Последни новини
Home / Актуално / Петър Обретенов: Има ли давност за бетона по Черноморието?

Петър Обретенов: Има ли давност за бетона по Черноморието?

Defakto.bg

 

Адвокат Петър Обретенов

В рамките на петъчния парламентарен контрол министър Петя Аврамова отговори на въпроси свързани със застрояването по Черноморието. Преди повече от седмица, председателят на ВАС Георги Чолаков също направи изявление по повод решението на състав от съда, с което окончателно се отхвърля искането на началника на РДНСК – Бургас да бъде обявено за нищожно разрешението за строеж върху плажа Корал, издадено през 2007г. Общото между двете изявления е, че държавните институции и съдът правят всичко възможно да ограничат превръщането на крайбрежието в бетонна джунгла, но доколкото им позволяват законите, които са в сила към момента на издаване на разрешенията за строеж.   В тази връзка те подчертават, че нормите, които предвиждат специална защита на крайбрежните зони и по специално – Законът за устройство на черноморското крайбрежие / ЗУЧК / са приети сравнително късно и е нямало как да бъдат съобразени при издаване на разрешителни за строеж, възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ, реституиране на имоти, направени заменки,  покупки на земи от държавния и общински поземлен фонд, утвърждаване на устройствени планове и пр. и пр. Допуснатото придобиване на терени, които сега попадат под специалната защита на ЗУЧК, застрояването им, както и разрешителните за строеж в такива зони, са заварено положение, което не може да бъде променено с обратна сила. Органите на изпълнителната власт, както и съдът трябва да се съобразяват със законните изисквания към момента на извършване на тези правни актове и действия.

Според Конституцията „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда” / чл.15 /, което задължение на държавата и въздигнато и в право и задължение на гражданите / чл.55 /. В изпълнение на конституционните повели  са приети много закони и дори един специален: „Закон за устройство на Черноморското крайбрежие” /ЗУЧК/. Основните цели на този закон   / чл.2 / са „ опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси”, „осигуряване на безплатен и свободен достъп до морските плажове”, „опазване на естествения ландшафт”, както и други подобни цели, които „създават условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие”. За съжаление, резултатът от бурното развитие на туристическата индустрия по морето е точно обратен на декларираните цели. Той може да се опише с една дума: БЕТОНИРАНЕ. Естественият ландшафт отстъпи място  на урбанизирана среда, в която уникалната природа и златният пясък, какъвто няма в нито една – поне европейска – страна, съществуват само като декорация към бетонни произведения на архитектурата. Всеобщо е чувството, че това е развитие в погрешна посока. Наскоро, дори председателят на ВАС Георги Чолаков, каза:

 „ Това, което се случва по Черноморието безспорно не е добре. Но важно е

              дали то е допустимо или не по закон”.

Интересна мисъл! Значи законът не само не е постигнал своята цел, но даже е довел до обратни резултати. Но още по – тревожен е изводът, че конституционните норми за околната среда не са спазени, поради закъснялото приемане на специалните закони, които уреждат прилагането им. От аргументите изтъкнати от  министър Петя Аврамова и председателят на ВАС се натрапва извода, че до приемането на ЗУЧК и другите специални закони –Закон за биологичното разнообразие / ЗБР / и Закон за защита на околната среда / ЗЗОС /, на практика, конституционния императив съдържащ се в нормите на чл.15 и 55  от Конституцията, остава едно пожелание.

Такова е  и фактическото положение описано по – горе. Според горепосочените изявления то до голяма степен се дължи на дълъг период на ПРАВЕН ВАКУМ, в течение на който конституционните разпоредби не са били конкретизирани в специални закони. Това е тежко обвинение към конституционния законодател и законодателната власт в лицето на НС за пропуски, които свеждат конституционните норми до едно голо пожелание. Това е изводът, който следва от отговорите на министър Петя Аврамова и Георги Чолаков на силната обществена реакция  против пролетния бум на строителството по Черноморското крайбрежие върху последните кътчета незасегнати от строителната инвазия. Както посочих по – горе и  двамата са съгласни, че много от нарушенията, които констатираме по действащото сега законодателство не са били санкционирани от нормативната уредба по време на тяхното извършване. С една дума: забравете за миналите прегрешения: те са покрити със забравата на времето, която на юридически език се нарича давност!

