Най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже са постановили Окръжните съдилища в България в периода 2012-2017 г. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% от тях – те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори – като в 44 на сто от прегледаните случаи извършителят е бивш или настоящ партньор на убитата жена. Очевидна е корелация между взаимоотношенията на убийците с техните жертви и извършените престъпления. На този фон, българският съд продължава да приема ревността за “смекчаващо вината обстоятелство”, което е недопустимо, посочва Българсикят хелзинкски комитет.
Прегледът на съдебната практика, извръшен от БХК, показва още, че всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие, а всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца. 62% от жертвите са убити в дома си.
БХК е създал платформата ubita.org в отговор на спешната нужда от системно събиране на данни за случаите на убийства на жени и по-специално – на случаите, които могат да бъдат определени като фемицид в България. Сайтът съдържа база данни със 141 осъдителни присъди по дела за умишлени убийства, опити за убийства и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда. Пострадалите са жени на 14 или повече години, а извършителите са мъже. Присъдите са постановени в периода 2012-2017 г. от окръжните съдилища, които са разгледали делата като първа инстанция.
Платформата за системно събиране за случаи на убийства съдържа данни със 141 осъдителни присъди по дела за умишлени убийства, опити за убийства и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда. Пострадалите са жени на 14 или повече години, а извършителите са мъже. Присъдите са постановени в периода 2012-2017 г. от окръжните съдилища, които са разгледали делата като първа инстанция.
Официалната статистика в България не включва данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, също не се документират и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики. Липсата на данни и анализи спомага единствено за прикриване на мащабите на проблема, на факторите, които допринасят за неговата устойчивост и на начините за неговото премахване. Според БХК е невъзможно да се преборят “невидими” проблеми.
В седмичната програма на парламента са заложени за окончателно гласуване промените в Наказателния кодекс срещу домашното насилие. Те предвиждат до пет години затвор за психически тормоз и преследване в условията на домашното насилие. Предлага се също тормозът извън семейството да се наказва със затвор до една година или пробация.