Съдия Георги Николов: Командироването ми в Административен съд София – област не вреди на нито един друг съд в страната

Defakto.bg

Обсъждане в Съдийската колегия на кадровата ситуация в деветтe районни съдилища в София-окръг от 22 януарит т.г. ,  очерта  остър конфликт, свързан с командироването и зеещи празни места в по-малките съдилища.   Дискусията бе предизивикана от   ултиматум  на председателя на РС-Ихтиман Радослава Йорданова, заявила, че ако не получи още един магистрат –  подава оставка като началник.  Председателят на Софийския окръжен съд Пламен Петков тогава обясни,  че не може да „вземе“ нито един съдия от от осемте РС в региона и да го прати в Ихтиман,  но не заради свръхнатовареност, а поради наличието на командировани магистрати в Софийския окръжен съд и в Административен съд – София-област, и по други причини.

По този повод членът на Съдийската колегия, съдия Олга Керелска се обърна с въпрос към председателя на ВАС Георги  Чолаков –  какво е обосновало решението му да командирова бившия вече председател на РС-Сливница  (Георги Николов) в Административен съд -София-Област?

Добави: „За този съд, ние няколко пъти сме говорили, за неговата ниска натовареност, за неговата висока привлекателност и за това как непрекъснато увеличаваме щатовете и там отиват хора според мен, не по общия ред, а с оглед някакви лични познанства, привилегии, обосновани от едно или друго и т.н., все неща нелицеприятни и създаващи впечатление, че системата работи добре и не се подхожда еднакво към всички колеги, и вместо да решаваме проблеми ние създаваме нови“.

Изказването й предизвика брожение  сред съдиите в Административен съд – София-област, научи Де Факто. А съдия Георги Николов, бившият председател на РС Сливница, в  отворено писмо  до ВСС, Съдийската колегия и Керелска, протестира срещу замесването му в  дискусията.  Твърди, че съдия Керелска е злоупотребила с неговото име, злепоставила  е съда,  в който е командирован и е  насочила дискусията в посока, която няма нищо общо с обсъжданите проблеми.  „Не мога да приема, че моето командироване в АССО, случило се преди по – малко от два месеца, се оказа основният препъникамък и се превърна в център на дискусия, свързана със съвършено различни проблеми, поставени за обсъждане на Съвета“.

Според Николов, „евтиния популизъм“,   изопачава ситуацията и пречи да се решават проблемите.  „Не считам, че следва да бъда вкарван в ролята на „изкупителна жертва“ и „човекът-оркестър“, който да обикаля районните съдилища в Софийска област или в страната за разрешаване на натрупвани с години проблеми“, сочи той.  Убеден е, че подобни изказвания не решават проблеми , а създават  „напрежение и усещането за липса на правила“.

Де Факто  отрази горещото заседание от 22 януари.  Сега дава  думата и на засегнатия съдия –   добре е да се чува  повече от едно мнение в конфликтна ситуация.

Ето и цялото му писмо

ДО ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

СЪДИЙСКА КОЛЕГИЯ

НА ВНИМАНИЕТО НА ГОСПОЖА ОЛГА КЕРЕЛСКА

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Георги Николов – съдия в Районен съд – гр. Сливница, командирован в Административен съд София област от 26.11.2018г.

Уважаема госпожо Керелска,

Във връзка с Вашето изказване, отразено в протокол № 2 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.01.2019г. се чувствам задължен да взема отношение, тъй като неколкократно беше споменато моето име и беше засегната професионалната ми чест и лично достойнство, както и бяха изречени множество несъстоятелни квалификации по отношение на институцията, в която в момента правораздавам.

Искрено съм изненадан от Вашето лишено от логика и неподкрепено с аргументи предложение, именно аз, измежду всички съдии в района на Окръжен съд – София, да бъда „местен“ от съдия в РС – гр. Сливница в РС – гр. Ихтиман, за да се решат, макар и временно, кадровите проблеми в последния.

Не мога да приема, че моето командироване в АССО, случило се преди по – малко от два месеца, се оказа основният препъникамък и се превърна в център на дискусия, свързана със съвършено различни проблеми, поставени за обсъждане на Съвета.

