Въпроси: „От кога трябва да ми се изплати обезщетение от шест заплати поради придобито право на пенсия – от датата на възникване на правото или от
прекратяване на трудовия договор? Благодаря“(М. Благоева).
„Аз съм държавен служител и пенсионер. Предстои ми освобождаване по чл. 103, ал. 1 т. 4 от Закона за държавния сружител. Имам 18 г. стаж в администрацията. Полагат ли ми се шест заплати поради пенсиониране?“(Л. Лазарова)
Обезщетението от две, шест или десет заплати, поради придобито право на пенсия се дължи от момента на прекратяване на трудовия или служебния договор, а не при възникване на правото за пенсиониране. С други думи, нашата читателка, поставила въпроса от кога й се дължи обезщетението, трябва да знае, че това ще е моментът, когато й бъде връчена заповедта за освобождаване от работа.Бонусът при пенсиониране е предвиден и в Кодекса на труда, и в Закона за държавния служител. И в двата закона е посочено, че правото на това обезщетение възниква, ако са налице условията за пенсиониране – осигурителен стаж и възраст. Категорично е посочено обаче, че то се изплаща при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение. Според описания стаж, изглежда логично читателката на втория въпрос да има право на въпросното обезщетение при прекратяване на договора й. Нямаме обаче конкретни данни за по категоричен отговор.
Самият размер на обезщетението зависи от продължителността на стажа при един и същ работодател или орган по назначението.
В Кодекса на труда е посочено, че обезщетение при пенсиониране се дължи само при прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието за това. То се изплаща дори когато уволнението е резултат на дисциплинарно наказание. Друго задължително условие за плащане на обезщетение от шест заплати е работниците и служителите да са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж.Ако стажът е по-малък, обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по Кодекса на труда е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено.
В чл. 222, ал.4 от Кодекса на труда изрично е записано, че работодателят дължи обезщетение в размер на шест или две бутни трудови възнаграждения на работниците или служителите, ако отговарят и на условията за ранно пенсиониране.
По Закона за държавния служител обезщетението се изчислява от основната заплата, но за броя на заплатите, включени в него е предвиден по-висок праг.
Обезщетението за придобито право на пенсия е в размер 50% от месечната му основна заплата към момента на прекратяване на служебното правоотношение за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати (чл. 106, ал. 3, изр. първо от Закона за държавния служител).
Ако служителят е работил в една администрация през последните 10 г., той има право на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати, а когато стажът му е по-малко от 10 г. – на две, ако това е по-благоприятно за него. (Чл. 106, ал. 3, изр. второ от Закона за държавния служител).
В случай на отказ или неправилна преценка за размера на обезщетението, спорът се решава от съда в 3-годишен срок от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който вземането е трябвало да бъде платено, в разглежданите случаи – от деня на прекратяване на правоотношенията.
От 1 януари 2015 г. бе отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, според която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо работещите да прекратяват трудова си дейност. С днешна дата, това означава, че работник или служител по КТ или по ЗДсл с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да се пенсионира, без да прекратява трудовия си договор.
Справка: чл. 222, ал. 3; чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда и чл. 106 от Закона за държавния служител.
До 28.02.2019г. работех като държавен служител в НЗОК . На 01.03.2019г. ми беше прекратено служебното правоотношение по чл. 103 ал.1 т.4, изречение трето от Закона за държавния служител. Имам 19 години трудов стаж в тази институция, но въпреки това не ми беше изплатено обезщетение от шест заплати поради придобито право на пенсия. Какво трябва да направя за да получа полагащото ми се обезщетение?
РАБОТЯ В ТРЪБНА МЕБЕЛ КАТО ОТК ОТ10Г И 6МЕС ПРЕСТОИ МИ ПЕНСИОНИРАНЕ ПО ВЪЗРАСТ 61Г И 4 МЕС С40Г ТРУДОВ СТАЖ ИМАМ ЛИ ПРАВО НА 6 БРУТНИ ЗАПЛАТИ ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ПРЕДПРИЯТИЕТО ОБЕВЯВА ФАЛИТ
Има ли определен срок за изплащане на паричното обезщетение или се изплаща заедно с прекратяване на служебното правоотношение при еднмесечно предизвестие от работодателя?
Практиката е да се изплаща едновремеенно с прекратяване на тр. договор. Неизплатените задължения могат да бъдат търсени в 3-годишен срок от прекратяването на договора.(чл.358 от КТ)
Въпросът ми е следният:
Имам придобито право на пенсия и получавам такава от няколко месеца, но продължавам да работя повече от 10 години при един и същи работодател.
Ако работодателят ме съкрати от работа и се регистрирам на борсата, губя ли правото на обезщетение в размер на 6 работни заплати съгласно чл.222 ал.3 от КТ?