И апелативният съд в София отряза иска на Министерството на културата за Ларгото

Втората инстанция потвърждава изцяло решението на СГС, искът на ведомството е бил непрецизен

Скандалът „Ало, Банов съм!“ днес отекна в ново съдебно решение.

Втората инстанция – Софийският апелативен съд изцяло потвърждава решението на СГС, с което искът на Министерството на културата за 753 796 лв. неустойки за неизпълнени ангажименти при ремонта на Ларгото, е отхвърлен като неоснователен. Това съобщиха от апелативния съд.

Скандалът нашумя след като  Елена Йончева оповести факти за ощетяване на държавата от страна на министър Боил Банов, а прокуратурата мълниеносно се захвана да ги проверява. Напомняме, че тръгналия съдебен процес е за забава  в периода след 20 януари 2016 г., когато изтича договорът за Ларгото.  Инициатор  на заведеното  дело е Агенцията за държавен финансов контрол, която установява нередности по приключването на ремонта, а министерство е било длъжно да предяви иск за неустойки, нещо което бившите и настоящите му  управленци премълчават.

Оповестните записи от  Елена Йончева, в които гласът на Банов предлага  антидатиране на документи,  са от друг период на 2015  г., които именно прокуратурата проверява.  Там твърдяното  ощетяване на хазната е друго – за  700 хиляди  лева.  За  тях съдебни дела няма, все още.  

Инак, по вече тръгналия процес за 753 796 лв. , които финансистите смятат,  че трябва да влязат в бюджета на  държавата,  е  известно  решението на СГС като първа инстанция.  В него изрично се подчертава,  че искът на Министерството на културата е непрецизен – исканата неустойка е по текстове от договора за ремонта, които са били изпълнени.  А министерството не е направило поисканите от съда разчети за други забави. 

Днес излезе  решението на  Софийския апелативен съд, втора инстанция  по казуса.  То е постановено от Галина Христова, Васил Христакиев и С.Станимирова. Не е  окончателно, може да се оспори пред ВКС, който пък ще преценява дали изобщо да допусне казуса до касационен контрол.

Но, доколкото виждаме, това не снема от дневен ред поставените въпроси дали един зам.министър, настоящ министър, е „съдействал“ за ощетяване на държавата.

Из решението на апелативния съд:

В подкрепа на извода, че възложителят-ищец е приел работата по договора с подписването на първия Акт обр.15 от 25.01.2016 г. е и обстоятелството, че след приемането на строежа, възложителят на осн. чл.177 от ЗУТ е подал заявление до ДНСК за назначаване на Държавна приемателна комисия/тъй като строежът е от първа категория/, която да издаде Акт обр.16 – разрешение за ползване.Това разрешение според чл.177,ал.2 ЗУТ за този тип строежи е необходима предпоставка за въвеждането в експлоатация на обекта.
С оглед безспорно установените факти съдът намира, че възложените с Договора работи по етап II са били приети от възложителя на 25.01.2016 г., когато е подписан акт обр.15. Ищецът е бил уведомен от изпълнителя за изпълнението на поръчката и за готовността да му бъде предадено изработеното преди крайния срок – с писмо изх.№ П-АС-157 от 30.12.2015 г.,който факт е потвърден в съд.заседание от процесуалния представител на ищеца. И тъй като не е оказал необходимото съдействие, поради неговото поведение /бездействие/ първия Акт. образец 15 е подписан 5 дни след крайния срок – 20.01.2016г. В случая е налице забава на кредитора. Както е приел и първоинстанционният съд, след като не е оказал необходимото съдействие, ищецът не може да черпи права от неправомерното си поведение.
Констатираните в протокола на Д. от 29.01.2016 г. неизвършени СМР не оказват влияние върху отговорността на изпълнителя за неустойка, тъй като такава в чл.47,ал.1 от договора, на която се позовава ищеца, е уговорена за забавено изпълнение. За другите видове неточно изпълнение е уговорена неустойка в различен размер в следващите алинеи на чл.47.

Предмет на исковата претенция обаче е неустойка по чл.47,ал.1 от договора, свързана с твърдението за забавено изпълнение.Тъй като Акт обр.15 от 25.01.2016 г. е подписан без забележки, следва да се приеме, че възложената по договора работа е изпълнена в цялост и без недостатъци.
В обобщение може да се направи изводът, че възложените с процесния договор строителни работи по етап III са били изпълнени още към 29.12.2015 г., т.е преди крайния срок -20.01.2016 г. Строителните работи по етап II са били изпълнени също преди крайния срок, но поради бездействието на ищеца са предадени на 25.01.2016 г., когато е подписан първият Акт обр.15. Поради това за закъснението от 5 дни изпълнителят е освободен от отговорност. След като не е налице забава, в полза на ищеца не е възникнало вземане за обезщетение в размер на уговорената в клаузата на чл.47,ал.1 от договора неустойка.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.