DeFakto.bg DeFakto.bg
Слово на президента по време на тържествената заря-проверка на площад „Народно събрание“ по повод Националния празник на България 3 март
Руски историк: „Великият християнски народ не може да е себелюбец, той е длъжен да е човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик“
Преди 141 години на днешната дата възкръсва България. Възкресението е плод на дълго усилие и много жертви. Паисий ни припомни кои сме и откъде идваме. Борците за църковна независимост възродиха християнската ни вяра. Възрожденците разпалиха неугасимата искра на свободата. Левски формулира чистата и свята република, в която всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони. Бенковски и априлци отвориха фаталната рана в сърцето на тирана. Кладите на Батак, Клисура и Панагюрище бележат пътя към нова България, увенчан с неувяхваща слава от героизма на българските опълченци.
Свободата идва на щиковете на армията на царя-Освободител Александър Втори. През годините и най-вече в ново време споменът за Руско-турската освободителна война бе изопачаван според политическата конюнктура на момента. Но вестниците и хрониките от онази епоха са съхранили спомена за тази народна война, за възторга в Москва и Санкт Петербург при обявяването на манифеста. Споменът за петимата синове на императора, воювали в действащата армия, и този за безименните руски селяни, замръзнали в преспите на Шипка или положили кости край Плевен и Шейново. За нашата свобода падат и много румънци, финландци, украинци и доблестни войни от всички народности в руската императорска армия, чиито подвиг днес почитаме.
Руският историк Николай Епанчин, офицер в освободителната армия, след години ще напише: „Великият християнски народ не може да е себелюбец, той е длъжен да е човеколюбец, иначе не е нито християнски, нито велик“.
Достойният български народ завинаги ще пази паметта за онези, които отдадоха живота си за нашата свобода. Защото тъй повеляват християнското човеколюбие и собственото наше достойнство.
Мнозина внушаваха, че глобализацията ще изтрие границите, че глобализираният човек ще надрасне условностите на миналото: историята, паметта, езика и националната си култура. Днес политиката взема реванш над тази заблуда. Затова и дни като днешния са повод за почит, но и повод за единение около историческата истина, около идеала на Възрожденците, в който българите не се делят по вяра и произход, нито по сан и богатство, а заедно се борят за високи цели. За свобода и справедливост, които никога не се дават даром, а всяко поколение трябва само да отстои.
Вечна памет за героите!
Да живее България!