Недоумение у мен буди фактът, че основният въпрос, който беше предмет на точка І-ва от дневния ред на заседанието на СК, беше изместен и насочен без никакво основание към съда, в който съм командирован и то с ясната цел този орган на съдебната власт да бъде злепоставен, чрез омаловажаване на дейността, която извършва. Може би тук е мястото да отбележа, че очевидно призваните да осъществяват цялостната кадрова политика в съдебната власт, не са запознати със значително разширената от законодателя компетентност на този съд. Очевидно е, че не се познават реалните факти от страна на конкретен кадровик и се внушават неверни твърдения за натовареността на съда, в който съм командирован. Считам, че развилата се дискусия умишлено и недоброжелателно беше насочена в друга посока и с моето име, и в частност с проблемите на РС – гр. Ихтиман, беше грубо злоупотребено, в търсене на евтин популизъм.

Непонятно е за мен, а както се установи след този дебат и оповестяването му в определени медии, и за множество мои колеги, по какъв начин би могъл да бъде разрешен проблем в РС – гр. Ихтиман (който между другото е натрупван с години, без да е взето отношение от страна на кадровия орган) с „разкомандироването“ на съдия от РС – гр. Сливница. Очевидно е, че в случая търсеният ефект от Вашето изказване е различен от този, насочен към разрешаването на проблема на РС – гр. Ихтиман.

Не считам, че следва да бъда вкарван в ролята на „изкупителна жертва“ и „човекът-оркестър“, който да обикаля районните съдилища в Софийска област или в страната за разрешаване на натрупвани с години проблеми.

Това е така защото:

Към момента имам общ юридически стаж повече от 26 години, 16 от които съдийски. През всичките тези години съм бил в ролята на т.нар. „пътуващ съдия“. Постановил съм хиляди съдебни актове, което е основният измерител за дейността и качеството на работа на един съдия.

Ще си позволя да изложа накратко биографията си като съдия, с цел да прецените дали заслужавам подобно отношение.

Работих като съдия в РС Своге в периода от 2003 г. до 2009 г. През този период съм бил командирован в административно отделение на СОС и имам самочувствието да съм придобил известна квалификация при решаване на казуси по този вид дела.

С Решение от 25.02.2009 г. (прието с пълно единодушие) съм назначен от ВСС за административен ръководител на РС – гр. Сливница. През 2011г. тогавашният председател на СОС – г-н Владимир Иванчев ми предложи да бъда командирован като съдия в Софийски окръжен съд, наказателно отделение. (за сведение, през 2011 г. не съществуваше пречка административен ръководител да бъде командирован.) Мотивиран от принципното си схващане, че длъжността на административен ръководител не ми позволява предимство пред останалите съдии в съда, в който работя, както и поради ангажиментите и отговорността ми, произтичащи от заеманата длъжност, посочих и настоях съдия Кристина Тодорова да бъде командирована вместо мен. Обръщам внимание, че през този период в РС – гр. Сливница работеха 6 съдии и последвалото командироване на съдия Тодорова не ми попречи да обезпеча срочното разглеждане и приключване на делата от останалите в съда съдии.

След това многократно давах съгласие да бъдат командировани и останалите съдии от съда, с цел да получат шанс за някаква, макар и временна, форма на кариерно израстване, предвид пълната липса на визия от страна на кадровия орган за предоставяне на възможности за израстване на съдиите от така наречените „малки“ съдилища. Впрочем, именно поради изложеното от Вас схващане в тази посока, в качеството Ви на кандидат за член на ВСС, при проведена среща със съдиите от Софийска област, както и след личен разговор с Вас, Ви подкрепих за член на ВСС. Убеден бях, че ще съдействате за корекция на възприетия модел във фокуса на събитията да бъдат поставяни единствено „големите фаворити“ – СГС и СРС. Очевидно съм се объркал, за което безкрайно съжалявам.