Така ли е в действителност?  Отговорът на този въпрос е много важен, защото той е свързан не само със заварените от специалните закони случаи, но и с правоприлагането по казуси за правоотношения възникнали след приемането им. В тази връзка, казусът с разрешителното за строеж на плажа Корал е емблематичен и показателен.

Шокиран съм от съобщението на ВАС по повод острата обществена реакция, че с отказа да се обяви за нищожно разрешението за строеж на „ Корал резидънс” на плажа Корал:

„ Върховният административен съд не е органът, който е разрешил    строежите на ПЛАЖ Корал”. / к.м./.

            Да, разрешението е дадено от административен орган, но съдът е този, който трябва да прогласи нищожност на това разрешително издадено за строеж върху плаж, по силата на прякото действие на Конституцията относно правния статут на обектите представляващи изключителната държавна собственосткакъвто е всеки плаж.

Доказателства за наличието на такъв вид собственост има към делото, видно от самите мотиви:

„ За част от нарушенията е извършено позоваване на правни норми, които не са били действащи към момента на издаване на разрешителните за строителство и одобряване на проектите. Обсъдената от административният органспециализирана карта и регистъра на пясъчните дюни са приети с протокол от 19.09.2014г……В нея за имота е записано наличие на 104 кв.м. пясъчни дюни……..каквито данни не са отразени към датата на издаване на строителните книжа и съответно не биха могли да бъдат съобразени от компетентния орган.” 

Да, компетентният орган няма как да се съобрази с несъществуващи документи, НО КОНСТИТУЦИЯТА ЗАДЪЛЖАВА СЪДА ДА СЕ СЪОБРАЗИ С ТЯХ.. Съставените по – късно специализирана карта и регистър на пясъчните дюни сапредвидените в чл. 6, ал.7 от ЗУЧК официални документи, с който се определят обектите представляващи  ПУБЛИЧНА държавна собственостА те са природни дадености със специален конституционен статут: те не могат да бъдат предмет на частна собственост – това е изключено по силата на прякото действие на Конституцията. На държавата, чрез нейните органи и институции „ тежи конституционното задължение да не ги отчуждава / решение № 19 от 21.12.1993г. на КС /.  Специализираните карти и регистър по чл. 6, ал.7 от ЗУЧК само регистрират обектите представляващи такава собственост. Те не са правопораждащ факт за съществуването на такава собственост. Тя става факт с приемането на Конституцията от 1991г. а всички правни норми съдържащи се в издадените след приемането й: Закон за държавната собственост / ЗДС /, Закон за общинската собственост / ЗОС /и Закон за концесиите  / ЗК // са издадени на основание § 3, ал.3 от ПЗРКРБ и само  разкриват, тълкуват съдържанието и правното значение на понятията изключителна / публична държавна собственост, посочени в чл.17, ал.2 и чл. 18, ал.1 КРБ,а тълкувателните норми се прилагат и за заварените случаи. Това тълкуване е осъществено първоначално с решение № 19/ 21..12.1993г. по КД № 11/ 1932г на КС. По – късно приетият ЗУЧК , влязъл в сила на 01.01.2008г.,само доразвива  концепцията съдържаща се в тълкувателното решение на КС и в ЗДС/ ЗОС относно правната характеристика на обектите представляващи публична, респ. изключителна държавна собственост  и нейния правен статут, по отношение на една територия, представляваща висок обществен интерес и нуждаеща се от  по – засилена, специална защита.

Най – важната институция  –  гарант за спазване на този конституционен императив е съдът и горчива ирония е, че един нискостоящ, провинциален, административен орган / РДНСК – Бургас / по – добре брани обществения интерес вложен в Конституцията, отколкото един съд, чието значение с право се определя като доближаващо се до това на КС, тъй като контролира законосъобразността на актовете и действията на изпълнителната власт.

Съставът на ВАС обаче прехвърля отговорността за застрояването на плаж Корал върху административния орган:

„ Регионалната дирекция за национален строителен контрол в Бургас / РДНСК/  не е осъществила задължителен служебен контрол за законосъобразността  на разрешенията на разрешенията  на плаж Корал, издадени през 2007г. „

Интересно какъв контрол може да упражни РДНСК –Бургас, щом като съдът смята, че правните норми забраняващи строителството не са съществували към 2007г.? Опитът за прехвърляне на отговорността е в явно противоречие с позицията, която заема състава на ВАС.

