Автор Валя Ахчиева


След заседанието, Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че са коментирали и въпроса за това, „ доколко българско гражданство е възможно да са получили лица, които имат криминална регистрация в Интерпол и пр.”
А премиерът Бойко Борисов разпоредил проверка на МВР и ДАНС, която ще изяснява, дали съществуват случаи, при които българско гражданство е дадено на лица, които имат криминално минало.
Проверка след проверка.
Първата беше на Министерството на правосъдието. Тя мина и замина и министър Цецка Цачева се отчете пред всички, че нямало било такива данни за издирвани лица от Интерпол, които да са получили българско гражданство.
Но, документите разкриват друго.
И случаят с македонския гражданин Бранко М. от моето разследване доказа, че едно осъдено лице в Германия, преди да влезе в затвора, може да си подаде документите за българско гражданство в Министерството на правосъдието. Може да лежи 5 години в затвора, после може да го депортират, да го издирват за арест, да му наложат забрана за Шенген, но,… въпреки това, издирваният може спокойно да отиде на гишето в правосъдното министерство в София и да получи българския си паспорт. И с него да тръгне нанякъде.
Не е само Бранко М.
Явно се налага да припомним някои факти на държавните служители в Министерството на правосъдието от последните 2 години. Явно са ги забравили, след като резултатът от проверката на Инспектората е, че не са били дали български паспорти на издирвани и осъдени лица.
Януари 2019 год.
Съветът по гражданство в Министерството на правосъдието решава да отмени натурализацията / да отнеме българското гражданство/ на ЛЮБИША П., от Македония.
Той е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента на 20.12.2016 год. Но, в дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР е постъпило искане от Интерпол-Скопие, за обявяване на лицето за издирване, с цел задържане и екстрадиция. И на 31.10.2018 г., от МВР уведомяват за това Министерството на правосъдието.
По данни на Интерпол Скопие, на 19.09.2015 год. издирваният Любиша П. е влизал в България с автомобил и граничните служители са открили 9,78 гр. кокаин, пакетиран в чанта. На лицето е постановена присъда от 20.12.2017 год. от Съда в град Струмица, Македония , с която е осъдено на 1 година лишаване от свобода, за престъпление – незаконно производство и разпространение на наркотични вещества и прекурсори.
Какви становища са дали МВР и ДАНС на Съвета по гражданство през 2016 година, когато молбата на Любиша П. е била уважена?
Какво са проучили за него?
2018-та година
На 28.06.2018 година, Съветът по гражданството в Министерството на правосъдието, решава да бъде отнето българското гражданство на БЛАГОЯ К., от Македония.
Той е получил български паспорт с Указ на вицепрезидента на 18.06. 2010 година.
Но, на 02.03.2018 г., 29.03.2018г и 27.04.2018г., от дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР пристигат писма в Министерството на правосъдието, че Благоя К. е със
забрана за влизане в Шенген и е с шенгенски идентификационен номер на НОРВЕГИЯ.
Лицето е било осъдено на 09.02.2007 г. от Апелативен съд – Borgarting за извършване на следните престъпления по НК на Норвегия – компютърно престъпление и квалифицирана кражба
в съучастие, на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.
През месец юли 2006 година, в Осло, лицето е успяло да достъпи данни на голям брой банкови карти, чрез поставяне на скимиращо устройство на два банкомата.
От 31.07.2006г. до 08.08.2006г. е бил съучастник в използването на банкови карти. Норвежките полицейски власти ни уведомяват, че лицето е влязло и пребивавало незаконно на територията на Кралство Норвегия.
Сигналът в ШИС / забрана за влизане в Шенген/ е създаден на 12.03.2008 год. и е със срок на валидност до 13.12.2019 год.
Какви становища са дали МВР и ДАНС за БЛАГОЯ К. през 2010 год., когато молбата му за българско гражданство е била уважена от Съвета по гражданство, след като забраната му за влизане в
Шенген е била вече от 2 години?
На 17.05.2018 год., Съветът по гражданство решава да отнеме българското гражданство на Илия С., от Македония. Той е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента
на 17.11. 2011 година.
Но, на 21.09.2017г. и 12.02.2018 год., дирекция „ Международно оперативно сътрудничество” – МВР, уведомява Министерството на правосъдието, че ИЛИЯ С. е с отказ за влизане
в Шенген, с шенгенски идентификационен номер на ИТАЛИЯ.
Мярката е наложена от Префектура PIACENZA, заради нелегални влизания и пребивавания на територията на страната, като мярката е била издадена на 29.09.2005 година, а сигналът за
ИЛИЯ С. бил валиден до 17.09.2019 год.
Какви становища са дали ДАНС и МВР през 2011 година, когато молбата на Илия С. е била уважена, след като той е бил вече от 6 години със забрана за влизане в Шенген?
Случаят АЦЕ И.На 04.04.2018 год., Съветът по гражданство е решил да се отнеме българското гражданство на АЦЕ.И., от Македония.
Той е получил български паспорт с Указ на вицепрезидента на 26.07.2012 год.
