DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на Съюза не обвързва гражданите си със задължение да са заети с дейност в една държава членка, за да получават в нея семейни обезщетения за децата си, които пребивават в друга държава членка. Това е решение на Съда на ЕС по дело C-322/17 Юджин Бугати ( Eugen Bogatu) -Minister for Social Protection
Информираме за решението на Съда, защото актовете му са меродавни за всички подобни случаи, а много български граждани отдавна потърсиха реализация зад граница.
Случаят
През януари 2009 г. Юджин Бугати, румънски гражданин, който пребивава в Ирландия от 2003 г., е поискал от ирландските власти да му бъде отпуснато обезщетение за двете му деца, които пребивават в Румъния.
Бугати работи в Ирландия между 2003 г. и 2009 г. След като губи работата си през 2009 г., той получава обезщетение за безработица, зависещо от вноски (2009—2010), след това обезщетение за безработица, независещо от вноски (от април 2010 г. до януари 2013 г.) и накрая — обезщетение по болест (2013—2015).
Ирландските органи отпускат на Бугати семейни обезщетения, с изключение на периода от април 2010 г. до януари 2013 г. Основание за отказа е обстоятелството, че според тях през посочения период молителят не е отговарял на нито едно от условията, които дават право на семейни обезщетения за неговите пребиваващи в Румъния деца, тъй като не е извършвал дейност като заето лице в Ирландия, нито е получавал там зависещо от вноски обезщетение.
Бугати е оспорил това решение с аргумента, ирландските органи неправилно тълкуват правото на Съюза.
Сезиран със спора High Court (Висш съд, Ирландия) отправя до Съда на ЕС въпроса дали Регламентът за координация на системите за социална сигурност1 трябва да се тълкува в смисъл, че за да има лице, чиито деца пребивават в друга държава членка, право на семейни обезщетения в държавата членка на пребиваването си, е необходимо то да извърша дейност като заето лице в последната държава членка, или тя да му изплаща парично обезщетение поради или вследствие на такава дейност.
Решението
В днешното си решение Съдът посочва, че в описаната хипотеза Регламентът не изисква едно лице да има статута на заето лице, за да има то право на семейни обезщетения.
Освен това Съдът отбелязва, че от контекста и целта на Регламента следва, че семейните обезщетения за пребиваващи в друга държава членка деца могат да се дължат на различни основания, а не само поради извършването на дейност като заето лице.
Съдът подчертава също, че Регламентът предоставя право на семейни обезщетения и на други категории лица, а не само на заетите лица.
И отбелязва, че Регламентът не поставя правото да се получават семейни обезщетения за пребиваващи в друга държава членка деца в зависимост от изискването молителят да получава парични обезщетения поради или вследствие на дейност като заето лице.
Ето защо изводът на Съда е, че за да има дадено лице право на семейни обезщетения в компетентната държава членка за своите деца, които пребивават в друга държава членка, не е необходимо нито това лице да извършва дейност като заето лице в първата държава членка, нито да получава от нея парично обезщетение поради или вследствие на такава дейност.
1 Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, поправка ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).