Така, единствено аз като административен ръководител за последните десет години, не съм си позволил да бъда командирован, а съвестно изпълнявах задълженията си на съдия и председател на съд.

Независимо, че от Вашите изказвания не ми стана ясно да Ви е известно, че натовареността на РС – гр. Сливница през годините не е била регулярна, се чувствам длъжен да Ви уведомя следното:

Местната компетентност на този съд се разпростира до границата ни с Република Сърбия и точно в периода 2013 г. – 2016 г. наказателните дела се увеличиха драстично поради бежанския натиск, насочен към незаконно преминаване на държавната граница на лица, както и пренасянето на акцизни стоки през нея. В този период аз и колегата Ангелина Гергинска бяхме единствените двама съдии, които работехме в РС – гр. Сливница и всеки от нас имаше проблем да използва пълноценно дори законоустановения си отпуск. Въпреки това, в нито един момент не съм си позволил да направя публично достояние тези проблеми, нито съм си позволил да заявя, че съдът не може да се справи с натоварването. Не се е стигало до проблеми, свързани със същинската правораздавателна дейност в съда в този период, благодарение на изключителните усилия, които полагахме, водени от разбирането, че хората очакват и следва да получат правосъдие.

Не без значение е и фактът, чиято същност едва ли има как обективно да отчетете (по причина, че Вие не сте работили в подобна ситуация), че районните съдии в т.нар „малки“ съдилища, включително и тези от Софийска област, с изключение на РС – гр. Ботевград, разглеждаме както наказателни, така и облигационни, вещни, търговски, делбени, трудови, брачни, административни и др. дела. Това изисква непрекъснато съобразяване не само на промените в материалните и процесуални закони, но и с многобройната и задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК.

По отношение дейността ми като председател на съда, Ви предлагам да се запознаете с пълния стенографски протокол от заседание на ВСС от 13.03.2014 г., в който се съдържа значителна част от това, което съм постигнал като административен ръководител за периода 2009 г. – 2014 г. Предизвикателството, което приех по време на втория си мандат като административен ръководител на РС – гр. Сливница беше да подобря битовите условия на работа за съдиите и съдебните служители. От 2006 г. в гр. Сливница беше осигурен терен за построяване на съдебна палата, но поради различни причини, този проект не се реализираше.  Горд съм, че успях да постигна успешно провеждане на обществена поръчка и в края на 2018 г. сключих договор с класиран кандидат за построяване на съдебна палата в града.

Считам, че след като в продължение на 10 години съм положил значителни усилия и съм изпълнявал съвестно и добронамерено задълженията си на административен ръководител, съм в правото си да продължа да се развивам като съдия, включително и да приема предизвикателството да се специализирам и квалифицирам в друг вид материя, а именно – административното право. Ето защо не намирам, че моето командироване се явява пречка да функционира, който и да било друг съд в страната. Очевидно е също така, че в случая не е била правилно разбрана и колежката Радослава Йорданова, която депозира пред ВСС своята оставка. Тъй като лично съм разговарял с нея, ще Ви кажа, че този акт беше извършен именно поради липсата на адекватно решение от страна на кадровия орган по повод инициирани от самата съдия Йорданова дисциплинарни производства, чрез които целеше да бъде разрешен кадровия проблем в този съд. За жалост ВСС не обърна внимание на ескалиращите в този съд проблеми.

Ето защо изместването на тежестта на състоялата се дискусия на 22.01.2019г. от същината на проблема в посока, където той не съществува, намирам за целенасочена и недобронамерена злоупотреба, която цели не разрешаване на поставения на обсъждане проблем, а по – скоро създаването на допълнително напрежение между институциите. Моето скромно мнение е, че подобно поведение не способства за повишаване авторитета на съдебната власт, а тъкмо напротив – създава напрежение и усещането за липса на правила. В този ред на мисли, искам категорично да заявя, че аз не съм „парашутист“, „връзкар“, „наше момче“, или каквото и да било друго, внушавано чрез Вашите коментари и тиражирано в последвалите дискусии и коментари.

Искрено се надявам да бъда разбран правилно.

С уважение:

Съдия Георги Николов