DeFakto.bg DeFakto.bg
Успехът на модела в Белгия и Холандия е основан на значителната автономия, която прокурорите в колективните органи имат спрямо главния прокурор
Къде как избират главните си обвинители (по долу)
Освен богата фактология, изводи и анализи, предложеното проучване е безценно за България, нейните политици, юристи, съсловни организации, лобисти и прочее, в годината, в която предстои да бъде избран нов главен прокурор. Мандатът на действащия изтича през януари 2020 година, а според чл. 173 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) процедурата за избор на нов може да започне не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди изтичане на мандата на действащия.
Изследването посочва още, че в държавите членки на ЕС въпросите на назначенията и кариерното развитие на прокурорите обикновено са уредени по различен начин от тези на съдиите, а назначенията, специално на прокурори, в преобладаващия брой държави членки се извършват от едноличен орган (министър на правосъдието, държавен глава). Доминиращият европейски модел при назначенията/избора на главен прокурор има правителството при номинацията и на държавния глава при извършване на самото назначение.
Примери от последните дни като че ли подкрепят европейския модел за издигане и назначаване на Обвинител №1. Във вчерашно изследване на „Трансперънси интернешънъл“, посочило, че сред държавите членки усещането за корупция в България е най – голямо, а днес в друго подобно изследване сочи за пример Чехия и Естония – и в двете държави главният прокурор се избира от правителството по предложение на министъра на правосъдието. А на избори политиците си носят отговорността за несполуките, а не като у нас – никой не отговаря за номинацията. Всеки е прикрит било в задкулисие, било в колективната отговорност.
Проучването показва също, че в държавите, в които законодателният орган участва в процедурата, скандалите и забавянията в назначението се случват значително по-често, отколкото в тези, в които назначението се развива като процес с участието на правителството и държавния глава.
Представяме в обобщен вид изводите от изследването, които сами по себе си са показателни каква реформа е нужна, както и че някой трябва да поема отговорност при избора на следващия главен прокурор.
Ето:
В преобладаващия брой от държавите в ЕС функциите по даване на указания по приложение на правото на прокурорите, функциите по даване на общи указания за приоритетите на наказателната политика и подборът и кариерното развитие на прокурорите са разделени, като най-често за политиката и кариерата на прокурорите отговаря министърът на правосъдието, а главният прокурор отговаря за приложението на наказателния закон.Индивидуалната автономия на всеки прокурор е гарантирана не толкова от институционалната независимост на прокуратурата, колкото от факта, че нито главният прокурор, нито министърът на правосъдието могат да упражняват пълен контрол над кариерното развитие и решенията по отделните наказателни производства.
И тъй като главният прокурор в държавите членки на ЕС отговаря най-вече за въпросите на правото, най-разпространената практика е за поста да се предпочита кандидат, който е прокурор от кариерата – 22-ма от 28-те действащи главни прокурори са работили като прокурори, като имат средно по 21 години прокурорски стаж, около 9 от които са прекарани в най-високото йерархично звено на прокурорската структура.
Главният прокурор в повечето държави членки на ЕС е и важна фигура, която участва във формирането на националната наказателна политика и отговаря за нейното осъществяване заедно с министъра на правосъдието. Затова предпочитаният кандидат за главен прокурор обикновено се ползва с доверието на колегите си вътре в прокуратурата и от него се очаква да генерира и обществено доверие в обективността и безпристрастността на институцията.
В преобладаващия брой случаи обаче главните прокурори не са пряко обвързани с конкретна политическа сила и не са политици. Унгария и Полша рязко се отличават от този модел, доколкото там начело на прокуратурата стои действащ политик (в случая с Полша) и прокурор, който е участвал в политиката (Унгария).
Най-разпространеният вариант на процедура по назначаване на главен прокурор в държавите членки на ЕС е предложението да се прави от орган на изпълнителната власт (правителството/министър на правосъдието), а самото назначение да се извърши от държавния глава (крал/президент), т.е. процедурата се движи от еднолични органи, което дава гаранция за ясна отговорност. Доколкото се вижда от практиката на другите държави членки на ЕС, въвличането на висшия законодателен орган с решаваща роля в процедурите по назначаване и освобождаване на главния прокурор не е разпространен модел. Практикува се само в няколко държави членки на ЕС, които са бивши социалистически републики, и е свързано с по-чести скандали и забавяне на процедурите в сравнение с държавите, при които процедурата по назначаване/освобождаване на главен прокурор се развива с участието на правителството и държавния глава.
В този контекст продължителността на мандата на главния прокурор в България сам по себе си не е проблем: изрична препоръка на Венецианската комисия е главният прокурор или да няма мандат, или той да бъде с максимално дълга продължителност.
Мандатът на главния прокурор в България е 7 години и това е сравнимо с продължителността на заемане на поста в другите държави членки на ЕС.
В държавите членки на ЕС обаче, в които няма мандат на главния прокурор, доминиращата практика е на поста да се назначават хора, които са към края на своята кариера и които след заемане на най-високия пост в йерархията се пенсионират. Така те остават в по- голяма степен независими от правителството при осъществяване на своите правомощия като главен прокурор, защото не се налага да очакват следващо правителствено назначение.
Държавите членки на ЕС предлагат редица различни модели на гарантиране на независимостта на прокурорите чрез въвличането на колективни органи (прокурорски съвети) в управлението на прокуратурата Обикновено те формират становище по кандидатури за назначения в прокуратурата и по кандидатури за поста главен прокурор. В поне два случая обаче начело на прокуратурата изобщо стои колективен прокурорски орган (Белгия, Нидерландия), който участва в определяне на приоритетите на националната наказателна политика и дава указания на прокурорите за нейното изпълнение. Успехът на тези модели е основан на значителната автономия, която прокурорите в колективните органи имат спрямо главния прокурор.
