по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, тъй като по отношение на заповед № А-1168/27.09.2017 г. и заповед № 1198/04.10.2017 г., узнаването на сочените от председателя на ВКС нарушения е станало с предоставянето му на доклада за резултатите от извършена проверка на САС, възложена с негова заповед № 2510/16.10.2017 г. Шестмесечният срок по чл. 310, ал. 1 ЗСВ започва да тече от момента, в който наказващият орган установи фактите и обстоятелствата, изразяващи се в определени действия или бездействия на магистрата, които представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващия орган като дисциплинарно нарушение. В съдебната практика е възприето разбирането, че откриването на нарушението се осъществява след като обобщените данни от нарочно възложена проверка са станали известни на наказващия орган, който има право да санкционира дисциплинарно магистрата. Настоящият състав намира, че 6-месечният срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ е започнал да тече най-късно на 02.11.2017 г., и на тази дата вносителят на предложението е бил запознат с твърдяните от него нарушения, посочени в предложението му за образуване на дисциплинарно производство. Срокът за образуване на дисциплинарното производство, обаче е изтекъл към 02.05.2018 г., към който момент такова не е образувано.
Обстоятелството, че председателят на ВКС в качеството му на лице, което може да инициира дисциплинарно производство, както и да бъде дисциплинарно наказващ орган при налагане на наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е предложил на СК на ВСС образуване на дисциплинарно производство малко преди изтичане на срока по чл. 310 от ЗСВ (24.04.2018 г.) и се е наложило двукратно да изпълнява указания на КДДВИВСС, поради нередовностите в предложението, не оборват факта на преклудиране на давностния срок за търсене на дисциплинарна отговорност.
За „делото за 102 милиона лева“
Посоченото от предложителя нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, извършено с издаване на заповед № А-1169/27.09.2017 г., правилно е преценено, че и по него 6-месечният преклузивен срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност е погасен. Както бе посочено по-горе, релевантен за соченото нарушение е моментът, към който нарушението е станало публично, т. е. достигнал е до широк кръг от обществеността. Видно от приложената към делото статия във в. „Дневник“ със заглавие „Съдия заподозря шефа си в корупция по дело свързано с КТБ“, същата е с дата 12.10.2017 г., което обосновава изводът на кадровия орган, че към 12.04.2018 г., шестмесечният срок по чл. 310 от АПК, е изтекъл, като следва да се отбележи, че към този момент, председателят на ВКС не е внесъл и предложението си за образуване на дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ по заповед № А-1169/27.09.2017 г., както и че за това нарушение същият е допълнил предложението си, след указания на КДДВИВСС, едва на 04.06.2018 г.
По отношение на разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ следва да се отбележи, че за да е налице нарушение следва кумулативно да е налице уронване престижа на съдебната власт, което обаче да е обусловено от нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Законодателят е предвидил именно нарушаването на КЕПБМ да бъде предпоставката за уронване престижа на съдебната власт и предвид констатираната преклузия на давностния срок по нарушението „уронване престижа на съдебната власт“, правилно е преценено, че по отношение на целия фактически състав по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, е изтекъл срокът по чл. 310 от ЗСВ.
За другите заповеди
Решението по т. 5.3 от протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС също е законосъобразно. Със заповед № А-1169/27.03.2017 г. съдия Дончева е определила друг съдия – Д. Коледжикова, за председател на председателствания от административния ръководител 7-ми състав на ГК на САС, който да вземе участие в насроченото за 02.10.2017 г. съдебно заседание на 7-ми състав на ГК на САС. За да не образува дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ по отношение издаването на посочената заповед, дисциплинарно наказващият орган е приел, че на практика без издаването на тази заповед, съдия Дончева е трябвало да правораздава в два състава на 02.10.2017 г. – в председателствания от нея 7-ми състав и в 11-ти състав, за което е издала заповед № А-1168/27.09.2017 г. Изложени са мотиви, че предложение за налагане на наказание за извършването на нарушение, съставляващо издаването на заповед № А-1169/27.09.2017 г. не отговаря на формалните изисквания за образуване на дисциплинарно нарушение, а именно, че действията на съдия Дончева, очевидно не представляват нарушение, поради което е безпредметно да се образува дисциплинарно производство, което да изследва дали същата е допуснала нарушение, което да е извършено виновно.
В случая със заповед № А-1168/27.09.2017 г. Д. Дончева е определила себе си за председател на 11-ти състав за о. с. з. на 02.10.2017 г. Като нормална последица от тази заповед е издадена и заповед № А-1169/27.09.2017 г. за заместването на Дончева в предходния й 7-ми състав от съдия Коледжикова. Настоящият състав също намира, че реално издаването на заповед за заместване, поради служебна ангажираност в друг състав, по своята същност не представлява нарушение. Освен това, нито в предложението на председателя на ВКС, нито в предложението на КДДВИВСС е посочено кои правни норми нарушава коментираната заповед, за да представлява нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ – неизпълнение на други служебни задължения. Съдия Дончева обективно не може да заседава в два състава и да поеме двата доклада, още повече, че същата изпълнява и административни функции – председател на САС, който е най-натовареният апелативен съд в страната.
С оглед горното процесното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Видно от мотивите на решението на СК на ВСС е направен обоснован извод за липса на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдията, относно извършените от нея нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ, съответно изразяващи се в неизпълнение на други служебни задължения.
ВСС не е длъжен да образува дисциплинарно производство
Не се споделят развитите съображения за липсата на установена от закона възможност съответната колегия на ВСС да отклонява предложение, респективно за наличие на задължение, във всеки случай да се образува дисциплинарно производство при редовно от външна страната предложение. Правомощието на съответната колегия на ВСС да не наложи дисциплинарно наказание, ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани или не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства изключващи дисциплинарната отговорност, не препятстват възможността за извършване на преценка по обосноваността на искането, с оглед наличието на предпоставки за образуване на дисциплинарно производство.
Възприемането на тезата на жалбоподателя, би довела до засягане на законни интереси на магистрата, на административния ръководител или на неговия заместник.
Преди образуване на дисциплинарно производство съответната колегия на ВСС разполага с правомощието да извърши преценка за обоснованост на предложението на органа по чл. 312, ал. 1 от ЗСВ. Процесуално неоправдано и недопустимо би било да се разглежда по същество въпрос – с постановяване на решение на съответната колегия на ВСС по основателността на искането, предвид установената очевидна неоснователност, което да обосновава ангажирането на дисциплинарната отговорност на съответния административен ръководител.
