“ Никой представител на държавната власт да не декларира, че едно лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд“
Това се казва в поредно осъдително решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по българско дело, обявено вчера. По казуса „Лолов и други срещу България“ за девети път Съдът в Страсбург осъди България за нарушаване на презумпцията за невиновност от публични изявления на официалните власти.
Решението на ЕСПЧ излиза по-малко от месец след като Съдът обяви осъдителното си решение по делото „Масларова“. Бившият социален министър Емилия Масларова осъди държавата заради публичните изявления на говорителя на главния прокурор и депутата Пламен Нунев (ГЕРБ), които преди да се произнесе съда, обявиха, че е виновна за извършено престъпление. Десет години делото срещу Масларова продължава да е висящо.
В обявеното вчера решение по делото „Лолов и други“ Европейският съд по правата на човека цитира предишните решения по делата на Борислав Гуцанов и семейството му, Алексей Петров, братята Стоянови (Дамбовците), Тони Костадинов, Тенчо Попов и др. Осъдителното решение по делото „Лолов и други“ е заради прессъобщение на бургаската полиция от юни 2010 г., в което подробно се излагат твърдения за извършени престъпления от петима души, „участващи в престъпна група и извършили финансови престъпления и изнудване във вреда на фирми и физически лица, като някои от членовете й“. От официалното съобщение се разбираше още, че: „Групата е ощетила Министерството на финансите, а някои от членовете й са реализирали незаконни печалби чрез недвижими имоти, собственост на общината и държавата“. Според съобщението семейството Светлозар и Румяна Лолови са организатори на престъпна група, а друг участник – Рангел Станчев, бил един от активните членове на същата престъпна организация.
Прессъобщението беше направено след полицейска операция, без въобще делото да е стигнало до съд.
Към онзи момент вътрешен министър и вицепремиер е Цветан Цветанов. По това време бяха ежедневие показаните акции и изявления, които помитаха презумпцията за невиновност.
Добре е силовите ведомства да се вгледат в изводите на Съда, който посочва, че официално изявление на публична институция, която отговаря за защитата на обществения ред и провеждането на наказателни разследвания, надхвърля нормалната информация съобщавана за разследването или подозренията в едно престъпление. По традиция официалното прессъобщение на полицията е възпроизведено без никакви промени от медиите, като да са откриватели на соченот за престъпно поведение. Три години по-късно поредното злополучно производство, в случая срещу тримата, е прекратено от ямболската прокуратура. И то не задруго, а поради липса на а престъпление!
В решението на съда в Страсбург е посочен ясен критерий за начина, по който публичните органи, включително полицията и прокуратурата, трябва да комуникират с обществото по конкретни дела, като зачитат презумпцията за невиновност. За пореден път Съдът по човешките права подчертава, че „презумцията за невиновност има по-широк обхват и изисква никой представител на държавната власт да не декларира, че дадено лице е виновно за престъпление, преди вината му да бъде установена от съд.“

Михаил Екимджиeв, един от адвокатите по делото Лолов и др. срещу България обръща внимание, че нарушението на презумцията за невиновност у нас е системен проблем. Причината не е само в търсенето на кратковременните политически дивиденти, а в липсата на отговорност за държавните служители, съдии, прокурори, депутати, които с лекота й посягат. Пред „Де Факто“ адвокат Екимджиев заяви, че “ наистина да се замислим за предложението на БСП за регресна отговорност на представителите на изпълнителната и законодателната власт. Аз горещо приветствам това предложение.“
Известната правозащтиничка адвокат Емилия Недев не веднъж е поставяла проблема за отговорността. По повод поредно осъждане на България заради бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и обезщетенията, които излязоха от джоба на бългрските данъкоплатци, през 2016 г. Недева заяви: „.. Когато се констатира нарушение от страна на министър или друг представител на изпълнителната власт, същата тази власт може да упражни правото си на регрес (да предяви иск срещу виновните лица за изплатените суми б.р.). Никой не може да я задължи, но тя има това право. Законът го позволява, въпреки че засега нямаме такъв прецедент).
Има европейска Директива, която забранява търсенето на регресна отговорност от съдиите за произнасяне по дела, довели до осъждане на държавата.Приема се, че те са действали по вътрешно убеждение. Според Директивата за действия по вътрешно убеждение не може да им се търси отговорност. По аналогия отговорност в подобни случаи не може да се търси и от прокурорите и следователите. Интересно как ще обосноват освобождаване от отговорност на правораздаващите в съдебната власт, но ще я търсят от представителите на другите власти и едновременно с това ще спазят принципа на справедливостта?
В статията се говори за търсенето на регресна отговорност по отношение на нарушаването на презумпцията за невиновност, а не за търсенето на регресна отговорност за произнасяне по дела. Разликата е голяма от това да се произнесе съдията по делото и МВР, Прокуратурата или Министъра на вътрешните работи да заяви, че дадено лице е виновно преди произнасянето на съда.