Последни новини
Home / Избрано / Колко “тежат” становищата на българските служби за издирвани и осъдени лица, получили БГ паспорти?

Колко “тежат” становищата на българските служби за издирвани и осъдени лица, получили БГ паспорти?

Defakto.bg

 

Автор Валя Ахчиева

Валя Ахчиева
В българския Парламент, заседава Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани.
След заседанието, Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че са коментирали и въпроса за това, „ доколко  българско гражданство е възможно да са получили лица, които имат криминална регистрация в Интерпол и пр.”
А премиерът Бойко Борисов разпоредил проверка на МВР и ДАНС, която ще изяснява, дали съществуват случаи, при които българско гражданство е дадено на лица, които имат криминално минало.

Проверка след проверка.

Първата беше на Министерството на правосъдието. Тя мина и замина и министър Цецка Цачева се отчете пред всички, че нямало било такива данни за издирвани лица от Интерпол, които да са получили българско гражданство.
Но, документите разкриват друго.
И случаят с македонския гражданин Бранко М. от моето разследване доказа, че едно осъдено лице в Германия, преди да  влезе в затвора, може да си подаде документите за българско гражданство в Министерството на правосъдието. Може да лежи 5 години в затвора, после може да го депортират, да го издирват за арест, да му наложат забрана за Шенген, но,… въпреки това, издирваният може спокойно да отиде на гишето в правосъдното министерство в София и да получи българския си паспорт.  И с него да тръгне нанякъде.
Не е само Бранко М.
Явно се налага да припомним някои факти на държавните служители в Министерството на правосъдието от последните 2 години.  Явно са ги забравили, след като резултатът от проверката на Инспектората е, че не са били дали български паспорти на издирвани и осъдени лица.
Януари 2019 год.

Случаят ЛЮБИША П.

Съветът по гражданство в Министерството на правосъдието решава да отмени натурализацията / да отнеме българското гражданство/ на ЛЮБИША П., от Македония.
Той е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента на 20.12.2016 год. Но, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР е постъпило искане от Интерпол-Скопие, за обявяване на лицето за издирване, с цел задържане и екстрадиция. И на  31.10.2018 г., от МВР уведомяват за това Министерството на правосъдието.
По данни на Интерпол Скопие, на 19.09.2015 год. издирваният Любиша П. е влизал в България с автомобил и граничните служители са открили 9,78 гр. кокаин, пакетиран в чанта.  На лицето е постановена присъда от 20.12.2017 год. от Съда в град Струмица, Македония , с която е осъдено на 1 година лишаване от свобода, за престъпление – незаконно производство и разпространение на наркотични вещества и прекурсори.
Какви становища са дали МВР и ДАНС на Съвета по гражданство през 2016 година, когато молбата на Любиша П. е била уважена?
Какво са проучили за него?
2018-та година

Случаят БЛАГОЯ К.

На 28.06.2018 година, Съветът по гражданството в Министерството на правосъдието, решава да бъде отнето    българското гражданство на БЛАГОЯ К., от Македония.
Той е получил български паспорт с Указ на вицепрезидента на 18.06. 2010 година.
Но, на 02.03.2018 г., 29.03.2018г и 27.04.2018г., от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР пристигат писма в Министерството на правосъдието, че Благоя К. е със
забрана за влизане в Шенген и е с шенгенски идентификационен номер на НОРВЕГИЯ.
Лицето е било осъдено на 09.02.2007 г. от Апелативен съд – Borgarting за извършване на следните престъпления по НК на Норвегия – компютърно престъпление и квалифицирана кражба
в съучастие, на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.
През месец юли 2006 година, в Осло, лицето е успяло да достъпи данни на голям брой банкови карти, чрез поставяне на скимиращо устройство на два банкомата.
От 31.07.2006г. до 08.08.2006г. е бил съучастник в използването на банкови карти. Норвежките полицейски власти ни уведомяват, че лицето е влязло и пребивавало незаконно на територията на Кралство Норвегия.
Сигналът в ШИС / забрана за влизане в Шенген/ е създаден на 12.03.2008 год. и е със срок на валидност до 13.12.2019 год.

Какви становища са дали МВР и ДАНС за БЛАГОЯ К. през 2010 год., когато молбата му за българско гражданство е била уважена от Съвета по гражданство, след като забраната му за влизане в
Шенген е била вече от 2 години?

Случаят ИЛИЯ С.

На 17.05.2018 год., Съветът по гражданство решава да отнеме българското гражданство на Илия С., от Македония. Той е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента
на 17.11. 2011 година.
Но, на 21.09.2017г. и 12.02.2018 год., дирекция „ Международно оперативно сътрудничество” – МВР, уведомява Министерството на правосъдието, че ИЛИЯ С. е с отказ за влизане
в Шенген, с шенгенски идентификационен номер на ИТАЛИЯ.
Мярката е наложена от Префектура PIACENZA, заради нелегални влизания и пребивавания на територията на страната, като мярката е била издадена на 29.09.2005 година, а сигналът за
ИЛИЯ С. бил валиден до 17.09.2019 год.

Какви становища са дали ДАНС и МВР през 2011 година, когато молбата на Илия С. е била уважена, след като той е бил вече от 6 години със забрана за влизане в Шенген?

Случаят АЦЕ И.