От тази гледна точка преосмислянето на модела на Прокурорската колегия към българския ВСС в посока гарантиране на по-голяма независимост на неговите членове спрямо главния прокурор представлява необходима следваща стъпка за продължаване на реформата на държавното обвинение.
Назначаването на нов главен прокурор на България, което се очаква към края на 2019 година или в началото на 2020 година, ще бъде първата процедура, в която ще бъдат приложени промените в чл. 170, ал. 5 от ЗСВ, които въведоха през 2016 година подробни изисквания към кандидатите за заемане на поста, и по-специално изискването за висока професионална компетентност (знания и практически опит в съответната област на правото). Заради тези изисквания изборът най-вероятно ще се ограничи до професионалисти – прокурори, които вече работят в системата, и с това
България формално ще се приближи до най-разпространения модел в ЕС за утвърждаването на поста главен прокурор на прокурори от кариерата.
Законодателствата в отделните държави обаче рядко посочват изчерпателно критериите, на които трябва да отговарят главния прокурор, и не това е основната гаранция за избор на компетентен прокурор начело на организацията.
Основната гаранция за това се съдържа в ясната политическа отговорност за провеждането на наказателната политика: ако е ясно, че правителството носи отговорност за наказателната политика, то има и интерес да избере компетентен и опитен прокурор начело на прокуратурата.
Къде и как избират или назначават на главен прокурор?
(От изследването)
Австрия Президентът на страната назначава главния прокурор по предложение на министъра на правосъдието. Взема се становище от горната камара на висшия законодателен орган.
Белгия Кралят назначава главен прокурор, по предложение на министъра на правосъдието, което преди това е гласувано от Висшия съдебен съвет.
България Пет от членовете на ВСС или министърът на правосъдието предлагат номинация, по която решение взема ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3. Предложението се изпраща
до президента, който назначава главния прокурор. Президентът може да откаже веднъж.
Великобритания (Англия и Уелс)
Обявява се открит конкурс за Директор на държавното обвинение и ad hoc комисия оценява кандидатите. В комисията влизат поне един председател на съд и един от директорите в прокуратурата. Министърът, отговорен за държавната служба ръководи комисията. Тя предлага няколко кандидати. Министърът на правосъдието избира един от тях и го назначава.
Германия Федералният министър на правосъдието предлага главния прокурор, а президентът на страната го назначава със съгласието на горната камара на федералния парламент (Бундестага)
Гърция Президентът назначава главния прокурор, по предложение на правителството.
Дания Министърът на правосъдието предлага главния прокурор.
Естония Правителството назначава главния прокурор, по предложение на министъра на правосъдието. Правната комисия на парламента се произнася със становище по кандидатурата.
Ирландия Създава се ad hoc комисия за провеждане на избора. В комисията влизат председателят на Върховния съд, председателите на отделните адвокатски колегии, висши правителствени служители. Комисията може да предложи един или няколко кандидати за директор на държавното обвинение. Назначението се извършва от правителството.
Испания Кралят назначава главния прокурор по предложение на правителството. Обикновено предлагат само един кандидат. По кандидатурата се взема становището на Генералният съвет
на съдебната власт.
Италия Висшият съвет на магистратурата избира главен прокурор, като взема становището на министъра на правосъдието.
Кипър Президентът на републиката назначава главния прокурор.
Латвия Парламентът избира главния прокурор въз основа на предложение на председателя на Върховния съд. По предложението се взема становище от Съдебния съвет.
Литва Президентът назначава главния прокурор след одобрение от парлазначава главния прокурор въз основа на предложение на министъра на правосъдието. По предложението се произнася с решение и цялото правителство.
Люксембург Великият херцог назначава главния прокурор въз основа на предложение на министъра на правосъдието. По предложението се произнася с решение и цялото правителство.
Малта Президентът на страната назначава главния прокурор въз основа на предложение на министър-председателя.
Нидерландия Правителството назначава главния прокурор въз основа на предложение на министъра на правосъдието.
Полша Президентът на страната назначава цялото правителство, вклчително и главния прокурор, който е и министър на правосъдието, въз основа на предложение на министър-председателя. До две седмици след това целият състав на правителството трябва да бъде гласуван и в парламента.
Португалия Президентът на страната назначава главния прокурор, въз основа на предложение на правителството. Главният прокурор е единственото политическо назначение в прокуратурата и
няма предварително зададени критерии за избор на кандидата, може дори да не е юрист. Правителството обаче обикновено предлага прокурор от кариерата.
Румъния Президентът на страната назначава главен прокурор, въз основа на предложение на министъра на правосъдието. Висшият съвет на магистратурата се произнася със становище
по кандидатурата. Президентът може да откаже назначението, но само с мотивирано решение.
Словакия Президентът назначава главния прокурор по предложение на парламента.
Словения Обявява се открит конкурс и министърът на правосъдието изпраща всички допустими кандидати за становище на Висшия прокурорски съвет. Парламентът избира главен
прокурор, като преди това взема становището на правителството.
Унгария Парламентът избира главен прокурор с квалифицирано мнозинство от две трети въз основа на предложение на президента на страната.
Финландия Президентът на страната назначава главния прокурор въз основа на предложение на правителството.
Франция Президентът на страната назначава главния прокурор въз основа на предложение на министъра на правосъдието. По номинацията се взема становище от Висшия съвет на
магистратурата.
Хърватска Парламентът избира главния прокурор въз основа на предложение на правителството. Взема се предварително становище от Правната комисия на парламента.
Чехия Правителството назначава главния прокурор въз основа на предложение от министъра на правосъдието.
Швеция Правителството назначава главния прокурор.
