Изборни промени 2019-а: Управляващите си трасираха пътя към властта

Промените в изборното законодателство наистина са тревожни, коментира държавният глава

Окончателно управляващите приеха  да няма нова ЦИК, независмо от изтичащия й мандат. Практически сложиха край и на преференциалния вот,  за предстоящите избори няма да има публичен регистър, който да изчисти мъртвите гласове, избирателните комисии ще вземат  решения с обикновено, а не с квалифицирано мнозинство, решенията им няма да се оспорват  в ЦИК, а по места. Няма да има и образователен ценз за участниците в тях. Така финално мнозинството си прие правила, които трасират пътя му към властта, категорична е опозицията.

Практически преференцията става невъзможна  след гласуването на промените в Изборния кодекс на второ четене.  С гласовете на ГЕРБ и част от “Обединени патриоти“ беше подкрепено предложението ДПС да отпадне сегашното изискване за валидност на преференцията от минимум 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

Против предложението гласуваха от БСП, ВМРО и “Воля“ с мотива, че така се обезсмисля преференциалният вот.

Предложението е на ДПС гласеше,  че мажоритарният избор на гласоподавателя в рамките на листата се зачита, само когато съответният кандидат е получил поне толкова преференции, колкото гласове са нужни за реализация на един мандат.  Това ще важи и за кандидат-депутати, и за кандидат-евродепутати, и за общински съветници.

Така,  ако „цената“ на един парламентарен мандат в София е 10 000 гласа, то кандидат от дадена листа трябва да получи поне 10 000 преференции в рамките на партийната си листа, за да бъде разместена тя.   При европейски избори сметката е още по-драстична – ако за избора на един евродепутат са нужни между 130 000 и 150 000 гласа – преференцията за даден кандидат от листа, която и да е тя, трябва да са поне толкова, за да бъде зачетен този преференциален вот.

Александър Сиди от ВМРО,  обяви, че с това решение парламентът е отнел възможността за мажоритарен вот чрез преференция от хората, които гласуваха за изцяло мажоритарна система на референдум.  Заяви също, че макар да не е вярвал, че  е  именно ВМРО – като част от управляващото мнозинство, би призовало  президентът Румен Радев да наложи вето на промяната, партията му ще направи точно това.

Кристиан Вигенин от БСП призова: “Недейте да давате цялата власт на човека от Банкя, на човека от сараите да ви редят листите и да ви пращат тук в парламента“.

Според Йордан Цонев (ДПС) преференицята е „най-ярката форма на контролиран вот“.   „Това е корпоративен вот, така правят собствениците на големи компании. ДПС от първия ден беше против, винаги сме внасяли предложение да отпадне преференцията и нямаме никакъв проблем с нашите избиратели“, добави той.

„Едрият капитал, ако сега купува преференции, както твърдите, другият път ще пазарува места в листите – къде е разликата? Освен това водачите на листи и сега са защитени от преференции – защото непреференциалните гласове са за тях. Оставете от второ място нататък на хората трохите – да си избират и те някого“, призова на свой ред отново Божанков(БСП).

Политическо престъпление, нарече Александър Симов (БСП ) отнемането на правото на избирателите да преподреждат предложените партийни листи.

„Слави Трифонов гледаше нежно, представителите на ГЕРБ гледаха мъдро и всички уж бяха за мажоритарното гласуване. Посегателството срещу преференцията е политическо престъпление. Това ще избухне в лицата на тези, които правят този експеримент. Градската десница може и да събра 90 души, но утре ще са повече. Хората искат гласът им да бъде чут, а сега им е отнет. В този парламент не само не се прави политика, а се прави всичко възможно да се работи срещу интереса на хората. Един път дадено право не можеш да си го вземеш обратно – това казват и от ДПС за плоския данък. Показахме на хората какво е правото на свобода при избори и сега искаме да им хлопнем политическите решетки.

ГЕРБ, вашата най-голяма парламентарна звезда е Спас Гърневски, който влезе с преференции в парламента. Ако го нямаше него – кой щеше да чете преференции срещу „гадните комунисти“?!

Политическият дебат по темата се водеше между двете опозиционни партии,- БСП и ДПС,  а  депутатите от ГЕРБ по това време бяха из кулоарите. Когато влязоха в залата – пак мълчаха за „убийството“ на преференциите.

