Валидна е поетапната забрана на равнището на ЕС на цигари и тютюн за ръчно навиване на цигари с вкусово-ароматни качества . Тази забрана не нарушава нито принципите на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност, нито принципа на свободно движение на стоките, обяви Съдът на ЕС по дело C-220/17 Planta Tabak-Manufaktur Dr. Manfred Obermann GmbH & Co. KG/Land
Berlin.
Казусът:
Германското предприятие „Planta Tabak“ произвежда и предлага на пазара тютюневи изделия, по-специално ароматизиран тютюн за ръчно навиване на цигари. То е поискало от Административен съд Берлин, да установи, че някои германски разпоредби относно забраната на овкусители, шокиращите фотографии и забраната за реклама на овкусителите не са приложими към неговите изделия. С тези разпоредби е транспонирана Директивата от 2014 г. относно тютюневите изделия1, чиято валидност Planta Tabak оспорва.
Тъй като изпитва съмнения относно валидността и тълкуването на съответните разпоредби от Директивата, немският съд е поискал от Съда на ЕС тълкуването й.
Решението:
С днешното си решение Съдът оповестява, че е валидна забраната за пускане на пазара, считано от 20 май 2016 г., на цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари с вкусово-ароматни качества. Условието е обемът на продажбите в рамките на целия ЕС да е под 3 % за категориите цигари и тютюн за ръчно свиване на цигари, и считано от 20 май 2020 г. — в останалите случаи.
Обстоятелството, че Директивата не уточнява изделията, чийто обем на продажбите се равнява на 3 % или повече и че не предвижда конкретния ред за определянето им, не означава, че тя нарушава принципа на правна сигурност. Редът, по който следва да се определи дали за дадено тютюнево изделие е достигната границата от 3 %, трябва да се установи съгласно вътрешното право на съответната държава членка, посочва съдът.
Разграничаването в зависимост от обема на продажбите е обективно обосновано и поради това не нарушава принципа на равно третиране. Всъщност законодателят на Съюза е имал право да предприеме поетапни действия и да предостави на потребителите на изделия с по-голям обем на продажбите необходимото време, за да ги заменят с други изделия, се казва в решението.
Забраната за пускане на пазара на тютюневи изделия с вкусово-ароматни качества също така не надхвърля явно необходимото, за да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и поради това не нарушава принципа на пропорционалност. Не се и оспорва, че някои овкусители са особено привлекателни за последните и улесняват започването на употреба на тютюневи изделия.
Освен това, макар разглежданата забрана да представлява ограничение на свободното движение на стоки, това ограничение се явява обосновано поради претеглянето на икономическите последици от него и императивната цел да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве.
Що се отнася до сроковете за транспониране на директива в националното право, Съдът уточнява, че държавите членки нямат право да установяват допълнителни срокове за транспониране наред с предвидените в директивата.
В това отношение Съдът отбелязва, че срокът от две години, с който са разполагали държавите членки, за да приемат необходимите разпоредби, за да транспонират Директивата и да гарантират, че съответните икономически оператори разполагат с достатъчно време, за да се съобразят с изискванията на тази директива, е достатъчен с оглед на принципа на пропорционалност.
Що се отнася до забраната да се използва информация относно вкус, мирис, овкусител или друга добавка, Съдът уточнява, че Директивата задължава държавите членки да забранят използването на такава информация, дори ако информацията не е рекламна и използването на съответните съставки продължава да е разрешено.
Всъщност законодателят на Съюза не е искал да направи разграничение между рекламната информация и информацията, която не е рекламна.
Що се отнася до забраната върху етикетите на потребителските опаковки, върху външната опаковка и върху самото тютюнево изделие да се поставят марки, които се отнасят до овкусител, Съдът отбелязва, че това ограничение не се равнява на лишаване от право на собственост, а само на ограничаването му. Директивата оставя на притежателите на такива търговски марки свободата да ги използват по всякакви други начини — по-специално посредством продажба на едро.
Освен това, тъй като тютюневите изделия, притежаващи вкусово-ароматни качества, улесняват започването на употреба на тютюневи изделия и оказват влияние върху моделите на употреба, тази забрана е от естество да намали привлекателността им и е в съответствие с признатите от Съюза цели от общ интерес, тъй като допринася за гарантирането на високо равнище на защита на общественото здраве.
1 Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на
законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството,
представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО
(ОВ L 127, 2014 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 150, 2015 г., стр. 24)
www.curia.europa.eu