Но, на 25.01.2018г., дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – МВР уведомява с писмо Министерството на правосъдието, че АЦЕ И. има наложена забрана за влизане и
пребиваване на територията на страните от Шенгенското пространство, с шенгенски идентификационен номер на УНГАРИЯ.
АЦЕ И. е с присъда на 18-ти и 19-ти Окръжен съд в Будапеща, от 26.01.2012 год., за злоупотреба с наркотични вещества в големи количества, с наказание – експулсиране за срок от 4 години.
Как са проучили ДАНС и МВР осъдения Аце И.? На 26.01.2012г. той има присъда, а след 6 месеца – на 26.07.2012 год., той вече е с български паспорт?
2017 година
На 13.04.2017 год., Съветът по гражданство решава да се отнеме натурализацията на Марко К.
Той е от Албания и е получил българско гражданство с Указ на вицепрезидента на 27.12.2012 год. Но, с писма от 26.08.2013г. и от 28.11.2016 г., дирекция „Международно оперативно сътрудничество” уведомява Министерството на правосъдието, че лицето е със забрана за влизане в Шенген с шенгенски идентификационен номер на Гърция. Гръцките власти са уведомили българското МВР, че
МАРКО К. е арестуван няколко пъти за нелегално влизане и престой в Гърция и фалшифициране на документи. Осъден е на 4 месеца затвор, като е депортиран на 13.05.2011 год., а мярката в
ШИС е задължителна и валидна от 26.04.2011.
Как са проучили ДАНС и МВР кандидата за български паспорт Марко К., след като той е получил българско гражданство през декември 2012 година, а година и 8 месеца преди това е бил
вече със забрана за влизане в Шенген?
Списъкът с такива случаи може да бъде дълъг. Но, всички те показват една и съща схема.
Регистрирани вече лица в ШИС / шенгенската информационна система/, които са осъдени и са със забрана за влизане в Шенген, идват в България да си подадат документите за българско
гражданство. Първо застават на гишето на ДАБЧ/ Държавната агенция за българите в чужбина/, от където ще си вземат Удостоверението за български произход, а след това ще притичат
през градинката на Народния театър и ще застанат на другото гише – в Министерството на правосъдието, за да си подадат документите. И се образува преписка на всеки един молител за
български паспорт.
И тогава започва работата на службите – ДАНС и МВР. Как проучват те всеки един кандидат за българско гражданство?
Какви факти събират за тези лица, за да напишат положително или отрицателно становище и да ги представят в Съвета по гражданство в Министерството на правосъдието?
А въз основа на тях да се вземе решение – дава ли се или не български паспорт? И тук идва проблемът за българските служби.
Те търсят в своите системи данни за лицата, но…тях ги няма в базата данни. Защо? Защото тези хора са дошли в България като фантоми. Те не живеят в България. Те не работят в България. Те дори не извършват престъпления в България, за да са регистрирани някъде. И има причина за всичко това – не е изпълнен принципът на уседналост.
В Закона за българското гражданство има чл.12 ал.1 т.2, според който се изисква, чужденците да имат не по-малко от 5 години постоянно пребиваване в България, за да получат български
паспорт. Но, изключение законът прави само за тези, които представят Удостоверение за български произход. И практиката досега показва, че точно това изключение генерира порочни
схеми. То подменя целите на Закона за българското гражданство. Подменя и политиката спрямо българите.
Според това изключение в закона, ако си се снабдил от ДАБЧ с Удостоверение за български произход, тогава не е нужно дори да се намираш физически в България, за да получиш български
паспорт.
Можеш, ей така, минавайки през България, да пиеш едно кафе и да подадеш документи.После, ще минеш да пиеш още едно кафе и…ще си получиш паспорта.
Затова ДАНС и МВР не могат да открият в своите системи данните за присъди, забрани и заповеди за арест на този вид кандидати за българи. Защото те са като фантоми.
Е, има един начин да открият нещо. Ако от сградата на ДАНС отидат в сградата на МВР – в дирекция „Международно оперативно сътрудничество” – сектор „СИРЕНЕ” и погледнат в
шенгенската електронна система. Но, това е само за тези, които имат присъди в Европа.
А лицата от третите страни?
За тях няма електронна система, в която да се погледне. Проучването за тях е сложно и дълго.И изисква доста работа с бюрата на Интерпол в тези трети страни.
И като няма факти, питам се, колко обективни са тогава Становищата на българските служби?
Колко „тежат” те?
Каква стойност имат, след като някои хора си лежат по затворите, а МВР и ДАНС ги проучват през това време?
А като излязат от затвора…получават българския си паспорт. После, чакаме да ги хванат някъде в Европа, за да научим тези факти за тях.
* Разследването е публикувано днес в Брюксел в журналистическия сайт EUelectionsВulgaria.com В него пишат и публикуват журналисти от 50 страни, той е поддържан със средства на Европейския парламент.
„Де Факто“ публикува втората част от разследаването на Валя Ахчиева, първата му част беше публикавана на 11 февруари, акцентът в нея беше за даваното българско граждноство на издирвани и осъдени лица в ЕС и трети страни.