От изявлението на председателя на ВАС става ясно, че въпросния казус не е единствения съдебен спор за строежите на плажа Корал и по всички имало уеднаквена съдебна практика. Според него, разрешенията са издадени през 2007г.за територия, която е била урбанизирана, бил е одобрен ПУП и не е била в защитена зона. И още:

„ Към 2007г. са действали други закони и не е имало такива, каквито има в       момента”.  Дюните са нанесени по – късно на кадастралната карта. Сега трябвало да се съобрази  съответствието на разрешението за строеж със Закона за биологичното разнообразие / ЗБР / и Закона за опазване на околната среда / ЗООС / във връзка с което съществува строителна забрана от 2014г. А „собственикът, който има дюна трябва да бъде обезщетен от държавата, тъй като тя е изключителна държавна собственост”.

Само за съответствието с тези закони и за тези дюни ли е проблемът?

 А как стои въпросът за съответствието на инвестиционния проект „ Корал резидънс” със ЗДС, ЗОС, ЗУЧК и със самата Конституция, по отношение абсолютната забрана изключителната държавна собственост да бъде обект на каквото и да е разпореждане.  Защото, дюна не може да изникне в урбанизирана територия, или даже сред полски или горски терени. Даже и етимологичното,  смисловото й значение, според тълковният речник, е пясъчна могила край брега на морето. Понятието крайбрежна плажна ивица е нормативно  и то на конституционно ниво – в чл. 18, ал. 1 КРБ е дефиниран правният й статут, изяснен с ТР № 19/ 2003г. на КС – изключителна държавна собственост, а в чл. 6 от ЗУЧК е дадена само характеристика на обектите и процедурата на регистрацията им. Тя не се свежда само до пясъчната ивица / плаж /, противно на лаическата представа, от която обаче не отиват по – далеч и органите, които съставят плановете за видовете категории  територии , а даже и съдът като преценява законосъобразността на тези планове. Крайбрежната плажна ивица е съставена от отделни морски плажове, към които, освен пясъчната ивица се включват и терените „ покрити с чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата” / чл.6, ал.1 ЗУЧК /. Между тези различни елементи от плажната ивица няма твърда, постоянна граница – тя постоянно се мени под въздействието на морето, вятъра и други природни явления, а и в зависимост от сезоните Това е постоянен процес на взаимодействие на морето със сушата и като резултат от него се формират природни дадености включени в нормативното понятие „ крайбрежна плажна ивица”.  Дюните също са резултат от взаимодействието на морето със сушата, а не изолирани  купища от  пясък, изсипван със самосвали или дошъл Бог знае от къде. Затова:

„Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж” / чл.6, ал.2, изр.2 ЗУЧК /.

Ето защо, проблемът не се свежда до тази дюна , а за  цялата територия ,около която тя е разположена, която попада в конституционното понятие „ крайбрежна  плажна ивица”. Дюните не са  изолирани, случайно попаднали елементи от крайбрежната плажна ивица върху частен имот, тя е неотделима част от тази ивица. Юридически абсурд е предложението на председателя на ВАС „ собственикът на дюна” да бъде обезщетен от държавата. Частен собственик на дюна не може да има –  това, е правен оксиморон. На какво основание държавата ще заплати обезщетение на този „ собственик” – за  своята изключителна собственост ли?

На снимката показваща  проекта „ Корал резидънс”, който е предвиден да се строи на плажа Корал се вижда, че между постройките и морето е останала само тясна пясъчна ивица. Изглежда, че инвеститорът и компетентните органи смятат, че с това е спазена забраната да не се посяга на изключителна държавна собственост чрез строеж върху крайбрежната плажна ивица. Както изясних и в началото, това не е съобразено с нормите, които дефинират законовото понятие „ крайбрежна плажна ивица”. Пясъчният плаж е само част от една по – широка зона. Често,  навътре в зоната, пясъкът е затревен или покрит с други растителни видове и е виден само на отделни участъци или под формата на дюни. Между тези различни елементи от плажната ивица няма твърда, постоянна граница – тя постоянно се мени под въздействието на морето, вятъра и други природни явления, а и в зависимост от сезоните. Понякога морето отнема пясъчния плаж и остават само чакъл, камъни , скални образувания / и други утайки от неговата дейност, понякога то натрупва пясък върху чакълестата почва и  камъните – скалните образувания или разширява съществуващата пясъчна ивица. Това е постоянен процес на взаимодействие на морето със сушата и като резултат от него се формират природни дадености от пясък, вкл. и дюни, чакъл, скални образувания и други седиментни / утаечни /образувания, всички включени в нормативното понятие „ крайбрежна плажна ивица” В ниските, равнинни терени край морето, какъвто е, видно от снимките, територията на „ Корал”, ширината на тази плажна ивица е голяма и може, заедно с дюните да излезе дори зад границата на стометровата зона „А” по чл.10, ал.1 ЗУЧК.