На 04.04.2018 год., Съветът по гражданство е решил да се отнеме българското гражданство на АЦЕ.И., от Македония.
Той е получил български паспорт с Указ на вицепрезидента на 26.07.2012 год.
Но, на 25.01.2018г., дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР уведомява с писмо Министерството на правосъдието, че АЦЕ И. има наложена забрана за влизане и
пребиваване на територията на страните от Шенгенското пространство, с шенгенски идентификационен номер на УНГАРИЯ.
АЦЕ И. е с присъда на 18-ти и 19-ти Окръжен съд в Будапеща, от 26.01.2012 год., за злоупотреба с наркотични вещества в големи количества, с наказание – експулсиране за срок от 4 години.

Как са проучили ДАНС и МВР осъдения Аце И.? На 26.01.2012г. той има присъда, а след 6 месеца – на 26.07.2012 год., той вече е с български паспорт?
2017 година

Случаят  МАРКО К.

На 13.04.2017 год., Съветът по гражданство решава да се отнеме натурализацията на Марко К.
Той е от Албания и е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента на 27.12.2012 год. Но, с писма от 26.08.2013г. и от 28.11.2016 г., дирекция „Международно оперативно сътрудничество” уведомява  Министерството на правосъдието, че лицето е със забрана за влизане в Шенген с шенгенски идентификационен номер на Гърция. Гръцките власти са уведомили българското МВР, че
МАРКО К. е арестуван няколко пъти за нелегално влизане и престой в Гърция и фалшифициране на документи. Осъден е на 4 месеца затвор, като е депортиран на 13.05.2011 год., а мярката в
ШИС е задължителна и валидна от 26.04.2011.
Как са проучили ДАНС и МВР кандидата за български паспорт Марко К., след като той е получил българско гражданство през декември 2012 година, а година и 8 месеца преди това е бил
вече със забрана за влизане в Шенген?
Списъкът с такива случаи може да бъде дълъг. Но, всички те показват една и съща схема.
Регистрирани вече лица в ШИС / шенгенската информационна система/, които са осъдени и са със забрана за влизане в Шенген, идват в България да си подадат документите за българско
гражданство. Първо застават на гишето на ДАБЧ/ Държавната агенция за българите в чужбина/, от където ще си вземат Удостоверението за български произход, а след това ще притичат
през градинката на Народния театър и ще застанат на другото гише – в Министерството на правосъдието, за да си подадат документите. И се образува преписка на всеки един молител за
български паспорт.
И тогава започва работата на службите – ДАНС и МВР. Как проучват те всеки един кандидат за българско гражданство?
Какви факти събират за тези лица, за да напишат положително или отрицателно становище и да ги представят в Съвета по гражданство в Министерството на правосъдието?

А въз основа на тях да се вземе решение – дава ли се или не български паспорт?  И тук идва проблемът за българските служби.

Те търсят в своите системи данни за лицата, но…тях ги няма в базата данни.  Защо? Защото тези хора са дошли в България като фантоми. Те не живеят в България. Те не работят в България. Те дори не извършват престъпления в България, за да са регистрирани някъде. И има причина за всичко това – не е изпълнен принципът на уседналост.
В Закона за българското гражданство има чл.12 ал.1 т.2, според който се изисква, чужденците да имат не по-малко от 5 години постоянно пребиваване в България, за да получат български
паспорт. Но, изключение законът прави само за тези, които представят Удостоверение за български произход. И практиката досега показва, че точно това изключение генерира порочни
схеми. То подменя целите на Закона за българското гражданство. Подменя и политиката спрямо българите.
Според това изключение в закона, ако си се снабдил от ДАБЧ с Удостоверение за български произход, тогава не е нужно дори да се намираш физически в България, за да получиш български
паспорт.
Можеш, ей така, минавайки през България, да пиеш едно кафе и да подадеш документи.После, ще минеш да пиеш още едно кафе и…ще си получиш паспорта.
Затова ДАНС и МВР не могат да открият в своите системи данните за присъди, забрани и заповеди за арест на този вид кандидати за българи. Защото те са като фантоми.

Е, има един начин да открият нещо. Ако от сградата на ДАНС отидат в сградата на МВР – в дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – сектор „СИРЕНЕ” и погледнат в
шенгенската електронна система. Но, това е само за тези, които имат присъди в Европа.
А лицата от третите страни?
За тях няма електронна система, в която да се погледне. Проучването за тях е сложно и дълго.И изисква доста работа с бюрата на Интерпол в тези трети страни.
И като няма факти, питам се, колко обективни са тогава Становищата на българските служби?
Колко „тежат” те?
Каква стойност имат, след като някои хора си лежат по затворите, а МВР и ДАНС ги проучват през това време?
А като излязат от затвора…получават българския си паспорт. После, чакаме да ги хванат някъде в Европа, за да научим тези факти за тях.

 

* Разследването е публикувано днес в Брюксел в журналистическия  сайт EUelectionsВulgaria.com  В него пишат и публикуват журналисти от 50 страни, той е поддържан  със средства на Европейския парламент. 

“Де Факто” публикува втората част от разследаването на Валя Ахчиева,  първата му част беше публикавана на 11 февруари, акцентът в нея беше за  даваното българско  граждноство на издирвани и осъдени лица в ЕС и трети страни. 

About De Fakto

Проверете също

Адвокат Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет

Известният столичен адвокат  Ивайло Дерменджиев обяви кандидатурата си за председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). …

Всички без ГЕРБ задължиха Бойко Борисов да се яви пред парламента

Преди това бе наречен “Джипко Бибитков”, “генералът беглец”, “страхливият заек от Банкя” Със 145 “за” …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.