DeFakto.bg DeFakto.bg
Нов протест срещу екстрадиция на български гражданин ще се проведе пред Съдебната палата от 18 часа днес. Той е организиран от близките на Росен Йосифов, обвинен, че подпомогнал схема за пране на пари чрез търговия с криптовалута, т.нар. биткойни, съобщи БНР.
Подобно и на други случаи, действията, за които е обвинен българинът в САЩ, са извършени онлайн, в конкретния случай чрез неговата платформа за купуване и продаване на биткойни, която действа легално. А близките му са категорични – той не е престъпник.
Това е пореден протест срещу предаване на български гражданин за съдене в Съединените щати. Особено нашумяха случаите с Гергана Червенкова и Желяз Андреев, който, в крайна сметка, не бяха екстрадирани. Но се случи след дипломатическа намеса и оттегляне на американското искане.
Искането за предаването на Йосифов е от началото на декември 2018 г. На 18 декември първата инстанция – Софийският градски съд разрешава екстрадицията, на 24 януари решението е изцяло потвърдено от Софийския апелативен съд. Процедурата е по Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и по двустранния договор за екстрадиция между България и САЩ. Искането е отправено в началото на декември.
Обвинението, най-общо, е за участие в организирана престъпна група и пране на пари. Според твърденията на обвинителите от САЩ в групата участват основно румънски граждани. А схемата е елементарна – поместват фалшиви обяви – например за коли, в сайтове за онлайн аукциони, изпращат на жертвите на измите фалшиви фактури, обченят парите в биткойни, а после продават криптовалутата – и чрез платформата на Йосифов.
Българинът не е участвал в престъпни схеми, никога не е ходил в САЩ или в Румъния, клиентите на компанията му са хиляди и е абсурдно да му се търси отговорност, и то в Америка, за техни действия, настоява дъщерята на Росен Виктория Йосифова-Кънева.
В мотивите на решението на СГС се казва, че всички изисквания по двустранния договор за екстрадиция са изпълнени. Съдът отбелязва и друго:
„В производството по екстрадицията молената държава не притежава възможност за извършване на преценка доколко са налице доказателства за съпричастност на българския гражданин (в конкретния случай) към престъпленията, чието осъществяване са му вменени във вина и това е така именно поради съществуващата презумпция за наличие на основателна причина у издаващия орган за издаване на молба за екстрадиция. Ето защо възраженията на страните свързани с оспорване доказателствата по делото и направените изводи в този смисъл съдът намира , че не следва да бъдат обсъждани„.
С две думи – производството изглежда формално и, ако са представени всички нужни документи, основания за отказ няма. В същото време, както стана дума по-горе, все пак има и непредадени наши граждани.
Де факто попита Министерство на правосъдието на какъв етап е производството по екстрадицията след окончателното съдебно решение. Чакаме отговор.
