Архитект Цветелин Цоневски (на снимката горе), общински съветник от Пловдив, осъди Централната избирателна комисия да му плати 4 209 лева плюс лихви за „орязан“ мандат.
Делото е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, решението е на Явор Колев, председател на Административен съд – Пловдив.
То не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния административен съд. Но казусът е любопитен, още повече предвид предстоящите нови избори за местна власт.
Казусът
През 2015 г. архитект Цоневски е кандидат за общински съветник от местната „Коалиция Кауза Пловдив“. С решения на Общинската избирателна комисия в Пловдив от октомври и ноември 2015 г. за последния разпределен мандат по остатък за общински съветници в съвета влиза друг кандидат от местна коалиция на Патриотичния фронт.
Впоследствие, през 2016 г., обаче административният съд в града обявява за недействително решението за последния разпределен мандат, което е потвърдено от ВАС.
Съответно, е отменено решението за обявяване за избран на кандидата от Патриотичния фронт и неговите правомощия са прекратени. А за избран е обявен Цветелин Цоневски, който влиза в Общинския съвет – но, година по-късно.
За това той завежда дело по ЗОДОВ и претендира 4 502,98 лв. ведно със законната лихва, считано от 11 октомври 2016 г., задето от 27 октомври 2015 г. до 12 октомври 2016 г. не е бил общински съветник.
ЦИК твърди недопустимост, алтернативно оспорва иска. Прокуратурата обаче го намира за основателен.
За допустимостта

Веднъж делото в Пловдив е било прекратено заради недопустимост на иска по ЗОДОВ. Върховният административен съд обаче разпорежда той да бъде разгледан.
В сегашното си решение на твърденията за недопустимост административният съд в Пловдив отговаря така:
„Според чл.1 ЗОДОВ , държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е Централна избирателна комисия, която съобразно чл.46 ал.2 от Изборния кодекс/ИК/ е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет и може принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Отделно от това, този въпрос вече е разрешен и с влязлото в сила Определение №9657/13.07.2018г., постановено по адм. дело №7517/2018г. на ВАС, Трето отделение, с което настоящото дело е върнато за продължаване на производството, след като с определение №988/22.05.2018г. исковата молба е била върната, а производството е било прекратено. Ето защо, съдът намира възраженията на ответника в тази насока за неоснователни“.
Защо ответник е ЦИК, а не ОИК
По този въпрос съдът заявява:
„Именно Централната избирателна комисия следва да понесе отговорността за незаконосъобразните актове, постановени от назначения от нея орган, в случая – Общинска избирателна комисия – Пловдив. Това е така, защото ОИК се назначава от ЦИК и има конкретни правомощия, разписани в чл.87 ИК.
Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия членовете на ОИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс /чл.77 ал.2 ИК/, както и че се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност/чл.83 ал.6 ИК – сега ал.7/.
Общинската избирателна комисия е колективен административен орган и е носител на административни правомощия по силата на закон – Изборния кодекс, като всички актове, които тя постановява, са решения на колективния орган като цяло, а не решение на отделен неин член. Общинската избирателна комисия няма характерния статут на учреждение или предприятие, не е юридическо лице за разлика от ЦИК, която като първостепенен разпоредител с бюджета и назначаващ членовете на ОИК, следва да възстановява и възникналите непредвидени разходи, респ. и да репарира вреди от актове или действия на йерархически субординирания в крайна сметка орган, независимо, че конкретния незаконосъобразен акт не е подлежал на контрол от нея по силата на ИК.“
Как се изчислява заплатата на общинаря
Тук съдът изследва колко е получил първоначално обявеният за избран кандидат, изкарал близо година мандат като член на Общинския съвет и, съответно, на тази база пропусната полза за архитект Цоневски.
Но преди това обявява:
„Пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението /в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. на ВКС по т.дело №3/2012г./.
С оглед на това, за да се претендира успешно обезщетение за пропуснати ползи от необявяването на Ц.Н.Ц. за избран като общински съветник при Общински съвет – Пловдив и съответно неполучаването на възнаграждения като общински съветник в периода 27.10.2015г. – 12.10.2016г., в т.ч. за участие в заседания на постоянни комисии, то следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че патримониумът му би се увеличил с търсената сума в размер на 4 502,98 лева и в твърдяния период от време 27.10.2015г. – 12.10.2015г., или иначе казано, че на ищеца не е било заплатено възнаграждение в посочения размер единствено по причина на незаконосъобразния акт“.
И какво установява?
Безспорно е, че ако Цоневски би бил обявен за избран за общински съветник, то по време на пропуснатата година той би получавал възнаграждение за участие в заседанията на ОС и на негови комисии.
Размерът на възнагражденията се определя с решение на Общинския съвет. В конкретния случай възнаграждението за участие в заседание на общинския съвет е в размер на 20% от възнаграждението на председателя на ОС, или 269,82 лв. Размерът на възнаграждението за участие в заседание на постоянна комисия е в размер на 2% от възнаграждението на председателя , или 26,98 лв. И общият размер на възнаграждението на общински съветник за един месец, съгласно чл.20 ал.1 от Правилника, не може да бъде повече от 50 на сто от брутната работна заплата на Председателя на Общинския съвет за съответния месец, или 674,55 лв.
„Или, установява се в случая и следващата предпоставка за реализиране отговорността на ответника, а именно – вредата да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен акт. В случая е налице такава пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, тъй като именно в резултат на незаконосъобразното решение на ОИК – Пловдив, ищецът Ц. не е бил обявен за избран още първоначално за общински съветник и съответно е бил лишен от възможността да участва в заседанията на общинския съвет, а оттам и да получава възнаграждение за това, в съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗМСМА“, заключава съдът.
Назначена съдебно-счетоводна експертиза, е установила, че за времето от 27.10.2015 г. до 12.10.2016г. включително Общински съвет – Пловдив е провел 21 заседания, а постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ (в която е бил първоначално обявеният за избран кандидат) е провела 18 заседания.
Експертът е изчислил, че ако Д. е присъствал на всичките 21 заседания на Общинския съвет, проведени през спорния период, както и на всички заседания на Постоянната комисия, би получил общ брутен размер на възнаграждение – 5 774,12 лева, от които възнаграждение за участие в заседания на Общинския съвет – 5 369,42 лева и възнаграждение за участие в заседания на Постоянната комисия – 404,70 лева. От тях общият брутен размер нормативни удръжки за сметка на лицето са изчислени в размер на 1 247,80 лева. Или, нетната сума за получаване от лицето е определена на 4 526,32 лева.
Но съдът е категоричен: „Избирането на определен кандидат за общински съветник, не обуславя като неминуем резултат и избирането му за член на постоянна комисия. Това е така, защото разпоредбата на чл.28 ал.1 от Правилника, урежда само възможност, а не задължение за всеки общински съветник да бъде избиран в постоянни и/или временни комисии.
От всичко изложено до тук се установява, че са налице доказателства, че през процесния период ищецът реално би получил възнаграждения за участие в заседанията на Общинския съвет, но не и на неговите комисии„.
На базата на това е определено и присъденото на архитект Цоневски обезщетение.