И още за промените:  Максималният брой избирателни секции в страната извън Европейския съюз остава 35, което засяга и Великобритания след Брекзит.

Депутатите решиха още машинно гласуване да има в най-малко 3 000 секции за евровота и най-малко 6 000 за местните избори.

Взривоопасно за изборите остава гласуваното от мнозинството предложение решенията на Централната избирателна комисия да се взимат с обикновено мнозинство, а не с 2/3, както досега. Според опозицията това е начин партията с най-много представители в изборните комисии (това е най-голямата парламентарна група по закон) да могат да взимат каквито решения си искат.

ГЕРБ проби и  обжалването на актове на изборните комисии – вече само решения на ЦИК ще отиват във Върховния административен съд, а на районни и общински избирателни комисии това ще става в местните административни съдилища, където обвързаността е неконтролируема, коментират наблюдателите.

Почти невъзможно ще стане да се доказват фалшификации на вота –  вместо досегашните  два протокола от гласуването – единият отиваше в ЦИК, другият остава в съответната секционна комисия, сега – протоколът остава един и ще отива в ЦИК.  Това е  сигурен начин да се  укрия  евентуални фалшификации,  защото  няма втори протокол , с който да бъдат сравнявани, сочат експертите.

Няма да има публичен регистър с избирателите, който да се бори с т.нар. “мъртви души“, реши мнозинството, след като отхвърли предложението на левицата.

Макар,че практически преференциалното гласуване е с предизвестен крах, ГЕРБ наложи номерата пред партиите и преференциите да се различават, за да се избегне феноменът 15-15. Така пред политическите сили в интегралната бюлетина ще има номера до 100, а за преференцията номерът ще е плюс 100.

Остава и забраната за оповестяване на социологическите данни в деня за размисъл и в изборния ден.

Изцяло отпаднаха предложенията за видеонаблюдение в изборния процес.

Не се прие и предложението да се отмени забраната за агитация на майчин език – с осигурен превод.

Макар, че в закона това е предвидено недвусмислено, мнозинството в Народното събрание отхвърли проекта на БСП за откриване на публична процедура за избор на нов състав на Централната избирателна комисия.  Социалистите заявиха, че  искането им е призив за спазване на върховенството на закона.

„Мандатът на членовете на ЦИК е пет години и изтича на 21 март 2019 г., в същото време съгласно Изборния кодекс процедурата по избор на нов състав следва да приключи до 21 февруари 2019 г. Неспазването на тези срокове би било изключително лош знак и пример за своеволие на законодателния орган, на отказ да се изпълни законът.  Създава се изключително опасен прецедент“,заяви  Крум Зарков (БСП).

Корнелия Нинова, вносител на проекта за нова ЦИК,  попита защо Цветан Цветанов не е на работа цял ден. „Кажете му на него, че е главен автор на най-фалшивите новини в държавата, когато лъже, че ЦИК е назначена и се доминира от БСП“.  Напомни, че в сегашната комисия ГЕРБ има  7 души, БСП – 6, ДПС – 3, НДСВ – 1, РБ – 1, Бареков 1, АБВ – 1, „Воля“ – 1, и „Обединени патриоти“.

„Не 6, 16 да имахме от тези 18, пак щяхме да искаме да се спазва закона“, добави лидерът на БСП.

Искрен Веселинов (ВМРО), заяви, че макар и с неудоволствие,  партията му  подкрепя проекта на левицата, защото така изисква законът.

Президентът Радев: Управляващите дори не крият изкушението си  за служебна победа на изобрите

Управляващите вече явно дори не крият изкушението си да постигнат служебна победа чрез промените в този Изборен кодекс“. Това заяви  президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпрос в Сухиндол, където участва в отбелязването на празника на града.

Държавният глава определи като „уронващи демократичността и прозрачността на изборния процес“ отказа да се спази закона и да се избере нов състав на ЦИК, отказа да се ревизират избирателните списъци, отказа да се премахне втория протокол от секционните избирателни комисии, поредната отмяна и отлагане на машинното гласуване, пълната отмяна на дистанционното гласуване, въвеждането на механизма решенията в комисиите да се вземат с обикновено мнозинство.