Последни новини
Home / Законът / Кой, как и какви неустойки търси за Ларгото

Кой, как и какви неустойки търси за Ларгото

Defakto.bg

Обявената днес от Елена Йончева афера “Ало, Банов съм!” (по определението, дадено му от депутатката) разбуни духовете, дори институционалните.

Реакцията на прокуратурата вече е известна – започва проверка. Реакцията на самия министър на културата Боил Банов също – отхвърля всички обвинения, че е уреждал неплащане на неустойки за над 700 хил.лв. на държавата за ремонта на Ларгото.

Но измежду тези събития се развиват и други, конкретно свързани с конкретната поръчка, изпълнена включително с евросредства.

Най-вече е любопитно кой, как и какви неустойки е търсил от изпълнителя на обществената поръчка.

А проверка на Де факто установи, че единственият, внесен от Министерството на културата, иск е отхвърлен на първа инстанция от Софийския градски съд. Основно с мотива, че ищецът не е изпълнил задълженията си по закон да представи количествено стойностна сметка на извършените работи по сключения договор и най-вече на онези, които са били забавени.

В парламента

В парламента настоящият депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов (министър на културата в цитирания период, чийто заместник е бил Банов) обяви, че за Ларгото  са направени “европейски и всякакви одити”. Както и че е имало забавяне на строителя, за което Рашидов като министър е подписал “заповед да отиде на съд тази неустойка за неизпълнение”. “Значи съм реагирал!”, обобщи той.

Депутати от БСП обаче опонираха, че са сигнализирали за други пари, извън предявения иск. Това заявява Димитър Данчев от БСП пред журналисти в Народното събрание. И обяснява – цитираните от Рашидов пари представляват неустойка за “неупражнен контрол и забава” на стойност 753 796 лв., която в действителност е поискана от Министерството на културата. Но отправените от Елена Йончева обвинения са за опрощаването на други пари, над тази сума, за които сметка изобщо не е била търсена.

“Те са 5 акта номер 10, по които допълнителната неустойка, която би следвало да бъде събрана, е в размер на 730 и няколко хиляди лева. Допълнително към нея, ако се установи наистина това, което ни е съмнението, че има фалшифицирани актове номер 10, би следвало да се потърси и да се усвои гаранцията за изпълнение, която би била в размер на още 315 хил. лв. Общо говорим за над милион лева.”, пресмята Данчев.

В съда

Искът на Министерството на културата е внесен в СГС през януари 2017 г. Първоначално той е срещу Дружеството по ЗЗД “Антична Сердика” и участвалите в него фирми “Пътища и мостове” ЕООД, “Реставрация” ЕАД, “Пътстрой-Варна” ЕООД и “Финанс груп 2013” ЕООД и е за сумата от 753 796,08 лв. – неустойка за забава за периода 21.01.2016 г. – 25.02.2016 г., дължима по т.47.1 от договор N РД 11-03-23/08.04.2015 г.

Впоследствие ДЗЗД “Антична Сердика” е зачертана като ответник по една проста причина – дружествата по ЗЗД, създавани за обединяване на дейност и постигане на обща цел са неперсонифицирани и не могат да поемат права и задължения.

А с решение от 28 декември 2017 г. съдия Никола Чомпалов отхвърля предявения от Министерството на културата иск и го осъжда да плати на една от фирмите-ответници съдебните й разноски в размер на 25 600 лева.

Из мотивите на СГС:

“Неустоечната клауза по т.47.1 от договора, според която при забавено изпълнение се начислява неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден върху  цялата цена за изпълнение на договора, но не повече от 20 % от цялата цена за изпълнение на договора, е неприложима при забавено изпълнение само на част от поръчката. Неустоечна клауза, която предвижда начисляване на обезщетение за забавата на част от задължението, но в размер на лихвен процент върху цялата стойност на договора, излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции. При наличие на забава за изработката в срок само на част от възложените работи, а не на цялата поръчка, неустойката би имала обезщетителна и наказателна функция, когато се начислява само върху стойността на изпълнените със закъснение работи, защото така ищецът би се обезщетил именно за вредите от забавата да се изработят в срок съответните работи, а изпълнителят би се санкционирал именно за забавеното изпълнение на тези работи. В противоречие с добрите нрави е при наличие на забава само за някои от възложените работи, неустойката да се начислява не върху стойността на тези изпълнени със закъснение работи, а да се начислява върху стойността на всички възложени с договора работи, включително и върху стойността на изпълнените в срок работи.

 Дори и да отчетат констатациите в  акта от 29.01.2016 г. на държавната приемателна комисия, би следвало да се приеме, че е налице забава само за описаните в акта работи. Следва да се спомене, че ищецът не е изпълнил задължението по чл.190 ГПК да представи количествено стойностна сметка към процесния договор, с което е създал пречки за установяване стойността на работите, които са описани в акта на държавната приемателна комисия. Освен това ищецът не е изпълнил указанията на съда по чл.145 ал.2 ГПК да изложи твърдения за тяхната стойност.

 С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.”

Това решение е оспорено пред Софийския апелативен съд, където делото е висящо.

About De Fakto

Проверете също

Обнародвано: Личните лекари ще издават електронни направления за PCR, в сила е и редът за изплащане на компенсации за К-19

В днешия брой 101 на Държавен вестник са обнародвани промените към Националния рамков договор, с …

Омбудсманът Диана Ковачева поиска спешни промени срещу ескалацията на домашно насилие

В деня на Международния ден на ООН за борба с насилието над жени Омбудсманът Диана …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.