Застрояването на „ първа линия”, което видно от снимката показваща проекта  „ Корал резидънс”,  и което е характерно и при много други туристически обекти по Черноморието,  не е съобразено с богатата палитра от природни дадености, включени в крайбрежната плажна ивица. Нарушава се и свободния за всички достъп до плажната ивица чрез изграждане на непрекъсната верига от постройки на ръба на пясъчния плаж, а често и върху част от него, което го превръща де факто, а понякога и де юре, в частен плаж. Достъпът до плажната ивица не може да се дава по благоволението на собствениците на сгради /министър Аврамова говореше за осигурен подобен достъп /. Това следва и от изричния текст на чл.10, ал.2 , т. 3 от ЗУЧК, според който в стометровата защитена зона „А” е забранено „ поставянето на заграждения ограничаващи свободния пешеходен достъп до обектите по чл. 6, ал.4 и 5”, т.е. – до публичната собственост. С още по – голямо основание, тези заграждения не могат да имат характера на плътно застрояване. По начало, в тази стометрова защитена зона е забранено строителството, а по изключение е позволено само „ извън територията на морските плажове” / чр.10, ал.3 ЗУЧК/ – ако има изобщо такава в тази зона, и то при големи ограничения по отношение плътност, интензивност, височина, озеленена площ. Тези нормативи се заобикалят чрез различни трикове при проектирането Но  по същественото е, че пряко се нарушава закона чрез съставяне на планове, които невярно или неточно отразяват всички елементи на крайбрежната плажна ивица. В конкретният случай, това е ясно от факта, че плажът Корал е включен в урбанизирана територия по ОУП, което е абсурд при наличието на дюни, а вероятно и на други елементи от крайбрежната плажна ивица. Успокоителните думи на председателя на ВАС, че засега има строителна забрана и тя ще е в сила докато не се установи съответствието на проекта със ЗБР и ЗООС могат да се преценят като опит за отвличане на вниманието. Съществен, от решаващо значение е въпросът дали проектът не и ситуиран върху терен представляващ изключителна / публична държавна собственост. Този проблем е извън полезрението на състава на ВАС, щом като не преценява значението на специализираната карта и регистър по чл. 6, ал.7 ЗУЧК, които с били към доказателствата при решаване на делото.. Кадастралните и устройствени планове могат да съдържат непълноти или грешки, които се поправят по предвиден в закона процесуален ред, но когато те засягат терени, които са изключителна държавна собственост,  нишожността на предписанията им за тези части може да бъде установена без ограничения във времето и във всяко съдебно производство, вкл. и в частния случай за прогласяване на нищозност на разрешението за строеж върху плажа Корал. На много места по крайбрежието това може да се установи дори без кадастрална карта и експертиза на специалисти – то е очевАдно. Миналото лято, в социалните мрежи се появи снимка на хотел „ Оазис” на Слънчев бряг, на която съвсем ясно се вижда, че е построен върху плажа, на няколко метра от морето. РДНСК е наредила събарянето му, но съдът е отменил заповедта. Ако е така / доверявам се на получената от медиите информация /, това съдебно решение е  срам на подписалите го. А това е срам и за държавата, защото няма неин орган, който да наложи спазването на Конституцията, щом като и върховната съдебна инстанция не я зачита.

          Според председателят на ВАС, прогласяването на нищожността на административни актове може да стане само при много съществено и грубо нарушение на правилата. Да, така е, но преките нарушения на Конституцията какви са: могат ли да се разграничат на такива, които са повече или по – малко съществени?

 

 

About De Fakto

Проверете също

Позиция: Мнозинството на Съдийската колегия не е изразявало съмнения в качествата на хабилитирани преподаватели

Съдийската колегия (СК) на ВСС изрази позиция  по повод медийни публикации за изключването на хабилитирани …

in memoriam Почина Вельо Велев, бивш прокурор и член на Висшия съдебен съвет

Висшият съдебен съвет  съобщи с прискърбие  за кончината на Вельо Велев , бивш прокурор и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.