DeFakto.bg DeFakto.bg
Не се инатете, поне кажете какво не ви харесва, призова Крум Зарков
Учудващо, без никакъв дебат, парламентарното мнозинство отхвърли на първо четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), внесени от Крум Зарков и депутати от БСП.
Проектът, внесен миналата пролет, предвиждаше занапред граждани и фирми да могат да ангажират отговорността на държавата за нарушения на всички права, гарантирани от Евроконвенцията за защита правата на човека и основните свободи, извършени от разследващите и от органите на съдебната власт. В момента отговорността по ЗОДОВ е за незаконни арести, обвинения и наказания и за мудно правосъдие. В същото време България е най-често осъждана в Страсбург за липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита.
В проекта имаше и други важни промени. А предстои да се реши и дали по ЗОДОВ да се търси отговорност и за нарушения на европейското право след решението на Съда на ЕС по казуса на вложители в КТБ.
В същото време от юни насам предложенията на депутатите от левицата не са разгледани от правната комисия, първоначално в изчакване да постъпят повече становища. Те обаче отдавна са налице, повечето – подкрепящи промените (включително от страна на омбудсмана Мая Манолова и на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека и Михаил Екимджиев). Несъгласие, но само с един от текстовете, е изразило Министерството на правосъдието.
Защо, в крайна сметка, мнозинството се противопостави на разширяването на възможностите за съдене на държавата и общините за вреди не стана ясно, въпреки проведените две гласувания – по искане на Зарков имаше и прегласуване.
Резултатите при първото гласуване бяха: 60 „за“, 2 „против“, 99 „въздържали се“. „Сигурен съм, че колегите са се объркали, не казвате какво не ви харесва, знаете, че законът е необходим, знаете, че е важно, след пет минути ще гледаме доклад защо ни осъждат в Страсбург. Не се инатете, поне кажете с какво не сте съгласни!“, призова Крум Зарков.
Последва прегласуване: 57 „за“, 34 „против“, 63 „въздържали се“.
Какво се предлагаше?
Предложенията са няколко. Първо, ЗОДОВ да предвиди носене на отговорност и за вредите, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове (чл.1, ал.1). Промяната се налага, за да се преодолеят последиците от Тълкувателно решение 2 от 27 юни 2016 г. на Върховния административен съд, обявило, че вредите, причинени на граждани или юридически лица по повод подзаконов нормативен акт, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ. Това решение е подписано с „особено мнение“ от 32 съдии, прегражда пътя на гражданите за защита от вреди и необходимите гаранции очевидно трябва да се създадат по законодателен път, заявяват депутатите.
Второ, в ЗОДОВ да се въведе „Отговорност за дейност на разследващите органи и органите на съдебната власт за нарушения на Конвенцията„, предвижда проектът. Занапред държавата, освен за незаконни арести, обвинения, наказания, мудно правосъдие да отговаря и за „вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушения на други права, защитени от Конвенцията, извършени от разследващите органи или органите на съдебната власт“ (чл. 2в, ал.1). Като тези искове се разглеждат по реда на ГПК.
Всички доклади на министъра на правосъдието за изпълнение на решенията на Евросъда по правата на човека досега открояват, че в България няма генерално ефективно вътрешноправно средство за защита съгласно чл. 13 от Конвенцията, заради което страната ни продължава да е осъждана в Страсбург. Нещо повече, според последния доклад, който предстои да бъде обсъден в парламента, „по вида материални нарушения, установени от ЕСПЧ в осъдителните решения срещу България, най-многобройни са нарушенията на правото на ефективни вътрешноправни средства на защита по чл. 13 от Конвенцията„, се казва в мотивите към проекта. Промяната създава правни основания за търсене на обезщетения за вреди за нарушения на всички гарантирани от евроконвеницята права, а не само на правата на свобода и сигурност и на справедлив процес.
И още – с друга промяна (създаване на чл. 2г), в главата за отговорността за действия на правозащитните органи се въвежда отговорност на държавата и общините и за вреди, причинени от действията на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Като тези искове се разглеждат по реда на АПК.
Това ще помогне да се преодолее противоречието при определянето на „административна дейност“ по ЗОДОВ, когато става дума за действия на полицейските органи, обясняват депутатите-вносители. Проблемът е установен от Евросъда в решенията по делата „Гуцанови срещу България“ от 2013 г., както и „Димова-Иванова и Иванов срещу България“ от 2018 г.
Трето, законът урежда какво се случва, когато искът е подаден пред съд, който е и ответник по него. В тези случаи „съдът изпраща иска на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд“ (чл. 7, ал. 2), предвижда проектът.
Конкретният повод е решението на ЕСПЧ по делото „Боян Господинов срещу България“ от 5 април 2018 г., с което е прието нарушение на правото на безпристрастен съд от Окръжния съд в Стара Загора, който бидейки ответник по дело за мудно правосъдие е гледал и наказателен процес срещу жалбоподателя.
